Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с Националната здравна карта. Решението е взето с 8 на 4 гласа. На особено мнение са били докладчикът по делото Георги Ангелов и колегите му Таня Райковска, Кети Маркова и Румен Ненков.
Известно е, че в края на миналата година 57 депутати от БСП, ДПС и БДЦ атакуваха в Конституционния съд два текста от Закона за лечебните заведения (34а и 37а от Закона). Единият дава право на Здравната каса да избира с кои болници да сключва договори, а другият е за издаване на разрешителни за нови болници. Аргументът бе, че текстовете противоречат на принципите на правовата държава за закрилата на инвестициите, правото на здравно осигуряване и държавния контрол върху всички лечебни заведения.
Според Конституционния съд възможността Националната здравноосигурителна каса да избира, с кои болници да сключи договори в областите, където е по-голям броят на леглата от необходимия, определен със здравната карта, не ограничава свободата на избор на пациентите.“Произтичащите от оспорената уредба ограничения на конкуренцията са пропорционални на преследваната от закона легитимна цел – закрилата на здравето на хората и не нарушават чл. 19 от Конституцията“, се казва още в съдебното решение.
Потърсихме за коментар д-р Галинка Павлова, зам.-председател на Български лекарски съюз.
– Д-р Павлова, какви са последиците от днешното решение на Конституционния съд?
– Няма как да променим това, което съдът е постановил. На практика лечебните заведения ще се съобразяват с бройката, която е посочена в картата за болничната и извънболничната помощ, т.е. ще се прилагат изискванията, регламентирани според Националната здравна карта. Вероятно ще е се наложи да се прави подбор между много лечебни заведения и следователно ще е нужно да се доразработят критерии. И по тях ще се определя кои ще останат на пазара и кои не. За извънболничната помощ няма такива критерии.
– Да се върнем към болничната помощ. Сега Здравната каса ще избира с кои болници да сключва договори …
– Може би ни беше нужно решение на съда, което да узакони действието на Националната здравна карта. По отношение на болничната помощ – да, има наредба, която посочва критерии за сключване на договор със Здравната касата.
– Вероятно ще се запази т.нар. двойно лимитиране…
– На болничните заведения има веднъж наложено намаление на бюджета в сравнение с миналогодишния и след това в индивидуалните договори са разписани с колко легла се сключва договор при съответното ниво на компетентност. Значи веднъж е намален бюджетът и втори път е намален броят на леглата. Така всъщност се ограничава броят на пациентите.
– Какво очаквате от досегашната практика за пренасочване на пациенти към определени лечебни заведения?
– Когато на определени лечебни заведения Здравната каса дава по-голям бюджет, по-голям лимит, парите не следват пациента. Но пациентът търси къде да се лекува. Така касата управлява потока на пациентите. При това положение се променя цялата философия на реформата.
– Нужно ли беше с едно друго решение на Конституционния съд да се обезсмисли Националната здравна карта?
– На нас, лекарското съсловие ни се иска да има здравна карта и тя да бъде задължителна. И там, където сега липсват лекари и специалисти, трябва да се измисли механизъм, по който да се привлекат и задържат. Нали, по конституция е гарантирано лечението и достъпът до здравна помощ на всеки българин. Има населени места, където изобщо не работят лекари. Така че нека държавата да изпълни своя ангажимент и да предложи облекчаващи условия за медиците, като и предвиди стимули, чрез които да ги привлече.
Още по темата:
Как управляващите пестят пари от здравето ни
Адв. Христина Николова: "Националната здравна карта погазва Конституцията на България"
Д-р Стойчо Кацаров: "Здравеопазване не се прави с бой по главата"
