Проф. д-р Иван Киряков и директор на Добруджанския земеделски институт Генерал Тошево. Института е партньор на Аграрния научно-индустриален парк „Добруджа“ при организирането на поредица от семинари пред зърнопроизводителите на тема: „Българските сортове – натрупан опит и научен поглед“ .
Както вече писахме днес АНИП и ДЗИ Генерал Тошево представят своята експертиза пред зърнопроизводителите от Тракийската низина в град Пловдив. Използвахме участието на проф. Киряков в програмата на семинара, за да чуем мнението му по редица въпроси.
С. Т.: Разкажете за събитието от Вашата гледна точка?
И. К.: Това е второто събитие съвместно с АНИП. Първото беше в края на февруари в Добрич и Генерал Тошево – един от най-големите земеделски райони в страната. Намираме, че Пловдив е един от добрите райони за зърнопроизводство, решихме да проведем втората среща тук. Основната ни цел е на първо място да възстановим доверието на българските производители към българските селекции. През последните 3-4 години българската селекция, по една или друга причина започна да губи позиции. Като се започне от доста агресивната презентация на дистрибуторските фирми. В това няма нищо лошо, не е нелоялна конкуренция, но фирмите разполагат с доста добри финанси, в сравнение с държавната селекция в България. Това им дава възможност да си правят много добра реклама, много добро представяне пред зърнопроизводителите.
Причина за отлива е и политиката на държавата по отношение цената на качествената и на тъй наречената фуражна пшеница. При един марж между качествената и фуражна пшеница от порядъка на 20-30 лв. на тон е напълно обяснимо защо зърнопроизводителите предпочитат да сеят западна селекция, която е от тъй наречения фуражен тип.
Тук ще направя едно отклонение, за фуражните пшеници и характерно, че те имат по-ниско качество, протеин под 12, по-ниско съдържание на глутен, от друга страна имат по-висока добивност. При висока добивност, качеството при всички положения е по-ниско. Ако зърнопроизводителите използват качествени пшеници и искат да постигнат качествено зърно, което да продават като такова, им се налага да направят по-голям финансов разход. Себестойността скача и при един марж от 20-30 лв. на тон, меко казано си задават въпроса: „Оти ручахме жабетата?“.
С. Т.: Какво може да последва от събитие от подобен тип, това, което през февруари беше в Добруджа и сегашното в Пловдив?
И. К.: Само държавата не знае, че един институт като нашия в Генерал Тошево е от такова стратегическо значение. Плановете на г-н Георги Василев, създателят на Аграрния научно-индустриален парк „Добруджа“ да привлече частната инициатива в помощ на селскостопанската наука, на нас научните работници много ни допада. След като държавата твърди, че няма достатъчно финансов ресурс, за да може да подкрепя развитието на стратегически за България институти, следва да се обърнем към частния бизнес.
За огромно съжаление след 25-26 години преход в държавата няма адекватен закон за публично-частното партньорство. Това е огромния препъни камък, както за частния бизнес, който има интерес, има желание да подпомогне науката. Науката пък има въпиющи нужди от частни инвестиции, за да може да оцелее в научното блато у нас.
Мисля, че с тези две срещи, полагаме основите на едно бъдещо продължително сътрудничество, особено като се има предвид, че АНИП има намерение да изгради модерна, съвременна лаборатория на територията на института в Генерал Тошево.
С. Т.: Каква е тежестта на института в областта на селскостопанската наука у нас?
И. К.: Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево е създаден преди 65 години през 1951 г. В средата на 70-те години института е профилиран в областта на пшеницата и слънчогледа. Основната му задача е научни изследвания в областта на селекцията и агротехниката на основни за страната зърнено-житни и технически култури. От самото си създаване, досега институтът произвежда високите генерации на посевния материал.
Допреди две години сортовете на пшеницата създадени в института заемаха 70% от площите на пшеницата в България. Около 7 милиона декара. През 90-те години заемахме 90% от площите на слънчогледа. По същото време заемахме около 40% % от площите на слънчогледа във Франция. В България по това време площите на слънчогледа бяха някъде около 7-8 млн. дка, а във Франция сортът „Албена“ беше достигнал 9-10 млн. дка.
Държавната политика доведе до там, че след 2000 г. площите на слънчогледа у нас драстично паднаха. В момента българската селекция се търгува с голям интерес в Европа, дори в Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Казахстан. Има огромен интерес от страна на Турция. В България площите не са повече от 50-60 хил. дка.
С. Т.: Излиза, че това би бил един много печеливш бизнес?
И. К.: Да така е. Но липсата на реклама, липсата на финансов ресурс, защото хибридопроизводството изисква такъв, доведе до там, че зърнопроизводителите се оттеглиха от нашата селекция и минаха изцяло на чужда селекция. Продължаваме да работим за износ. В Турция имаме три признати наши сорта. Там интересът към селекцията на Добруджанския земеделски институт е много голям. Докато отливът на нашите зърнопроизводители е огромен. Надявам се, че при съвместната ни дейност с бизнеса – дай Боже, тя да стане добре законово уредена – за да могат и двете страни да си знаят и ползите и негативите, защото само тогава можем да се развиваме… Ето защо смятам, че това начинание е страхотно и дава много добра възможност за развитие.
Очаквайте продължение: Как да създаваме селскостопанска продукция с висока добавена стойност?
Още по темата:
Европейските проекти и субсидии всъщност се оказаха вредни за фермерите и селата в България!
Иван Панайотов: Ако не променим нещата, България си заминава
100 свързани лица усвоили 75% от преките плащания и 67% от парите по селската програма
Проф. Иван Киряков: 1. Основната ни цел е да възстановим доверието към българските селекции.
2. Проф. Иван Киряков: Българската държава налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция
ОГНЯН БОЮКЛИЕВ: НЯКОЛКО ОКТОПОДА ИЗСМУКВАТ 80 ПРОЦЕНТА ОТ СУБСИДИИТЕ
Акад. Атанасов: Няма да има утре и вдругиден! Сега!
