Нора Маккеън е представител на няколко организации, занимаващи се с проблемите на храненето, производството на храни и селското стопанство – CONCORD Italia, Terra Nuova и член на групата по хранителна сигурност към CONCORD Europe. Тя е била дирректор по въпросите на гражданското общество към Организацията на ООН по храните и земеделието и като експерт по проблемите на храните е автор на книгата „Управление на хранителната сигурност – как да се овластят общностите и да се регулират корпорациите?“. В настоящата статия тя развива тезата, че моделът на големия аграрен бизнес, поощряван от Европейския съюз подкопава хранителната сигурност и дребния бизнес н Глобалния Юг.
Темата за хранителната сигурност излезе като челна в дискусиите и дневния ред на темата за международното развитие и икономическия растеж през последните години. Това се случи след избухналите в редица световни столици безредици, свързани с кризата в цените на храните през 2007 – 2008 г. и послужи като предупредителен камбанен звън за международната общност. Европейският съюз и неговите страни-членки оказват сериозно влияние върху глобалната хранителна политика. Те биха могли да играят важна роля в защита на правата и достъпа до храна на населението на света…ако обаче не бъдат въвлечени да следват вълната на глобалните корпорации, завземащи постепенно световната хранителна система.
През последните две десетилетия станахме свидетели на въвеждането на нови режими на международна търговия и инвестиции, които засилиха структурната и функционалната власт на свързаните със земеделието и хранителната промишленост корпорации и доведоха до негативно въздействие от страна на корпоративните вериги за храни върху дребните производители и местните системи в сферата на производството на храни. Един съвсем малък брой мултинационални корпорации достигнаха равнища на концентрация в сферата на преработката и търговията на едро в мащаби, които са неприемливи дори в парадигмите на ортодоксалната икономика.
Петте най-големи търговци на зърно са концентрирали 75% от световната търговия със зърнени храни, докато трите топ компании за производство на храни контролират почти 50% от глобалния пазар на семена. Несправедливите търговски правила принуждават пазарите на храни в неосигурените с остатъчно храни страни да се отворят към нелоялна конкуренция от чужбина. Глобалният търговски режим поощрява неустойчиви модели на потребление и съпътстващите ги методи на потребление.
Финансовите спекулации и съпътстващите триумфалния марш на корпорациите с търговските им аргументи по отношения на земите, водата и семената е удар за дребните производители и ги тласка към категорията на мигранти-без-избор, обсадили европейските граници в момента.
Инвестициите на корпорациите в сектора на земеделието в глобалния Юг за момента е маргинален. Местният гладен откъм капацитет за потребление режим на производство и на разпределение на храните е в състояние на криза, тъй като сме изправени почти на екологичния предел на нашата планета. И въпреки това, през последните няколко години земеделските и преработвателните корпорации успяха да се нормализират и да се превърнат в актьори на помощта за развитие в рамките на парадигмата за икономическия растеж и развитието, фокусирана върху „модернизацията“, производството и тясно-дефинираната „ефективност“.
Как да се борим с тази тенденция? Каква публична политика може да ни заведе в правилната посока? Какви подходи към производството и осигуряването на храни трябва да поощряваме?
Concord приветствува ЕС затова, че през 2010 г. възприе като реакция на кризата с цените на храните една интелигентна и прогресивна политическа рамка, насочена към една интелигентна и прогресивна политическа рамка, ориентирана към подкрепа за осигуряването на хранителна сигурност и защита на правото на достъп до храна в развиващите се страни. Този текст, който остава референтната точка за развитието на стратегиите за хранителната сигурност на ЕС, акцентира върху нуждата от подкрепа за дребните производители – които осигуряват над 70% от световното потребление на храни. Става въпрос за защитата на техния достъп до земя, вода и биоразнообразие, както и осигуряване на повече принадена стойност за храните, които остават в семейните ферми и местните икономики.
Подобен курс обаче рискува да бъде отхвърлен от липсата на вътрешна съгласуваност в политиките на ЕС, тъй като Споразуменията за икономическо партньорство са съвсем флагрантни. Общата аграрна политика на ЕС продължава да субсидира широко-мащабното производство на храни, което въобще не допринася за устойчивото развитие, докато на правителствата на страните от глобалния Юг им се забраняват протекционистичните мерки и вътрешните субсидии за собственото им селско стопанство. Дирекцията към ЕС, занимаваща се със земеделието, прокарва идеята, че печалбите на европейския агробизнес могат успешно да се съчетаят с „поощренията“ за семейните африкански ферми да се превърнат в „модерни предприемачески“ инициативи въпреки достатъчния на брой свидетелства в противното, налични на терен.
Concord отбелязва със загриженост, че сегашната тенденция ЕС да се отдалечава от стратегията за постигане на хранителна сигурност басирана на правата на дребните производители и замяната й с един ангажиран с корпорациите колективен хор, превъзнасящ агробизнеса като спасител и носител на идеята за хранителна сигурност и борба с недохранването.
Специален документ на ЕС от 2014 г. се обяви за „По-голяма роля на частния сектор в постигането на растеж на основата на включването и устойчивото развитие в развиващите се страни“. В него се поощрява създаването на среда на регулационни режими развиващите се страни, които са ориентирани към връзки с бизнеса, а не с дребните производители. Там се говори също за повече публично-частни партньорства въпреки че няма достатъчно данни тяхната ефективност по посока на постигане на целите за растеж. ЕС участва във „Новия алианс за хранителна сигурност и хранене“ във формата Г-8, който се прочу с опитите си да накара африканските правителства да преструктурира политиките за използване на земята, семената и инвестициите в полза на корпоративните интереси, без участието на националните актьори – една атака срещу демократичното управление, а ЕС се опитва да представи себе си като негов силен защитник.
Какво искат организациите на европейското гражданско общество от ЕС?
Основното е ЕС да напусне „Новия алианс за хранителна сигурност и хранене“.
Освен това:
- Да пропагандира създаването на здрава регулативна рамка, която защитава правата и хранителната сигурност от онази уязвимост, в която частният сектор е принуден да действа.
- Да прилага критериите от Маастрихт за екстратериториалните задължения на държавите да защитава хората от трети страни от нарушаването на човешките им права от страна на европейските инвеститори.
- Да прилага в собствените си действия препоръките на Комитета към ООН по въпросите на световната хранителна сигурност – единствения глобален форум за политиката в областта на храните, в който дребните производители на страни са поставени на равна нога с правителствата.
С една дума – ЕС да спазва собствените си ангажименти по отношение на човешките права и Политическата съвместимост за развитие – т.е. ценностите, които ни правят горди с това, че сме европейци.
