Едва ли някой ще възрази, че Фонд „Земеделие“ е любимата играчка за корумпирани държавни чиновници. И че при пазарлъците в многопартийните правителства за министерства, най-големи са апетитите за аграрното ведомство. ДПС при всяко свое участие във властта години наред беше абонирано за това министерство. Всички са съгласни, че българските домати, пиперки, грозде, вина, както и почти всички традиционни български храни, произведени на българска земя, са с високо качество.
В аграрното министерство обикновено става дума само за разпределение на пари, от време на време избухват скандали, които се вихрят в медиите, където и затихват. И така вече 25 години. За стратегии там не е модерно да се говори. Говори се за усвояване на фондове по съответни направления. В това разбира се няма нищо лошо. Хубаво е да се усвояват европейски пари. Лошото е, че те работят най-вече за увеличаване на корупцията и за творческо развитие на нови порочни врътки. Ако милиардите, усвоени през фонда, бяха отишли за събуждане на земеделието от летаргията, щяхме да станем свидетели на чудеса в тази сфера.
Неотдавна Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, предостави информация за усвояването на европейските земеделски фондове за програмен период 2007 – 2013 г. На тържественото събитие освен министъра на земеделието и храните присъства и премиерът Бойко Борисов. Той похвали работещите във фонда и предупреди, че към лошите практики трябва да има безмилостно отношение, защото… ДФЗ се наблюдава от Брюксел.
Премиерът каза още нещо любопитно – че са опазили фонда от огромните политически апетити за смени и пренареждане. Сигурно е вярно и това, че голяма част от тези 3 милиарда и 300 милиона лева са отишли за българското земеделие и животновъдство. „Отишли са до всички – от най-малките до най-големите производители, отишли са в общините, в селските райони, в благосъстоянието на хората“, допълни Борисов.
Но както е известно, когато теорията лъже, практиката не маже. И може да се види и с просто око, че за цялото това време, откакто функционира фондът и рекордното усвояване за 2015 г. – 99% от европейските средства, разплатените 3.3 млрд. лв. по различни схеми и мерки, не се забелязва повишаване на благосъстоянието на хората. Министър Танева все пак признава: „Парите не са панацея – наистина сме в тежка ситуация, въпросът е да намерим най-добрите решения, да ги администрираме добре.“
Големите скандали
Нека проследим най-големите скандали в земеделския сектор. Но не за да се забавляваме, а да видим как функционира държавната машина и къде се къса нишката на добрите практики. Къде са пукнатините, където изтичат не просто пари за задоволяване на алчни чиновници, но и самата енергия, здравомислие и опит в сектора.
Няма да се връщаме в онези невинни години на демократични експерименти уж за добро или пък откровено разрушаване на добрия опит и научен потенциал, както и наивната ни вяра, че демокрацията сама по себе си ще направи едно работещо за просперитета на българите земеделие. Известни са допуснатите грешки, когато се решаваше съдбата на най-важния отрасъл – като се почне от ликвидационните съвети и се стигне до т.нар. „орсовки“ – ТКЗС-та от „нов тип“, дивашкото разграбване и унищожаване на де каквото бе останало, на съсипването на научната база и попиляването на хората, които можеха и знаеха как.
Ще споменем само най-голямата криза след 1989 г. досега, която стана по времето на правителството на Жан Виденов. Тя започна всъщност с изнасяне на зърното, т. нар. зърнена криза.
На 8 януари 1996 г. е дадено начало на всеобхватно раздържавяване на държавните активи, натрупани от 1945 г. до 1989 г. чрез така наречената масова приватизация. На гражданите е дадена възможност да закупят бонове, срещу които могат да получат акции в държавни дружества или които могат да вложат в приватизационни фондове.
Не се сключва нито една сериозна приватизационна сделка, напротив – прави се опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на централно планиране с цел съживяване на държавните предприятия. Земеделието е бедният роднина в процеса на големите сделки.
През лятото на 1996 настъпва и зърнена криза поради прекалено голям износ и слаба реколта, а зимата на 1996, т. нар. Виденова зима заради рязкото намаляване на снабдяването с хранителни продукти и повишаването на цените. В началото на 1997 България е в хаос. За около един месец валутният курс на долара скача на 3000 лв., а инфлацията вече е 300%.
Това са години на незрялата демокрация и куция преход, за който политолозите не са единни дали е свършил или още продължава. Ако съдим по нивото на бедността, той още си продължава. Въпросът е накъде. Но идват добрите времена, когато земеделието има шанс чрез оперативните програми и парите на ЕС да тръгне нагоре.
Преди три години се завихри големият скандал в земеделското ведомство по време на първия кабинет на Бойко Борисов. Главен герой бе земеделският министър Мирослав Найденов с всички екстри на един типичен нашенски скандал – записи от подслушване, участие на главния прокурор Сотир Цацаров с изказвания, не с обвинения. Опозицията обвини правителството, че използва удобно земеделското министерство за партийна касичка. Съмненията, че излезлите записи са във връзка с три години мачканото дело срещу бившия министър Мирослав Найденов и съгласието му да участва в записите. Той вече имаше три обвинения – за търговия с влияние, предлагане на подкуп и престъпление по служба. От тях нищо не излезе, защото други са били "наказателно-политически цели" (по терминологията на главния прокурор Сотир Цацаров) на разследващите.
Стана ясно, че бившата ръководителка на фонд "Земеделие" Калина Илиева е влизала при бившия министър, "накичена с микрофони", както съобщи самият той. Записите, които Илиева е осигурила на ДАНС, са довели до повдигането на обвинения, след като основният свидетел Светослав Симеонов – бивш зам.-шеф и шеф на фонда – си оттеглил показанията, в които се казва: "Многократно съм получавал обаждания от кабинета на министър Найденов за осигуряване на предимство на проекти на консултантски фирми, като голяма част от тези проекти са били с проблеми и неотговарящи на правилата на програмата.“ Той светкавично беше предложен за поста мечта "земеделски аташе в Брюксел" и спря да се оплаква. Но по думите на вътрешни хора фонд „Земеделие“ е блокирал тотално. Самата Илиева мина метър на собственото си дело за подправената й диплома за висше образование, след като прокуратурата услужливо й поиска изгодна условна присъда и тя начаса прие сделката.
Скандалите във фонда заради некомпетентно ръководство, нагласени конкурси и натиск "отгоре" всъщност не са затихвали през почти 4-годишното управление на ГЕРБ от първия кабинет. Контрата остана във фирмите и редовите земеделци, които платиха цената на контролираното разпределение на европейски пари и изкуственото държане на цени, както и у потребителите, които така и не проядоха качествена българска евтина храна, каквито бяха уж целите на управлението.
Незабравими ще останат скандалите с консумативи с изтекъл срок на годност, ирландско говеждо с 20-годишна давност, изхарчени пари не само без никаква полза.
Независимо кой държи лостовете на властта тенденциите се запазват. Избутват се всички, които не са лоялни на властта и това е особено видно в сектора на земеделието и храните. Злощастни назначения, като това на Илиева, която със свои приятелки две години си игра на шеф в най-голямата ни разплащателна агенция с европейски пари, не бяха едно и две.
Но особено натрапчива е играта „ти – на мене, аз – на тебе“ при овладяването на земеделието от ДПС.
При кабинета „Орешарски“ ДПС "превзе" управата на фонд "Земеделие". Забавени плащания, отрязани европейски пари – това беше всекидневие. Заседанията на Управителния съвет на фонда, които рядко събираха кворум, по принцип се превръщаха във фарс.
Министърът и директорът на фонда се обвиняваха взаимно в злоупотреби, а после отиваха на помирителна среща при премиера Пламен Орешарски. След нея обикновено се обявяваше, че двете институции са "постигнали единомислие в позициите за подкрепа на земеделските производители" – нещо, което очевидно не е вярно.
Войната между БСП и ДПС тотално блокира фонд "Земеделие". Изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Мирослав Николов отказва да даде оставка и заявяи, че това би било предателство към хората, които чакат пари по европейските програми.
Наложеното от премиера Пламен Орешарски примирие между земеделския министър Димитър Греков и шефовете на фонд "Земеделие" изтрая два дни. Войната помежду им доведе до невиждана управленска криза в структурата, от която се очакваше в кратки срокове да разпредели и да "спаси" милиони левове за фермерите.
Конфликтът, който засегна целия сектор земеделие, накара най-големите организации да излязат на протести. Във войната между Греков и Николов ясно прозираше противопоставянето между ДПС, което подкрепяше министъра, и БСП, която стоеше зад ръководството на фонда.
Провалът на фонда заплаши целия сектор. Пазарите бяха залени с евтини плодове и зеленчуци от съседните страни, нашите продукти се разваляха и служеха за храна на животни.
Край на първа част
