В диализния център на МБАЛ Ловеч пациентите са принудени да стоят по 4 часа на температура от 16 градуса. Това може да е фатално за състоянието им и съвсем не е хуманен начин болницата да пести финансови средства. Пациенти и представители на сдружение „Заедно с теб” алармират за случващото се и настояват МЗ спешно да провери за подобни нарушения всички диализни центрове. По този повод разговаряме с Пенка Георгиева, председател на сдружението.
– Г-жо Георгиева, защо се получава така, че сме скъпи на триците и евтини на брашното?
– Ако температура от 16 градуса създава у здравите хора усещане за хлад наоколо, то за пациентите, подложени на изкуствено елиминиране на отпадните продукти в кръвта, тези 16 градуса се усещат като 8. Това са хронично болни, с нисък хемоглобин, на практика без бъбреци. При 16 градуса те реално мръзнат. В такива условия са принудени да стоят неподвижни в продължение на четири часа, три пъти седмично. Ниската температура е изключително рискова за здравето им, защото всяка настинка може да утежни състоянието им. Тогава държавата ще трябва да похарчи много повече средства, за да ги стабилизира, тъй като при влошаване пациентите постъпват в болница, налага се да им правят множество изследвания, да се включват в терапията нови, скъпи медикаменти. Това е криворазбрано спестяване.
– От кога са тези икономии?
– По данни на пациентите, хората са подлагани на хемодиализа в нездравословна среда през целия студен сезон, от ноември миналата година.
– Изтече информация, че в МБАЛ Ловеч бил развален климатикът…
– Защо не са го поправили в продължение на толкова месеци? Защо не разрешават на пациентите да си пускат печки, а персоналът е облечен с ватенки като за зимен поход? Студът за болните е много мъчителен. Млади хора, на по 35 години, подложени на хемодиализа, ми казват „ Ние сме на входа на ада”.
– Според Вас защо от МЗ чак сега разбират за случващото се?
– На мен ми съобщи момче, на което наскоро му трансплантираха бъбрек. След присаждането на новия орган, момчето, с което отдавна се познаваме, написа във Фейсбук: „ Аз съм щастлив, че вече мога да пия вода”. При диализата дори тази, най-естествена необходимост е лимитирана. Искам да призова пациентите – щом видят нередности, да реагират, да съобщават на пациентските организации и на медиите.
– Лекарите от МБАЛ Ловеч са хуманни хора и едва ли имат за цел да измъчват болните, като не им осигуряват достатъчно топлина. Очевидно съществува друга причина, принуждаваща здравното заведение да пести. Кой според Вас е истинският виновник за ситуацията?
– Не знам. Министерство на здравеопазването трябва да направи проверки, да си направи анализ къде греши. Това е проблем на здравната политика на държавата. Едно е пациентът да мине през кабинет за 5 минути, а друго е човек без бъбреци да лежи 4 часа в студена стая. Трябва да се направи анализ и да се прецени какво е приоритетно при разпределение на средствата.
Припомняме, че една от многократно обсъжданите практики във финансирането на болниците от НЗОК – налагането на лимити, трябва да отпадне на 1-ви април 2016-та година. Тогава, съгласно промените в Закона за здравното осигуряване, трябва да бъде подписан Националният рамков договор. Отпадането на лимитите обаче не означава, че лечебните заведения ще могат да харчат колкото им се налага. Ограничения се очакват при сигнали за дефицит в бюджета на НЗОК. През първите три месеца на тази година системата продължава да работи по старите правила.
