Случаят с намерения мъртъв в двора на палестинското посолство Омар Зайед отваря много въпроси. В София пристигна палестинска комисия, която се ръководи от палестински зам.-министър на външните работи, във връзка с обстоятелствата около тази странна смърт. Все още не са оповестени резултатите от аутопсията, но вече се изказват подозрения, че истината ще бъде прикрита. Обърнахме се към експерта по сигурността Славчо Велков, който е и един от лидерите на Българо-палестинското дружество за приятелство, да отговори на няколко въпроса на Студия Трансмедия.
– Г-н Велков, в случая със смъртта на Омар Зайед в палестинското посолство възникват много въпроси. Все още не сме чули заключенията на комисията – за убийство или самоубийство става дума. В деликатно положение ли са патоанатомите?
– Ще отговоря на въпроса, но не може да се каже, че българската патоанатомия е в патова ситуация. Имате вероятно предвид комисията, която извършва аутопсията. В това отношение преди дни главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че окончателният резултат от аутопсията ще бъде готов след два дни и може да се предположи, че вече е готов. Така че ние не знаем за какво точно става дума, но аз бих могъл да изкажа моите съображения. Тук трябва да се има предвид и фактът, че има назначена комисия от Палестина с указ на президента Махмуд Абас, която не прави собствено разследване, тъй като няма такива правомощия, но извършва обстоятелствена проверка на случая. Аз имах възможност да се срещна с членовете на тази комисия от името на Българо-палестинското дружество.
– Нека уточним нещо – Омар Зайед има удостоверение за постоянно пребиваващ в България. Това прави ли го български гражданин?
– Нека кажем следното – Омар Зайед е с документ на постоянно пребиваващ на територията на страната чужденец, тоест с български документ за самоличност. При положение, че към него няма предприети мерки за издирване, този документ му дава право да пътува и на територията на Европа. Освен това той е съпруг на българска гражданка, баща на трима български граждани и по силата на този документ, който притежава, е под юрисдикцията на Република България. Това е неговият статут в България. Иначе той е от Палестина и през 1986 г. е осъден на доживотен затвор заедно с брат си и още един палестинец, когато като бойци на Народния фронт за освобождение на Палестина – НФОП (казвам го изрично, защото нито един ваш колега не го произнесе правилно – то беше „за спасение“, „за отърваване“ и не знам си какво) извършват покушение срещу израелски гражданин, подчертавам – ортодоксален евреин – на територията на Стария град в Йерусалим, който е признат от Европейския съюз за окупирана територия.
Всъщност те са осъдени за политически акт – за организирано покушение на политическа организация. В онова време Народният фронт за освобождение на Палестина използва и насилствени методи. Зайед лежи 4 години в затвора. През 1990 г. прави една гладна стачка повече от месец и е приведен в затворническа болница в безпомощно състояние, откъдето след възстановяването си успява да избяга и съвсем скоро след това се озовава в България. Става въпрос за един човек, който живее на територията на България от 1993 или 1994 г. Той сключва брак с палестинката Рания. При тръгването си оттам тя е предупредена от израелските власти, че знаят къде отива и да поздрави Омар. Тогава те още не са семейство и тя идва с тази цел.
По силата на тази присъда той е обявен за издирване, включително за международно издирване. Той не си променя самоличността, остава с всичките си имена – Омар Наиф Хасан Зайед.
– И тук възниква естественият въпрос – защо чак сега държавата Израел иска екстрадиция, след като, както казахте, дори е знаела къде се намира Зайед?
– Този въпрос стои постоянно. Присъдата е издадена през 1986 г. и през тази година изтичат 30-те години, което е срокът на абсолютната давност на присъдата и след това вече отпада правото и необходимостта той да бъде искан и търсен. Само че от другата страна правят искането от декември 2015 г.
Българската прокуратура смята този срок от датата на бягството, тоест от 1990 г., а не от датата на издаването на присъдата. И наши водещи юристи, включително по международно право, заявиха, че давността се счита от датата на произнасяне на присъдата. Искането за екстрадиция дори беше придружено с една декларация, че ще бъдат гарантирани неговите права и сигурност.
Да отиде и да умре там в затвора, тъй като поне на мен не ми е известно в израелски затвор някой да е умрял от естествена смърт, излежавайки доживотната си присъда. И след като не е бил намерен от българските власти на адреса, на който пребивава, той се озовава на територията на посолството, както стана известно сега. Смятал е, че ще намери известна сигурност, където да остане до изтичане на датата на давността.
Впоследствие той решава, че ще се яви пред българския съд, след като бъде осигурен достатъчно влиятелен, надежден и с възможности адвокат по наказателно и международно право. Това трябваше да стане този понеделник или вторник. Аз като един от лидерите на дружеството способствах за намиране на такава защита. Но в петък стана известно какво се е случило. Смея да кажа, че тези факти, с които щеше да борави неговата защита, според мен биха били много важни и биха осигурили едно справедливо решение на съда, което да не изпълни искането за екстрадиция.
Фактът, че членовете на семейството му са български граждани, той е с български документ за самоличност, и най-вече – подчертавам това – никой там не може да гарантира неговата сигурност и живота му. Както всъщност се видя, че и тук на територията на палестинското посолство никой не може да ги гарантира. Защото Израел в продължение на повече от 60 години окупация е доказала, че не е изпълнила над 150 резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Така че кой ще гарантира, че сега ще изпълни тези уверения.
И може би това е предопределило трагичния завършек на нещата. За разлика от много хора – лансираха се различни версии – аз считам, че отиването му в посолството е било голяма грешка. Защото това е дало възможност на онези, които и да са те, но които са желаели трагичното развитие на нещата или са го планирали, да си изпълнят плана предвид това, че е извършено на територията на посолството, а не на територията на Република България. И това вече развързва ръцете на различни извършители.
Дори искам да ви кажа нещо, което при срещата с комисията се оформи като мнение – че независимо от причината за смъртта, каквато и да е тя, палестинската страна ще смята, че дори създаването на условия от психологически характер за извършване на каквито и да е действия, дори от негова страна, ще се считат за нещо като насилствени причини. Така че този случай е изключително важен, изключително тежък и показателен, че става дума за посегателство не само срещу личната сигурност на един човек, но и срещу дипломатическата сигурност на Република България. Защото това посолство не беше охранявано повече от 6 години.
– Това посолство не е имало дори камери?
– Нека да оставим камерите настрана. За сигурността на посолството извън сградата, извън пределите му се грижи българската държава. Тя е преценила, по неизвестни на мен причини, че няма опасност за това посолство и не е осигурила охрана. Будката на жандармерията от години стои празна. Вътрешната територия се охранява от самото посолство. Няма как ние да знаем дали вътре не е имало камери, защото не сме били вътре с вас. Аз съм ходил, но няма как да знаем каква е системата за вътрешна сигурност. Но външната очевидно е пренебрегната по неясни причини.
Преди два дни бях в посолството за срещата с комисията и видях, че отвън вече има жандармерия. И в мен възникна въпросът – кого пази тази жандармерия? Или държавата е осигурила охрана съгласно българската поговорка „След дъжд – качулка!“. Онези, които са отговорни за охраната на подобни дипломатически обекти, са се сетили да охраняват посолството чак след трагичния случай. По принцип това е признаване на някаква отговорност.
Но това е изключително тежък случай, прецедент. Никой не казва, че съгласно законите на държавата Израел Зайед не е виновен. Той е осъден там на доживотен затвор и тази държава го иска. Но има и факти, които говорят за осъществени намерения по други подбуди. Например изявлението на неговата сестра Яфа беше точна и ясно, че преди два месеца, през януари, са ѝ казали от прокуратурата на Израел да не се притеснява, защото той е „сложен на мушката“. В излъченото по бТВ интервю тя каза – аз съм благодарна, че той беше ликвидиран.
Ако някой не може да анализира тези обстоятелства, си е за негова сметка, но за мен те означават не малко. При създадената психологическа обстановка, дори той сам да е посегнал на себе си, това също е насилствена смърт, макар лично да не вярвам във версията за самоубийство. Вярвам на нашите български специалисти, които ще си свършат работата по разследването, както и на съдебните медици, които извършват аутопсията.
Но съвсем друг е въпросът какво ще се чуе в общественото пространство и как ще бъде поднесено. Защото нито медиците, нито следователите съобщават какво са установили. И това, което съвсем определено искам да заявя – недопустимо е, още веднъж подчертавам – недопустимо, на територията на дипломатически представителства, намиращи се в страна – членка на Европейския съюз, да бъдат извършвани подобни действия!
Странни неща казва нашият експерто-лидер на Българо-палестинското приятелство. (От какъв ли зор е станал палестински приятел?) Никой не бил умрял от естествена смърт в израелски затвор(!) Не знае има ли камери в палестинското посолство, но знае от какво се умира в израелски затвор. Каква едностранчива осведоменост!
Статията прави тягостно впечатление. Защищава един убиец и опитва да хвърли вината за смъртта му на българската държава. И се опитва да го оневини, защото бил убил по политически причини. Ами че те и другите ислямски терористи убиват по такива причини! Ако държавата има вина, тя е, че му е позволила да се засели тук и живее спокойно толкова години. При такова отношение към разбойниците не мога да не се отнеса с разбиране към действията на израелските служби за сигурност.