Линдън Джонсън (1965): пътят от беднотата и учителската кариера до Белия дом

Личности и медии

Линдън Джонсън (1965): пътят от беднотата и учителската кариера до Белия дом

50 години по-късно

 

В предпразничните и празничните дни, когато навсякъде медиите правят ретроспекции и поглеждат назад, ние възнамеряваме да предложим една поредица за личностите на последните стотина години според класацията на "Тайм". В тях ще се опитаме да цитираме основанията на редакторите на списанието за техния избор в тогавашния исторически контекст и как те могат да бъдат прочетени днес. Ще се опитаме да ви разкажем за някои слабо известни детайли от жизнения и професионален път на отделната личност, както и да видим как това име се среща в най-нови публикации от търсачката "Гугъл".

Сред личностите на годината на сп. "Тайм" има мъже и жени, държавници и политици, религиозни лидери и артисти, а даже международни организации и машини. Самото списание разпределя своите "лауреати" в различни категории.

Днешният ни герой, удостоен с възпоменателен брой с дата от началото на 1945 г. е в категорията "МИРОТВОРЦИ И ДЪРЖАВНИЦИ". Компания му правят Мартин Лутър Кинг, Джордж Маршъл, Махатма Ганди, Михаил Горбачов – все личности от турболентния ХХ век, които със своя кураж и лидерски способности са имали глобално въздействие и са форматирали света в името на по-доброто му бъдеще. 

Неговото име е ЛИНДЪН ДЖОНСЪН и като 36-ия президент на САЩ става президент след смъртоносния атентат срещу президента Джон Ф. Кенеди. Труман е бил удостоен два пъти с тази чест – вторият път  е бил през 1967 г. 

Така той е следващият ни портрет след очерка ни за първия лауреат Чарлз Линдберг (1927) и онзи преди 75 години – Уинстън Чърчил, както и преди 70 години – Хари Труман.

*    *    *

Мотивите на редакторите на "Тайм" за техния избор:

„Именно вълната на човешките съдби, която последва катастрофалната 1964 г. изтласка към славата Линдън Бейнз Джонсън. От онзи ноемврийски следобед, в който стана ясно, че факелът на приемствеността е стабилно в неговите ръце до  онази ноемврийска нощ след година, когато стана ясно, че той е спечелил най-триумфално изборите с най-големия резултат в историята – годината беше негова – да действа, да я моделира, да я доминира. И наистина – той доминираше през 1964 г. – с думи и жестове, с молби и заповеди. И чрез речи – великодушни и простонародни.“ („Тайм“, 1 януари 1965 г.)

„Като никога по-рано във време на материално благосъстояние, недоволството на нацията се фокусира върху нейния президент. Човекът в Белия дом е главният пазител на въжделенията на нацията и, едновременно, върховното оправдание за нейната обърканост. Като такъв Линдън Джонсън се превърна в тема на телевизионните ток-шоута и на разговорите по време на коктейлите, в мания на интелектуалните гуру-та и политиците у дома и в чужбина, на бизнесмени и учени, на карикатуристи и обикновени граждани през 1967 г. Не може да се избегна от истината, че точно той беше Човекът на годината.“ („Тайм“, 5 януари 1968 г.)

 

Джонсън става президент след убийството на Кенеди на 22 ноември 1963 г. и е избран като 36-ия президент на САЩ.  Шест месеца след като встъпва в длъжност провъзгласява своята програма за „Великото общество“. През 1967 г. „Тайм“ го описва като „изключително комплексна, противоречива и откровено неприятна личност, която никога не успя да привлече една изолираща го от народния гняв лоялност, на която могат да разчитат президенти като Рузвелт или Труман. В резултат, когато нещата започват да вървят в грешната посока, той се оказа с твърде малко защитници и твърде много критици“.

Дори Джонсън да не беше станал президент, той пак би бил забележителна историческа фигура заради кариерата му в Конгреса на САЩ. Неговото историческо наследство претърпя сериозна еволюция след смъртта му през 1973 г. – на другия ден, след като  Париж е постигнато споразумението за изтеглянето на американските войски във Виетнам.

Заедно с наследника му Ричард Никсън, Джонсън наистина се оценява като комплексна фигура, допринесла за много важни инициативи и събития, маркирали съвременната американска история.

Затова е важно да се разбере как едно момче, родено в беднотия в Тексас и започнало кариерата си като учител се превръща в една от най-значимите фигури на „американския“ ХХ век.

 

СЛАБОИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОКОЛО ЛИЧНОСТТА НА ЛИНДЪН ДЖОНСЪН

  

Джонсън наистина е от скромен произход. Той е роден на 27 август 1908 г. в Стоунуол, Тексас. Семейство Джонсън е в района от поколения, но баща му има финансови проблеми и бъдещият президент израснал в трудни условия. Съчувствието му към по-неуспелите в живота се превръща в лайтмотив на политическата му кариера н Сената и като президент Джонсън е има възможност да прокара закони в областта на социалната политика.

Джонсън започва кариерата си като учител. Като студент в Учителския колеж на Университета на Югозападен Тексас той е разпределен в малко училище за испаноговорящи деца в беден район на щата. След кратка 4-годишна учителска кариера той я изоставя, за да се заеме с политика в условията на Великата депресия.

Политическите амбиции на Джонсън стават ясни още в началото на политическата му кариера. Баща му е бил щатски сенатор и Джонсън става помощник на един конгресмен през 1931 г. През 1937 г. той печели печели предсрочни избори като конгресмен, за да замени един починал местен конгресмен.

Джонсън е „политически осиновен“ в Конгреса от авторитетния говорител на Камарата на представители Сам Рейбърн. Легендарният Рейбърн е бил колега с бащата на Джонсън в тексаската легислатура и Рейбърн подкрепя Джонсън в кариерата му към лидерски позиции в Конгреса.

 Джонсън за малко да загине във Втората световна война. Като конгресмен той е  включен към запасните части на флота и единствената му мисия е в Тихия океан, където е трябвало да участва в бомбардировъчна мисия. Животът му бил спасен от чиста случайност – при междинно кацане той влязъл да използва тоалетната, междувременно неговият самолет излетял и той се качил на следващия самолет. Неговият самолет се разбил и всички на борда загинали.

Голямата му победа при кандидатирането в Сената през 1948 г. Джонсън спечелил убедително изборите за сенатор, но преди това имал сериозни проблеми с първичните избори вътре в партията, където спечелил с едва 87 гласа. И до ден днешен има спорове дали тези избори са били фалшифициране – има показания под клетва, дадени от един от участниците в броенето на гласовете в този дух на смъртния му одър през 90-те години на ХХ в.

Джонсън бързо става лидер на демократите в Сената. През 1953 г. той е определен за лидер на малцинството в Сената, след като републиканците си възстановят контрола над Сената. След две години Джонсън става лидер на мнозинството след като демократите си връщат контрола.

Енергичният Джонсън преформатира ролята на лидера на мнозинството в Сената. Въпреки че през 1955 г. Джонсън преживява сърдечен инфаркт, той работи неуморно да промоцира себе си и каузите, които прокарва – включително законодателството в областта на човешките парва и космическата програма на САЩ. Неговата способност да убеждава политиците и от двете партии е легендарна.   

Защо Джонсън решава да се кандидатира за вицепрезидент? Джонсън губи в ожесточена кампания първичните избори сред  демократите. За учудване на мнозина Кенеди избира Джонсън за свой вицепрезидент. Една от теориите защо става така е, че Джонсън разчита да използва този пост, за да разшири властовата си позиция в Сената като президент на Сената, както е по конституцията. След изборите обаче, Джонсън е разочарован, когато се проваля да стане председател на Конференцията на сенаторите-демократи, тъй като опонентите му посочват, че това е нарушение на разделението на властите между изпълнителната и законодателната власт.

    

В този басейн в тексаското ранчо са се състояли няколко заседания на кабинета, тъй като Джонсън е имал навика да натовари целия кабинет на "Еър форс 1" и да ги заведе за уикенда на ранчото си. Там президентът научава през август 1968 г. за инвазията на Варшавския договор в Чехословакия от специално пристигналия посланик на СССР.

Президентството на Джонсън е изключително активно. Освен американския ангажимент във Виетнамската война, президентът Джонсън прокарва доста разточителна във финансов план програма с етиката „Великото общество“ включваща три ключови закона в областта на гражданските права и закона за медицинските осигуровки „Медиккеър“. Освен това той прокарва законодателни актове, които осигуряват федерални средства за образованието, за професионална квалификация, начални здравни осигуровки за децата, помощи с храна за бедните, жилищно строителство и други социални програми. Вътрешнополитическият отзвук от Виетнамската война се отразява в негативен план на неговата популярност и той отказва на 31 март 1968 г. да се кандидатира за президент.   

 

Семейното гробище на семейство Джонсън в тексаското им ранчо и под любимите дъбове с полски цветя около тях. Снимка: Костадин Грозев, февруари 2008 г.

Прочетено за Джонсън чрез "Гугъл нюз" към момента на публикуването на статията – 27 декември 2015 г.:

Заглавие от днешния брой на "Чикаго трибюн" "Атентатът срещу Дж.Ф.К. пося семената на неефективния контрол върху личното оръжие".

Статията разглежда близо 50-годишната история на опитите за налагането на лицензионен режим и ограничения над продажбата и носенето на лично стрелково оръжие. Борбата срещу изключително силните лобита на производителите, търговците и притежателите на лично оръжие е свързата и с името на президента Джонсън, който се опитва да въведе подобни мерки. Припомня се неговото изказване:

"Ако оръжията могат да бъдат държани в страни от ръцете на престъпниците, невменяемите и безотоворните, то трябва да имаме лицензионен режим", заявява той при церемония по подписването на съответния закон през октомври 1968 г. Това са думи, които едва ли днес един американски политик би се осмелил да каже. "Гласовете, които блокират подобни гаранции не са гласовете на една загрижена нация. Това са гласовете на едно много мощно лоби – на оръжейното лоби".

Категории Цивилизация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *