Елиф Шафак: Турция се „плъзга назад”

Гласът на писателя

Елиф Шафак: Турция се „плъзга назад”

Едно общество на колективната амнезия не е в състояние да научи нищо от грешките на миналото

 

 

 

"Ние сме се превърнали в едно общество на гняв, параноя и уплаха.  Художниците, писателите, учените – хората, които са се опитвали да изградят мостове, така че да насърчат съвместното съществуване и мир – знаят, че са загубили твърде много."

Известната писателка Елиф Шафак пред в. „Уърлд пост”

 

Елиф Шафак е известна турска писателка и есеист, популярна и в България. Нейните най-известни творби включват "Копелето на Истанбул" и "Стажантът на архитекта". „Уърлд пост” направи интервю с нея в навечерието на скорошните атаки срещу опозиционните медии и репресиите срещу журналисти в Турция.

Г-жа Шафак счита, че страната й е дълбоко поляризирана и „върви назад“. Нейните думи са особено актуални днес след поредния атентат с невинни жертви в Анкара от миналата нощ, за чиито извършител се посочва една жена с връзки с журналистическата професия. Без да адвокатстваме на никого, ние от Екип „Инфохолици“ считаме, че атентатът е много удобен повод за поредната атака срещу свободата на словото в Турция и опит за заглушаване на всеки опозиционен глас, особено чрез забраната на  „Фейсбук“ и „Туитър“, на който станахме свидетели вчера. Неслучайно, редица наблюдатели от снощи говорят, че Турция е на ръба на обявяване на военно положение.

Сирийски бежанци на границата с Турция. Бежанската вълна даде на Ердоган аргументи за ожесточаване на военните действия срещу кюрдите. Аналогичен е ефектът на зачестилите терорстични атентати на територията на самата Турция и в големи градове като Анкара и Истанбул.

 

Вслушайте се в думите на Елиф Шафик в отговорите на въпросите към нея:

 

– Турция е разтърсена от редица кризи наведнъж – от масовото навлизане на сирийските бежанци, борбата с кюрдите, а сега и репресията върху свободата на словото, включително конфискацията на водещият вестник на страната "Заман". Какво се случва?

– Турция преживява дълбока, главозамайваща, опасна социална и политическа трансформация. Толкова много се случи толкова бързо, че нямаше време да се спре, да се помисли и анализира. Аномалиите са станали новото нормално. Турският управленски елит на президента (Реджеп Таип Ердоган), партията на Ердоган – Партията на справедливостта и развитието (ПСР) бърка "демокрацията" с "мнозинството". Демокрацията не е само в избирателните урни и броя на гласовете. Това е само един от съществените й елементи. Демокрацията е също и във върховенството на закона, разделението на властите, свободните и разнообразни медии, в свободата на словото, правата на жените, правата на малцинствата. Във всички тези аспекти Турция тъжно се плъзга назад. Това е много поляризирана страна – противопоставяне между верните поддръжници на Ердоган и онези, които са против него. Ние се превърнахме в едно общество на гняв, параноя, уплаха. Художниците, писателите, учените – хората, които са се опитвали да изградят мостове, така че да се насърчи съвместното съществуване и мир – знаят, че са загубили твърде много.

 

– "Турция преживява дълбока, главозамайваща, опасна социална и политическа трансформация" Има ли нещо, което свързва всички тези кризи?

–   Турското общество става все по-консервативно и патриархално, докато държавата става все по-авторитарна и патриархална. Тези два процеса са дълбоко свързани. Една скорошна социологическа анкета на Института „Пю” показа, че половината от турското общество смята, че не е добре или не е законно да се критикуват публично правителството. Всеки, който се осмели да изрази критично мнение е определян като "предател" или "гнила ябълка". Хората с критично мислене се линчуват в социалните медии, демонизирани са в проправителствените вестници, заплашвани са от всички страни. Всеки журналист, учен, писател, поет или карикатурист знае, че заради една книга или статия, или дори заради един пост в социалните мрежи можем да бъдем дадени под съд или дори вкарани в затвора. Главният редактор на вестник „Джумхуриет” – Кан Дундар, написа писмо до европейските лидери, с което им напомня да не забравят демокрацията и свободата на словото в отношенията си с Турция. Но в момента тези жизненоважни въпроси не са приоритет за Европа.

 

Разплакана жена пред редакцията на опозиционния в. "Заман", след като сградата беше щурмувана преди няколко дни от полицията, а вестникът – конфискуван и веднага превърнат в проправителствен рупор

 

– Дали това, което виждаме днес в Турция е аналогично със самодържавните тенденции на Виктор Орбан в Унгария и Владимир Путин в Русия – идеята да се изкорени "заразата", която удря по онова, което те считат за националния дух на някакво въображаемо утопично минало? Дали не става въпрос за конкуренция между космополитната и националната душа, както виждаме навсякъде другаде по света?

– Ние сме свидетели на разпадането на Обединена Европа. Едновременно с това, сме свидетели и на разпадането на либералната демокрация в много части на света. Има хора, които твърдят, че Близкият Изток не е готов за демокрация, за това е по-добре да има силни лидери вместо това. Намирам тези тенденции за много опасни. В Турция хората говорят за "необходимостта от един силен лидер, начело на група от технократи", вместо гражданско общество отдолу-нагоре, основано на плурализъм. Казват, че по този начин няма да си губим време с множество различни мнения. Ние в Турция преживяваме загубата на плурализма. Никой вече не говори за космополитизъм или многообразие. Идеологията на еднаквостта е мотото на деня. Опасно е!


  [ Нов бомбен атентат в Анкара ]


– Често се казвано, че Ердоган и неговата партия ПСР доведоха страната до "модернизация отдолу" като така наложиха до голяма степен ислямо-анадолското население във властта – при това чрез демократични избори. Това стана след дългите десетилетия на авторитарна модернизация отгоре, наложена от Мустафа Кемал Ататюрк и неговите светски потомци. Тези ислямистки поддръжници наричат себе си „мазлум” – термин, означаващ жертви – страдалци на изключването им от столичния елит в Истанбул. Сега, след 14 години на неоосмански ренесанс, дали масата не се вече преобърна? Дали пък тези със светските ценности за правата на жените, свободата на словото, разнообразният начин на живот или независимите съдилища са новите мазлуми?

– ПСР, както казвате, е на власт в продължение на 14 години. Това е доста дълго време. През цялото това време те се промениха драстично. В началото партията и риториката им бяха различни – както вътре в Турция, така и в западния свят. По това време реториката беше про-ЕС, про-реформена, за гражданско управление и за плуралистична демокрация. Много либерали ги подкрепиха, вярвайки, че това ще бъде крачка напред за страната. Като феминистка съм съпричастна с младите забрадени студентки, на които не им е било позволено да отидат в колеж, освен, ако не си свалят забрадката. За мен това е несправедливо.

Онова, което е изключително тъжно да се види днес е как вчерашните "други" са се превърнали в днешните потисници. Честно казано, не искам никой в Турция да има твърде много власт: ПСР, общността Гюлен, кемалистите в миналото, турските националисти или войнствените ястреби в кюрдското движение… Всеки, който получава власт, желае още и още. Никога не е достатъчна. Това е най-вече, защото ние не разполагаме с културата на демокрацията. Реално не съществува уважение към многообразието и плурализма. Едно общество на колективистичните идентичности не зачита индивидуализма. Едно общество на колективната амнезия не е в състояние да научи нищо от грешките на миналото. В резултат на това, Турция продължава да описва тъжни кръгове и траекториюта й да се връща назад, вместо да постигне никакъв напредък.


 [ ЕС и Турция пред споразумениe ]

– Наскоро съпругата на президента – Емине Ердоган, каза, че османският харем е "образователен център ". Съгласни ли сте?

– Вярвам, че имаме нужда от феминистки историци, за да ни разкажат повече за реалността на харема. Имаме нужда от научни, академични и не фанатични проучвания. Добре известен факт за харема е, че той е пренаселен, пълен вътре със стотици жени, които са били роби на султана, някои, от които имали неограничен достъп, а повечето никога не получавали нищо. Има много тъжни, сърцераздирателни истории, които чакат да бъдат разказани. Харемът е бил място на полова дискриминация, сегрегация и олицетворение на мъжката мощ. Днес има увеличаване на броя на турските мъже, които взимат млади сирийски жени като свои втори или трети съпруги, въпреки че полигамията е незаконна. Те оформят свои собствени малки хареми. Жените активистки привличат вниманието към този тревожен факт, но напразна. Смятам, че в такава патриархална среда е опасно да романтизираме османският харем. Както и да романтизираме османското минало.

 

Превод: Калина Цокова – студентка от ФНПП на СУ и участничка в Стажантската програма на Студия Трансмедия


 [ Полемика около жените в Османския харем ] 


 

Категории Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *