В дните между Рождество Христово и Нова година Студия Трансмедия ще се опита да систематизира и обобщи "на живо" и "на бързи обороти" изтичащата 2015 г. През следващите дни ще обогатим статията с текст, снимки и линкове към видеоматериали и така ще направим едва хроника на изминалата година.
* * *
2015 г.: Гръцката дългова криза
„Борих се със закона, но законът победи“. Алексис Ципрас се научи с много мъка колко са били прави в попгрупата Четворката на Боби Фюлер, когато са изпели този рефрен. Ципрас стана министър председател на Гърция през януари 2015 г., обещавайки да получи по-добри условия при изплащането на огромния гръцки дълг. Въпреки че той се опита да призове другите европейски страни-длъжници към солидарност и да изолира основната европейска сила – Германия като припомни злодеянията на нацистите, Ципрас не успя и ЕС не му даде това което искаше. 
След това той се опита да си усили позицията като свика през юли референдум, в който 61 % от гърците гласувахха срещу приемането на предложения от ЕС план. ЕС обаче остана твърд в своята позиция, настоявайки че Гърция ще получи помощ единствено, ако се съгласи на важни и болезнени икономически реформи. Ципрас не издържа на конфронтациаята.
Седмица след „НЕ“-то на референдума, изправен пред пълното рухване на гръцката икономика, той прие предложението на ЕС. Въпреки, че не получи обещаното облекчение в условията, Ципрс и неговата партия „СИРИЗА“ спечели новите избори през септември. Гръцката икономика продължава обаче, да бъде в много трудно положение. Икономиката се е свила с 25 % през последните 5 години, официано безработицата е почти 25 % и продължават съмненията, че Гърция е в състояние да си изплати дълга, ако продължи да бъде в еврозоната.
Така че „грекзит“-ът и възможните негови последствия за глобалната финансова система все още може да се върне обратно като тема в световните новини.
Линкове към уебстраници за гръцката финансова криза и референдума може да намерите ТУК
Видеоматериал, обясняващ финансовата криза може да намерите ТУК
6 октомври 2015 г.: Транстихоокеанското партньорство е подписано.
След 7-годишни преговори, САЩ и 11 други страни най-накрая постигнаха през октомври споразумение за Транстихоокеанското партньорство (Trans-Pacific Partnership – TPP) – най-голямото мега-търговско споразумение за регионално сътрудничесто в историята на човечеството.
Споразумението, което е от критично значение за търсените от администразията на Барак Обама баланси в Азия поставя рамките и урегулира правилата на търговия в около 40 % от глобалната икономика. Сделката стана възможна след като Конгресът на САЩ гласува през юни право на президента да се намесва и определя еднолично режим за поощряване на търговията, което между другото означава и това, че Конгресът ще има правото да приеме или отхвърля съответните споразумения, но не и да внася промени в тях.
Партньорите на САЩ в преговорите отказваха да направят съществени отстъпки в преговорите, докато не са сигурни, че Конгресът на САЩ няма да промени условията, договорени с президента. Като сигнал за това колко противоречиви са мненията по темата в Капитолия едва 41 от демократите в Сената гласуваха за въпросния законопроект. Сега, след като споразумението е вече сключено, на Обама остава единствено да убеди сенаторите да го приемат, за да влезе споразумението в сила.
Критиците вече изтъкват аргументите защо Конгресът трябва да отхвърли споразумението- Гласуването за ТТР няма да се случи вероятно преди изборите от 2016 г., ако въобще се стигне до гласуване.
Линкове към уебстраници за ТТР може да намерите ТУК
TTP обяснен добре в една кратка видеолекция може да намерите ТУК
Август 2015: Китай девалвира юана в период на забавен икономически растеж.
Пекин разтърси глобалните финансови пазари през август, когато девалвира своята национална валута спрямо долара. Китайските власти заявиха, че решението е насочено към това юанът да се съобрази с неговата пазарна стойност – нещо, към което западните правителства призоваваха от години. Много инвеститори възприеха това като сигнал, че китайската икономика е забавила своя растеж много по-силно от очакваното и че Пекин се опитва по този начин да използва валутния курс, за да стимулира растежа. 
Фондовата борса в Шанхай се срина в края на август, което още повече притесни световните пазари и разклати доверието в начина, по който Китай се справя със своята икономическа политика. През октомври Пекит отчете растеж през третото тримесечие от 6.9 %, което бе по-високо от очакваното, но доста под 10-те % средногодишен растеж, на който Китай се радваше през последните три десетилетия. Въпреки относително лошите икономически новини, идващи от Китай, Международният валутен фонд през декември включи юана в кошницата от основните световни валути и така отвори пътя за по-голямата му употреба в глобалните финансови трансакции. Инвеститорите и правителствата по света обаче, остават нервни поради опасенията, че китайската икономика, която през последните години беше главния двигател на глобалния икономически растеж ще продължи да забавя темповете си на разитие, а така ще доведе и до намален икономически растеж в света.
Залогът по темата е огромен – всяка година през Южнокитайско море преминава стокооборот, надхвърлящ 5 трилиона долара.
Видеоматериал на "Блумбърг" за девалвацията на юана може да намерите ТУК.
