В първи епизод взехме повод от думите на премиера Бойко Борисов, че Фонд „Земеделие“ е опазен от политическите апетити. Това сподели той на пресконференцията, посветена на резултатите от усвояването на европейските земеделски средства през изминалия програмен период 2007 – 2013 г.
Усвояването на европейски средства при кабинета „Борисов“ 2 наистина е несравнимо по-голямо в сравнение с тройната коалиция и кабинета на Орешарски, където беше никакво. Но усвоените милиарди като че ли се реализират някъде на Луната, защото вече доста години не се вижда почти никакъв ефект от работата на тези пари.
И българската бедност продължава да е пословична. Селото като онова старо понятие за поселище за отглеждане на продукти, почти е мъртво. Защо земеделският бизнес не може да дръпне на световно ниво, имайки предвид огромната традиция на българските земеделци и животновъди, защо българските продукти са признато качествени, но неконкурентоспособни? Естествено, не може всичко да е скапано в държавата, да се върши на парче, да се търси единствено „експертната“ дума на вездесъщия премиер и да се манкира дейност.
Ние сме в конкуренция със страните от Европейския съюз, а България и със съседите си, някои от които не са в съюза, така че освен на пари, трябва да разчитаме на акъл. И тъй като е ясно, че ние не можем да се съревноваваме с големите по технологии, по производства на коли, машини, парфюми и прочие, остават ни две неща, в едното от които сме били на първите места – прекрасните продукти на земеделието и туризма.
Настина ли фондът е „опазен от политически апетити“, или да го кажем по-просто – от корупция, както се похвали Бойко Борисов? При такава съдебна система е трудно да се каже. Всичко засега се фиксира в сферата на политическите пазарлъци, SMS-скандали и геополитически неволи.
Така че всичко върви на парче, с кандърми, европейски мониторинги и малко медийна помощ. Непрекъснато се говори за избори, рокади, гейтове и т.н. Всеки предстоящ избор, а рядко има година без такъв, изяжда времето и енергията за нещо смислено.
В някой сектор на хората им писне и тръгнат да стачкуват, но то и стачките и протестите девалвираха и никой не обръща особено внимание. Например излиза някоя дребна новинка за някой чарк от държавата, занемарен с векове. Като например състоянието на дружеството „Напоителни системи“, важна част от ефективното земеделие. Оказа се, че то било на примитивно ниво и хората щяха да си траят, ама не им плащали заплатите. Държавните заплати.
Чу се нещо, че имало обещание, че проект на Световната банка може да реши проблема на „Напоителни системи“ и дори е поставен срок до юни тази година. Ще се позакърпят малко. У нас нищо не става без натиск или без някоя от системите да се е сринала до почти летален изход.
Голяма част от енергията на нацията изтича там или в празнодумство.
Ама какво общо има дружеството „Напоителни системи“ с Фонд „Земеделие“, ще попита някой чиновник от разплащателната агенция. Има всичко общо. Не в смисъл, че фондът напоява личните сметки на привилегировани бизнесмени. Другаде е връзката.
Все едно някой лекар да се хвали, че голяма част от системите на организма на пациента му е ОК, а една доста малка част не е. Малката част обаче може да се окаже жизненоважна, така че всичките усилия, лекарства, средства и грижи да отидат нахалост.
При държавния организъм вече трето десетилетие се оказва, че главата е най-зле.
Та този Фонд „Земеделие“ трябва да работи някак си съгласувано, с перспектива, с ум. За общото здраве на земеделието.
Всеки път за най-елементарна обществена услуга обикновеният гражданин е въвлечен преко волята си в истинска война. И съпротивата на институциите, особено тези, които разполагат с пари, които да раздават, разпределят, подаряват или просто да дават под масата, е огромна.
В книгата „Защо се провалят нациите“ на Аджемоглу и Робинсън пише: „Институциите са преди всичко зданията на закона… Бедните страни не са бедни заради география или култура. Те стават бедни, когато техните институции се провалят и престанат да обслужват публичния интерес.“
Обслужва ли Фонд „Земеделие“ публичния интерес? Човек може да се обзаложи, че на служителите заедно с министрите и техните заместници този въпрос им е сетна грижа. Те „усвояват“ със стахановски темпове едни пари, на които им измислят предназначението още в зародиш. Тоест, слагат ситната цедка и каквото мине за самото земеделие – мине, другото отива за едни други неща.
С част от средствата се купува примерно медиен комфорт. Десетки милиони заминават за рекламни клипове с много съмнителна полза. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него.
Най-често обаче чрез конкурси те избират “подходящите” рекламни агенции, които пък правят връзката с “правилните” медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии. Да не говорим за стотиците „кръгли маси“, голяма част от които са само за „усвояване“ на средства.
Защото този фонд би могъл да бъде продължение от умна концепция за „интелигентно земеделие“, както го наричат в Брюксел и за което са склонни да дават пари. Но те представа си нямат колко изобретателни са корумпираните български политици, с неоценимата помощ на прокуратурата, разбира се.
Всъщност за всички е ясно, че Фонд „Земеделие“, като част от селското стопанство изобщо, без адекватна дългосрочна стратегия (поставяне на цел), ще бъде само едно гише за разплащане на приближени обръчи и неизбежна корупция. Тази стратегия трябва да бъде приета на национално ниво, около нея да се обединят политическите партии, та като дойде следващият кабинет, да не започва отново от нулата или да се занимава с „кадрови“ проблеми – в лошия смисъл на думата.
