Със съботното предаване на Румен Леонидов „Съботаж“ по „Хоризонт“ се случва странна поредица от грешки, съвсем като в „Пернишката трагедия“. Но за разлика от анекдота тук всичко завършва с хепиенд.
За абсурдната случка съобщава самият автор и водещ Румен Леонидов на страницата си във Фейсбук под заглавие „Скопеният Съботаж“:
„Я виж ти! Вчера качването на записа се забави близо три часа, сетне го туриха в рубриката "Икономика", между друго го вписаха в "Събота 15О", което е прекрасно предаване, но за външна политика. Явно някой служащ служи както трябва, инак е просто бездарие… КОЙ знае? След този "Съботаж" чувам, че министър Горанов, как му беше малкото име, е решил да разсекрети прословутия доклад за КТБ.“
Както се казва, някак от само себе си възникват едни съмнения за цензура, поради което попитахме Савина Спасова, която отговаря за сайта на „Хоризонт“, как се е получила тази върволица от неблагополучия с предаването.
Ето какво отговори г-жа Спасова за „Студия Трансмедия“:
„Станала е грешка. Когато трябва да се качат N брой интервюта и между 20 и 30 материала, работата е много трудоемка и наистина не виждам как може да се търси някаква конспирация. Става дума за нашата продукция, за нашия сайт. Нашите редактори работят много всеотдайно, но от време на време се получават много досадни грешки. Работата е много неблагодарна и не бива да се търси под вола теле. Аз съм готова да се извиня на г-н Леонидов от името на дежурния редактор, който на десетото или на петнайсетото интервю е вече много разсеян. Затова и предаването на г-н Леонидов е качено много късно. Няма никаква умишлена намеса и не знам защо трябва да се раздухва грешката.“
Е, честно казано, не очаквахме г-жа Спасова да ни каже, че става дума за цензура от най-високо място, нито че тя самата е преценила, че пускането на уводните думи на Леонидов на видно място може да докарат неприятни последици за колектива на сайта.
Предадохме на Румен Леонидов извиненията на г-жа Спасова и нейното обяснение, че няма нищо умишлено в тази работа. Той прие извиненията, но коментира:
„Може и да не е умишлено, но прави впечатление, че на Петьо Волгин ги слагаха бързо-бързо не само в рубриката, но и на челната страница на сайта на БНР. Аз вземах веднага от сайта коментарите на Петьо Волгин и на Калин Манолов и ги пусках във „Факел“. А сега какво стана? Не само че ги няма в писмен вид уводните ми думи (публикуваме ги по-долу), но ги махат и от записа. Обясниха ми, че трябвало да се плаща хонорар на някаква фирма, която ги сваляла и не знам си какво. Било грешка! Да не ме карат да се връщам назад да видя колко пъти са ставали такива грешки. Знам, че махат музиката, за да не плащат авторски права, ама не става дума за музика. После случайно виждам предаването, качено на сайта в рубриката „Икономика“, което е съвсем друго предаване. След като ги няма моите уводни думи, то излиза, че си говорим за банката, но аз нямам никакво отношение към предаването „Съботаж“.
Вярно, стават грешки, но чак пък толкова и такива, направо не е за вярване. Защото тези никак не приличат на „грешки“, направени от разсеян и уморен редактор. В тях отдалеч намирисва на умишлен саботаж на „Съботаж“.
Чували сме много хубави и критични предавания по БНР, колегите от радиото съвсем откровено си протестират срещу своя началник Радко Янкулов с „Let it be“. По всичко личи, Янкулов обича критичните предавания, очевидно няма нищо против изпълнението на „Бийтълс“, може да се каже дори, че понася стоически на бой от всички страни.
Но има едно табу, което Румен Леонидов очевидно е нарушил. И то се отнася за „двамца господа ефендита Доган и Делян, основните заподозрени като автори на перфектната схема, по която Корпоративна търговска банка бе обявена за фалирала“, по думите на Румен Леонидов. Табуто не е КТБ – кой го е грижа за фалиралата банка. Но не бива да се споменават в този и във всеки останал контекст въпросните господа, както си е позволил авторът на „Съботаж“. Защото има някои обстоятелства при споменаването на Доган и Делян нищо вече да не е същото.
Журналисти от радиото твърдят, че Янкулов е парадирал с покровителството само на трима души – Венци Стефанов, Пламен Орешарски и Делян Пеевски. Само от тях приемал съвети и в коридорите се шушука, че именно на въпросните господа той дължи престижния си пост. Орешарски вече може и да е отпаднал от табуто, макар Янкулов често да се е хвалел за посещението си в Китай с него, докато беше премиер. Обаче вече не е.
Не е кой знае каква тайна, че щом влиза в БНР, Янкулов започва да харчи пари за предаване на мачове, които коментаторите гледали по телевизията, с което вероятно са се спестявали пари за ходене по стадионите.
А може би това са само злобни слухове на завистливи колеги заради блестящата кариера на бившия спортен коментатор Радослав Янкулов. Но си струва Агенцията за държавен финансова инспекция (АДФИ) да провери дали Венци Стефанов не е случайно бенефициент на благосклонността на БНР шефа и как се харчат парите на данъкоплатеца за този футболен разгул.
А сега за размисъл публикуваме уводните думи на Румен Леонидов, които отпаднали от сайта на БНР, може би случайно, може би защото спестовният генерален директор Радослав Янкулов решил да икономиса хонорар за сваляне на текст.
Скопеният Съботаж
Здравейте многоуважаеми госпожи и господа, гражданки и граждани, и вие, другарки и другари, селянки и селяни, сестри български и братя българи, здравей, и на бедната ни интелигенция, живейте дългосрочно и дори безсрочно в държавата, в която от три дни всички медии кукуригат и кудкудякат дали наистина Турция е ударила черен печат връз тескеретата на политическата птица Доган и на птицата, която не пее, наречена Пеевски, сякаш от това зависи хлябът наш насущний и нашата хлорирана вода ненапита… Сякаш това е въздухът и слънцето на нашата вечна и свята демократична дружба с ДПС, без която етническа корпорация не можем да дишаме. А само въздишаме.
В същото време тези двамцата господа ефендита Доган и Делян са основните заподозрени като автори на перфектната схема, по която Корпоративна търговска банка бе обявена за фалирала. И защо е тогава тази паника в медийния курник – та ако тези политици с бели ръкавици някой ден бъдат погнати от нашата независима и непоколебима прокуратура начело с вожда и учителя г-н Цацаров, тяхното евентуално спасително бягство в Анкара или Диарбекир става невъзможно. Вярно, остава единствено възможна вечната и свята дестинация София- Москва, но Москва напоследък не вярва на сълзите на праведните сунити, а само на праведните шиити, така че това може би им ще бъде малък верски проблем… Особено за г-н Пеевски, който е праведен атеист.
Но да оставим проблемите на патриотите от промосковската турска партия у нас и да обърнем взор към националния проблем, който, както се твърди, включително от американското разузнаване, че точно тези умни глави ни съчиниха, след като се разведоха с любимия си банкер Цветан Василев – аферата с избушването на КТБ. Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното, но в случая нещо против до доказване на противното. Защото разграбването на КТБ продължава за сметка на народната ни обща сметка. То, ще речете, народ няма, има само надписани сметки на политически кръчмари, но няма да сте прави! Народ има, но той се сърди и гневи, само когато му отнемат турското или съветското робство, но не и парите, щото тъй отколе е навикнал – да навежда главица пред империите, били те мюсюлмански или християнски.
Това е от мен, а сега още малко думи като куршуми от
Слави Ангелов, главен редактор на вестник „168 часа“, който преди дни написа със завидна ирония следното:
„Съдиите разбиха по пари в КТБ неизбежните тарикати и комсомолци“
И продължава:
„Невероятно, но обичайните заподозрени депутати имат едва 65 влога в КТБ. Министрите – бивши и настоящи, държат скромните 50. Съдиите обаче са номер 1 в списъка – 184, прокурорите – 152, а следователите, които никой не знае какво точно работят в последните години – 72. Разбира се, иначе малочисленият Висш съдебен съвет – любимец на Европейската комисия, чрез различни свои представители и роднини участва с 28 специални депозита.
Тук в никакъв случай не искам да кажа – уточнява Слави Ангелов, нещо лошо за нашите магистрати – за хората, които така всеотдайно поддържат държавността и вече 27 години ни карат да се чувстваме винаги сигурни и спокойни за физическата си цялост и бизнес. Всеки може да държи депозит в която банка пожелае. Тук няма нищо незаконно. И съдиите, прокурорите, следователите не са изключение. В никакъв случай не бива да ни смущават също 5- и 6-цифрените спестявания срещу имената им в списъка на КТБ. Това са съвсем нормални неща – обикновено съпругът или съпругата имат успешен бизнес, продали са наследствени имоти или са спечелили куп пари от търговия с акции в онези така успешни за всички години.
Не бива никой дори и да си помисля, че рекордните влогове на съдии, прокурори и следователи в тази банка – символ на уродливия преход, са директна проекция на световноизвестната с неуспеха си българска съдебна система. Или по-просто казано – абсолютно е забранено дори и за миг да ви хрумне, че всички тези стотици провалени дела за корупция и всевъзможни други тежки престъпления са били осребрени отчасти в тези тихи магистратски депозити.
Особено пък тази седмица, когато във Варна вкараха в затвора мъж, убил котка, а в София оправдаха окончателно Бисеров и Батко Веселин Георгиев, който, ако случайно сте забравили, преди 8 години като шеф на пътния фонд даде строителни обществени поръчки на братята си за скромните 34 милиона лева.
В Америка сигурно няколко различни щата щяха да го изпекат на електрическия стол, но в България, оказва се, всичко е било не само абсолютно законно, но даже самият закон пречел на Батко да прекрати сключените договори с братчетата си.
И това не е всичко. Батко нямал вина и за спрените заради скандала с него плащания на 160 милиона евро по програмите ИСПА и ФАР. За това били виновни журналистите, които публикували неподходящи и изобличаващи материали в медиите.
Сигурно сте леко изненадани… но я се стегнете! Всичко това е официално написано в мотивите по делото на магистратите в черни тоги. Да, същите, които се оказаха номер 1 в последния списък на КТБ.“
Още по темата:
Най-сетне подаде ОСТАВКА шесткратният председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, най-дългогодишният участник в медийната регулация у нас. През последната година той ту Я поддаваше, ту Я оттегляше. Близо две десетилетия, през почти целия преход, ТОЙ бе неизбежно в медийната регулация и бе преизбиран, защото най-ловко обясняваше медийните казуси, които доведоха страната ни до забележителното 106-то място по свобода на словото и независимост на медиите в света. Под негово ръководство и съучастие бяха образувани две кризи в едната от обществените медии у нас. В първата криза в БНР през 2001 г. той успя чевръсто от съавтор на кризата, като член на НСРТ, да си направи „селфи“ и да се нареди сред протестиращите срещу нея. Вторият път – миналата година, не успя. Избраното при неговото председателство в СЕМ ръководство на БНР докара медията да втората безпрецедентна криза, която изправи едновременно ръководството срещу хората и хората един срещу друг.
Сега Лозанов напусн/к/а сцената като герой или жертва на „враждебната реч“. Разгърнете многобройните му интервюта и кажете откъде идва враждебната реч в медиите. Разгърнете отново интервютата му и кажете какво мислите за „политическото говорене“. Иска ни се да вярваме, че лицензът за телевизията на ПИК е прелял чашата на търпението на Гого. Обаче, вижте пак кой през годините му е правил пиар, кой го е държал под чадъра на недосегаемостта. Знаеше се, че критика срещу него не може да мине, особено в определени медии. Които сега се оказват носители на враждебност в обществото. Пък и „общественият“ СЕМ се избира с политически квоти и политическата девственост на Гого, съучредител на Синята коалиция, също е читанка за наивници. Въпреки че Председателят бе първи сред равни, той, с неудържимата си страст към себепоказването, без стеснение обявяваше собственото си мнение за общо на регулатора, като изправяше колегите си пред неудобно мълчание.
Георги Лозанов бе преизбиран шест пъти за председател на СЕМ. Защото нямаше кой друг да бъде избран. Въпреки, че законът предвижда предпазни мерки именно срещу това: един и същи човек да бъде преизбиран толкова пъти. По негово време и с неговото насърчение в СЕМ се затвърди практиката удобно да се работи с изтекли мандати на членовете. На въпросителните около няколкократното му избиране за член на медийния регулатор, в нарушение на закона, той обясняваше, че кара първи мандат, защото останалите му били прекъснати. Сега той е пак в състояние на първи мандат, защото и този е прекъснат.
Злонамерени анализатори смятат, че и сегашната оставка на Гого, всъщност, е път към следващия изгоден пост. Вратата остава отворена за следващи маневри на „прогонения“, който с поведението и действията си прогони доста хора от медиите.
Георги Лозанов /Гого/ подаде оставка само месец преди изтичането на мандата му като председател и член на регулатора. Той вече може да бъде отново избран. Освен това, той е освободен и от още една законова тежест. Ако бе изкарал мандата си, следващите три години нямаше да има право да заема постове в структури, свързани с медиите. Сега пътят е открит. Колкото до моралната страна на въпроса, не си струва да се упражнавяме. Вижте кои медии държаха чадъра и правеха пиар на Гого и прочетете изявлението му за причините за оставката му. Е, ако вече сте го направили, нека да не товарим словореда с морализаторски проповеди. След като е вникнал в недъзите на медийната среда, защо така усърдно пази медийното статукво?
Този морален човек не подаде оставка, когато достойнството го изискваше, а когато удобството го наложи. По-шокиращо щеше да бъде само ако си беше подал оставката два дни преди изтичането на мандата като председател или член на регулатора.
Журналист Го нарече Ким Ир Сен на медийната регулация заради несвършващите му мандати. Друг колега обаче по-сполучливо го определи като Ким Чен Ум, защото той и този път успя да избяга от отговорност. Защото Гого трябваше да се отчете, преди да си тръгне. А ще си тръгнат ли с него и хората от службите, които зад гърба му разпределяха порциите и лицензиите? Или ще сметнем това за враждебна реч? Защото г-н Лозанов най-напред стана инициатор на кампанията „Чисти гласове“, а след това назначи за главен секретар на „обществения“ регулатор СЕМ човек с досиета от три служби на Държавна сигурност.
Би ни се искало да кажем не довиждане, а сбогом, но мислим, че е само още едно поредно довиждане. До нови превъплъщения. Там, където е нужна ловкост, игра с думите, препълнени чаши и „висок морал“.
Оставката се случва в навечерието на изборите за генерални директори на БНР и БНТ. Отсъствието на Гого може и да се почувства, защото изборите на генерални директори преди три години оставиха горчив вкус със съмнения за манипулативно отстраняване на нежелани кандидати и налагане на „свои“ частни хора и идеи. Казват, че безкрайно много съжалявал за избора на генерален директор на БНР. Преди избора за генерален директор на БНТ Лозанов бе засечен на обяд с една от кандидатките, която, естествено, спечели. Но се оказа, че и това не е проблем. Както и че няма конфликт на интереси, когато благодарение на същата фаворитка на регулацията, Председателят взе участие в проект и снима филм за медията, срещу заплащане, разбира се.
Всъщност, в днешната случка с предсказваната от два месеца оставка има и нещо добро. Лозанов освободи медийната регулация от едно нарицателно име. Може да е към промяна. На регулацията, разбира се, не на Гого. Недобросъвестен колега се пошегува в стила на политическата обвързаност: Бойко спря и поръчките в СЕМ
Още по темата:
Либералният председател е само един от проблемите на СЕМ
“Пик Броудкастинг” Ад получи ТВ лиценз с гласовете на надзорници с изтекъл мандат
"Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен; хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен…"
Янкулов с нов рекорд – три скандала за месец
Вяра Анкова: Правилата се правят от БНТ и ако искам, още днес мога да свикам УС и да ги променя
