Икономисти дават различни обяснения за разочароващата мудност на икономическия растеж в света – те варират от прекомерно голямото дългово бреме до променящия се баланс на силата, водещ до края на "Американския век". Нов анализ показва, че има друго обяснение, което заслужава по-голямо внимание – смразяващият ефект на неравенството.
Представете си икономиката като огромна мрежа от индивиди и фирми, които произвеждат и използват неща, общуват и обменят информация една с друга. По принцип всяка страна може да преговаря с друга, да продава и купува, като единственото ограничение е бюджетът на купувача. Икономисти са проучили мрежови модели от този тип, наречени "икономика на случайния обмен", за да покажат как нормалната търговска дейност можe (или не е в състояние) да накара икономиката да подходи балансирано.
Днес някои европейски физици използват подобен модел, за да проучат друг един въпрос: как една значителна промяна в неравенството би засегнала цялостния обмен? Техните изследвания се възползват от някои доста неразбираеми изчисления, идващи от физиката, развити специално за някои объркани мрежови проблеми от този вид. Това, което откриват, е тревожно, въпреки че не е изненадващо – нарастващото неравенство има тенденция да подкопава обмена.
Причината е доста проста. След като неравенството стане по-явно, по-голяма част от населението е изправено пред по-строги ограничения в бюджета и така спектърът на възможните икономически взаимодействия, достъпни за тях, се стеснява. По- малко хора имат необходимите средства да се ангажират с икономическа дейност. Тази икономическа математика всъщност демонстрира текущия остър преход, наподобяващ рязкото замръзване на течност, тъй като нивото на неравенството надвишава определен праг. Обезпокоително е, че разпределението на богатството в САЩ през последните няколко десетилетия се придвижва все по-близо до този критичен праг.
Със сигурност моделът далеч не е завършен и може само да предлага възможности. Въпреки това той навлиза в тънкостите на обмена по-начин, по който традиционните макроикономически модели не го правят. Освен това ефектът от бюджетните ограничения върху икономическите възможности на хората има и интуитивен смисъл. Има всички основания да се вярва, че по-реалистични модели биха показали подобна динамика, разлина само в незначителни детайли.
Този механизъм на неравенството няма нищо общо с обикновените рецесии и обичайния бизнес-цикъл. Значителните промени в разпределението на богатството се осъществяват много по-бавно и в определена последователност, с която много икономисти свързват по-дълбоката същност на сегашния глобален икономически спад. Понятието на светската стагнация, което Лари Съмърс популяризира, има редица съпътстващи каузи, включително растящото неравенство.
Ако е така, диагнозата на неравенството отваря различни възможности за политически решения. Изследователите са открили и друг интересен ефект – "възходящ" поток на богатството, доста различен от обичайната "низходяща" картина на икономиката на предлагането. В икономика със значително неравенство капиталът има тенденция да се движи от по-бедните към по-богатиге, генериращи каскада от сделки по пътя си. Следователно, политическите намеси, целящи да мотивират икономическата активност, работят по-добре, ако инжектират пари в системата откъм по-бедния край, отколкото към върха.
Това се вписва с аргумента, че количественото облекчаване, в което централните банки купуват ценни книжа, в края на краищата може да бъде неподходящо. Подобна политика се предполага да насърчава разходите чрез повишаване на цените на акциите и облигациите, което има тенденция да увеличава богатството само на онези, които са на горния край на разпределението. Централните банкери могат да имат по-силен и благотворен ефект, ако вместо това инжектират пари директно в банковите сметки на гражданите, които могат след това да ги използват, за да плащат дългове си или да ги харчат както пожелаят.
Автор: Марк Бюкенън
Превод: Михаела Иванова



