Скъпи и верни наши читатели!
В Новогодишната нощ Студия Трансмедия Ви желае много здраве, сполука и късмет през цялата 2016 г. Нека поне за миг в тази нощ и в утрешния ден забравим злобата на деня и дадем внимание и съпричастие на хората около нас, които обичаме и които имат значение за нас.
Поздравяваме Ви с това видео с "Наздравицата" от "Травиата" на Джузепе Верди. Насладете се на прекрасното изпълнение и душевността, която струи от това изпълнение на Андре Рю – днешния "Крал на валса" и неговия оркестър.
На многая лета!
Екипът на Студия Трансмедия
Предлагаме ви доста интересната статия от "Гардиан" за един от последните концерти на Андре Рю – този път в Дъблин.
* * *
Независимо какво мислите за холандската суперзвезда – цигуларя Андре Рю, няма съмнение, че той знае как да влезе- на сцената и в живота. С угасването на осветлението в препълнената арена в Дъблин, Рю се появи от периферията на аудиторията – махащ с ръка и усмихнат, повеждайки своя 60-членен частен оркестър към сцената в средата на залата.
Това беше истинска процесия – музикантките, облечени като принцеси на Уолт Дисни в пастелни копринени бални рокли, които Рю проектира сам. Всъщност, той е отговорен за всеки детайл на представлението – от осветлението до стойките за нотите. И забележете – три-четвърти от програмата е в такт ¾, тъй като Рю трябва да си пази репутацията на Краля на валса.
Тук може да видите видео от подбрани моменти от неговото световно турне през 2014 г.
Рю е наистина, ако някой има съмнение в тома, изключително нежен цигулар с прелъстително кадифен тон и сценично присъствие, което в действителност се оказва изненадващо отпуснато и неформално. Споменавайки бушуващите ветрове извън залата, той обявява Скиорския валс с думите „перфектен музикален етюд за вашето отвратително ирландско време“. А концертът се оказва със собствен вътрешен микроклимат, включващ внезапното пускане на балони и издухването сред публиката на изкуствени снежинки, които в последствие трябва да изтръскате от дрехите си.
В моите джобове все още имаше остатъци от тази полиестерна лавина след няколко дни, когато се срещнах след два дни в неговата къща в Маастрихт. Беше съвсем естествено, че човекът в сърцето на тази дълга приказка живее в замък – Рю обитава шато от 17 век, което има собствена оранжерия за пеперуди и герб, принадлежал на предишнияобитател – Шарл дьо Бац-Кастълмор д’ Артанян – прототипа на измисления от Александър Дюма мускетар, който умрял при обсадата на Маастрихт през 1673 г.
Рю влетя в гостната точно в определения час. Той е висок, забележително добре запазен за своите 66 години и беше облечен в костюм тип морска униформа с блестящи сребърни ботуши, които изглеждаха така, че все едно са купени в очакване на реализацията на отдавна заявената негова амбиция да бъде първия музикант, който ще направи музикално изпълнение на Луната.
Коледно парти за приятели в замъка на Андре Рю в Маастрихт
Направих му комплимент за неговия дом. „Благодаря ви,“ отвърна той. „Наистина е красив. Не беше такъв. Дойдох за пръв път тук, за да взимам уроци по пияно, когато бях на 6-годишна възраст – учителката беше пълна кучка и аз я мразех. Беше тъмно и влажно, всичко се разпадаше. По-късно обаче казах на жена си Марджъри, че би трябвало да го притежавам. Тя каза, „В такъв случай май ще е по-добре да продадеш малко плочи.“
И той наистина ги продал – по последни сметки над 40 млн. и така се е утвърдил като най-продавания класически музикант в света. Според данните на „Билборд“ неговото световно турне през 2014 г. и привлякло повече зрители от Металика, Ед Шийхан, Род Стюарт и Бионсе. В същото време неговият годишен летен концерт от средновековния градски площад на Маастрихт беше предаван на живо в кината тази година, превръщайки го в първия концертен филм, спечелил повече от 1.5 млн. евро от билети по кината за един ден, биейки предишните рекорди, поставени от „Уан дайрекшън“ и „Тейк дет“.
Въпреки, че баща му е диригент, който е ръководил симфоничния оркестър на Маастрихт, да продължи семейния бизнес съвсем не е било така лесно за Андре. „Имаше време, когато чувствах, че трябва да изоставя цигулката завинаги,“ казва той. „Основах първия си оркестър през 1978 г. със само 12 музиканти и ние свирехме на сватби, в ресторанти, навсякъде, където ни наемаха и винаги бяхме игнорирани. Марджъри учеше еззици и на нея също вече й беше омръзнало. Така че мислехме да отворим ресторант за пици. Даже вече бяхме отпечатали менютата – най-скъпото блюдо щеше да бъде Пица „Паганини“. Ако си я поръчаш – аз щях да изляза от кухнята, за да ви свиря на масата. Но тогава осъзнах, че за да съм във форма за реализацията на идеята, трябваше отново да се упражнявам“.
През 1987 г. Рю променил името на оркестъра си и той станал „Оркестър Йохан Щраус“ на името на неговия идол – Йохан Щраус – син. „Щраус е моят пример“, обича да казма Рю. „Той доказа, че можеш едновременно да си бизнесмен и музикант – аз имам само един оркестър, той имал пет. Това го направило много богат, но той е бил фантастичен музикант, така че какво лошо има в това?“
Отказвайки се от живота на обикновен солов музикант, някак си естествено идва и големия пробив, очертал се не на концертния подиум, а на футболния терен. Един от най-гледаните негови клипове в Ютюб е как той със своята цигулка ръководи „хор“ от няколко хиляди запалявковци ва „Аякс“, които припяват на фона на приятния, но не така познат Валс № 2 от Шостакович по време на финала за Шампионската лига през 1995 г.
Тук може да видите видео от това прочуто изпълнение на Андре Рю
„Токущо бяхме приключили с първия ни голям запис,“ спомня си Рю. „По онова време една застрахователна компания беше използва музиката на Шостакович в своя телевизионна реклама и в последната секунда реших да го включа в албума. Знаех, че има важна европейска среща – „Аякс“ срещу „Байерн“ – Мюнхен и купих една минута телевизионно излъчване на живо по време на почивката между двете полувремена на мача. „Аякс“ ми направиха голяма услуга,у вкарвайки гол малко преди свирката на полувремето. Следващата седмица продадох 200 хил. диска.“
Зачудих се как ли би се развила кариерата му, ако „Аякс тогава беше загубил“? „Не знам“, засмя се Рю, “но понякога човек се нуждае от подобни проблясъци на късмета. А и няма нищо, което ние обичаме в тази страна повече от това да бием германците“.
С нарастването на броя на платинените награди, визията на Рю за собственото му бъдеще ставала все по-величествено. Една вечер през 2008 г., след концерт през двореца „Шьонбрун“ във Виена Рю решил, че ще е чудесна идея да свири всяка вечер на такъв великолепен фон. И той го направил.
„Изградихме реплика в мащаб 1 към 1 на имперския дворец и това стана най-големия подвижен декор в света. Всъщност“, казва той, „аз поръчах два такива и един трети за Австралия. В него има фонтани, ледена пързалка, бална зала пълна с танцьори – и дори императорска каляска, облицована с истинско злато“.
Това не е ли изключително и ненужно вглеждане в детайлите, намекнах аз, като се има в предвид, че мнозинството от публиката е на поне стотина метри разстояние. „Да, така е, но аз знам разликата“, парира ме Рю. „Същото се отнася и за костюмите на дамите – това не са театрални костюми и всеки един от тях струва поне 4 хиляди евро. Дори шампанското е истинско. Жена ми казва, „Защо си толкова глупав? Тъй като аз дори не обичам шампанско. Тя мепита: „Защо не използваш подсладена вода?“ Но тогава ще означава, че лъжем публиката, а стане ли това – всичко се превръща в шоу. Онова, което аз правя не е игра. Ако изглежда, че на сцената ни е приятно, то е защото на нас наистина ни е приятно там. И точно затова повечето от музикантите са с мен вече 25 години“.
Дори и така, Рю признава, че е малко вероятно да се опита да направи повторно това, което направи тази есен и то в толкова голям мащаб. „Всичко това намали банковата ми сметка с над 45 млн. евро“, разкрива той. „Седях цял ден с мениджъра на банката и неговите чиновници, които се опитваха да изчислят каква част от тях може за де върнат. Но шефът им каза: „Не – оставете го да го направи, както си знае“. И той беше прав, защото сега вече сме отново на зелено“.
Рю отдавна е мишена на критиците, които се оплакват, че неговият шикарен начин на живот и бляскави спектакли не допринасят за разширяването на интереса на публиката му към класическата музика. Но определено тази критика е далеч от целта. Та кой друг може да накара една тълпа футболни запалянковци – цял един стадион да се люлее в такта на Шостакович?. Дори Йохан Щраус е бил най-напред и най-вече един музикант за развлечение, който успял да издигне един простонароден танц като валса от непретенциозен провинциален танц в международна сензация. Вярва ли Рю, че ако Щраус беше жив днес, той би използвал видеоекрани и пускане на балони като част от неговото изпълнение?
„Сигурен съм, че щеше,“ отговаря Рю. „Често си мисля какво ли би си помислил Рю за мен.“
Какво ли?
“Мисля, че би бил бесен, че не получава доход! Защото Верди, нали,е бил много по-умен. Когато в момента свиря Верди, аз все още трябва да плащам на неговия издател. А талантът на Щраус аз го ползвам абсолютно безплатно“.
