Рени Нешкова

Случаят с намерения мъртъв в двора на палестинското посолство Омар Зайед отваря много въпроси. В София пристигна палестинска комисия, която се ръководи от палестински зам.-министър на външните работи, във връзка с обстоятелствата около тази странна смърт. Все още не са оповестени резултатите от аутопсията, но вече се изказват подозрения, че истината ще бъде прикрита. Обърнахме се към експерта по сигурността Славчо Велков, който е и един от лидерите на Българо-палестинското дружество за приятелство, да отговори на няколко въпроса на Студия Трансмедия.

Въпросът „Защо сме бедни“ има много отговори. Един от тях е скрит за голяма част от хората, които са далеч от селскостопанското производство. Мнозина знаят от етикетите на стоките, че ядем китайски чесън, египетски картофи и аржентинско грозде. Но не знаят, че брашното, от което се прави хлябът ни, не е от българска пшеница. Само усещат, че този хляб не е онзи, който помнят от детството си, че това слънчогледово олио не е онова, което слагаха в салатите си и с което готвеха. Става дума за селекцията и стандартите, които се определят от държавата.

Семинарът, организиран от Аграрния научно-индустриален парк (АНИП) „Добруджа“ в Добрич с изпълнителен директор Владимир Георгиев, бе наистина едно от редките събития, в които се постави началото на едно изключително важно сътрудничество. Неговата цел е да обедини усилията на селскостопанската науката с производството и бизнеса, за да излезе България на челните места в селектирането и производството на семена, където е била и където й е мястото. На събитието дойдоха неочаквано много хора, свързани със земеделския бизнес не само от областта, но и от цялата страна, за да чуят какво ще им кажат хората на науката.

Със съботното предаване на Румен Леонидов „Съботаж“ по „Хоризонт“ се случва странна поредица от грешки, съвсем като в „Пернишката трагедия“. Но за разлика от анекдота тук всичко завършва с хепиенд.

За абсурдната случка съобщава самият автор и водещ Румен Леонидов на страницата си във Фейсбук под заглавие „Скопеният Съботаж“.

Книгите на Фалачи и Глен Бек имат много общо – разобличаването на исляма и неразделната връзка на тази религия с днешния световен ислямски терор. И двамата привеждат примери- Фалачи пише за историята на ислямските завоевания в християнския свят и ги свързва с днешното ислямизиране на Италия и Западна Европа, както и с  най-големите терористични нападения в историята, извършени от мюсюлмани в името на исляма – 11 септември 2001, САЩ.

Както можеше да се очаква, кабинетът на Бойко Борисов оцеля с гласовете на 130 депутати от ГЕРБ, РБ, АБВ, Патриотичния фронт и трима независими народни представители, а петима се въздържаха. 80 депутати от БСП, ДПС, „Атака“ и други трима независими подкрепиха вота на недоверие.

Осмислено ли е нашето минало през комунистическия период? Чия е Държавна сигурност – на Комунистическата партия или на българската държава? Кого пази – партийното ръководство или националната сигурност? Това са основните въпроси, на които е посветено мащабното проучване на журналиста, изследователя и преводача Мария Дермеджиева и авторът на книги по темата за комунистическата държава и главен редактор на сп. "Християнство и култура"  Момчил Методиев.

Дебатите по вота на недоверие започнаха със своеобразен вот на недоверие към българските избиратели. Депутатите решиха пренията да не се излъчват директно по БНР и БНТ. Вероятно са преценили, че електоратът не е дорасъл да гледа и да слуша какво мислят народните избраници по темата, избрана за вота – провала на правителството в сферата на здравеопазването. Значи най-болният пациент на Европа ще трябва да се информира индиректно за състоянието на системата, но да гласува директно по усет за някоя от партиите.

Колеги на акад. Атанас Атанасов, който знае за гроздето и виното повече от всички, почетоха празника в лозовите масиви на сина му Ивайло 

През 1957 г. край добруджанското селище Мурфатлар беше открит скален манастир от Първото българско царство. По стените му са издълбани множество надписи, повечето от които на езика на аспаруховите българи, изписани с оригинална писменост.

Книгата на Веселин Кандимиров е опит за цялостно изследване на мурфатларската писменост. Какво ни говорят тези древни надписи за нас самите, за предците ни, за науката ни, за опитите на политиката да яхне истината кои сме ние.