От великото до смешното има само една крачка е казал Наполеон. Ако трябва да допълним думите на властолюбивия корсиканец, двете неща вървят последователно. Поредно доказателство за това са спонтанните идеи на д-р Петър Москов, повечето от които завършват с провали. Причината е, че в скандалните реформи на здравния министър преобладават т.нар. „решения на коляно”, размесени с празнодумство и фалш, споени с арогантност, облечена във власт. Днес всичко това е обещание за напрегнати дебати по вота на недоверие към правителството в областта на здравеопазването. Дано медийните съветници на д-р Москов са му подготвили по-разумни от досегашните отговори на кризисните въпроси. Иначе той и екипът му ще повтарят нелепите си оправдания, които щедро разгласиха през последния уикенд, обикаляйки радио и телевизионни студиа. Техните обяснения, както вече се убедихме, не могат да заглушат абсурдите, съпътстващи всяка реформа на МЗ.
[ Скритите цели на здравния министър ]
Така например, на 16 февруари т.г, най-последната скандална новина за
Националната здравна карта
просто попари зам.-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, който бе участник предаването „Референдум” на БНТ. Друг участник в същото предаване – д-р Стойчо Кацаров, председател на столичния Център за защита на правата в здравеопазването, съобщи, че има „Определение на Върховния административен съд” от 2016-та година (по Административно дело №13954). Документът е в сила и не е обжалван. Според него методиката, издадена от министъра на здравеопазването за изготвяне на областни здравни карти, е нормативен акт и като такъв подлежи на обнародване в „Държавен вестник”. Но Министерство на здравеопазването е забравило да обнародва методиката в „Държавен вестник”, което води до нищожност на самия нормативен акт. Така методиката за изготвяне на областни здравни карти е причина за нищожност на всички извършени по тази методика действия, като сформирани областни комисии и начертани областни здравни карти. Това прави невъзможно приемането на Национална здравна карта според Закона за лечебните заведения, тъй като тя се състои от областните здравни карти. Следователно отпада заплануваното трансформиране на болнични легла и съкращаване на медицински персонал. Отпада заменянето на добре платени клинични пътеки с други за долекуване, които най-вероятно щяха да са недофинансирани и да водят до фалити на болници. Отпада и новият стандарт за спешна медицина. Чрез него бе поставено изискване – най-малко 30 на сто от леглата за активно лечение да бъдат обособени за прием на спешни пациенти. Болниците, които нямаше да го изпълнят щяха да бъдат лишени от финансиране чрез НЗОК, защото нямаше да покриват стандарта, пряко свързан с Националната здравна карта. Случващото се е от обществена полза, понеже спира реформа, запланувана без финансов анализ и яснота как ще се отрази върху лечебните заведения. Всичко това не означава, че не е нужна Национална здравна карта. На практика такива карти у нас се изработват от 2000-та година насам. Но е правилно те да се определят не по административен път, а да се чертаят от хората, търсещи медицинска помощ при конкуренция на лечебните заведения и свободен избор от страна на пациентите.
Скандално кратка се оказва паметта на здравния министър, който забрави собствените си обещания в началото на своя мандат, че ще осигури свобода и възможност на пациентите да избират при кой специалист и в коя болница ще се лекуват. Това е едно от обясненията за предстоящите промени в
Закона за здравното осигуряване и в Закона за лекарствата
Те ще доведат до затруднен и дори ограничен достъп на хората до медицински и фармацевтични услуги, ще са условие за дискриминация по диагнози. Самата идея за разделяне на болните на първа и втора категория чрез здравните пакети е скандална и противоречи на Конституцията. Противоречи на основните права, които са закрепени в нея – правото да получиш здравна помощ, когато си бил изряден към здравната каса. А в създаването на листи на чакащите няма особен смисъл след като НЗОК ще финансира и двата пакета. Обаче резултатът от изчакването е условие за корупция, както и за усложняване състоянието на част от чакащите, което ще увеличава разходите за лечението им. Така че идеята за пакетиране на здравната помощ не създава спокойствие и сигурност в системата и едва ли ще осигури качествена медицинска помощ на пациентите, особено на попадащите в допълнителния пакет.
Със скандален обществен отзвук е реформираната Наредба за лекарствата, която скоро ще влезе в сила. Тя предвижда 400 продукта да отпадат от списъка за доплащане от здравната каса. Това ще се случи, въпреки че България е една от страните в Европа, в която пациентите доплащат най-голям процент. По данни на Световната банка 47% от постъпващите пари в здравната ни система са за сметка на лични разходи, около 40% идват от НЗОК, а препоръчителните нива на лични разходи за здраве са около 20%. Излиза, че и тази реформа нищо няма да подобри в системата, но ще нанесе тежък удар върху здравето на нацията ни.
Дебатът за пръстовите отпечатъци
отдавна е станал трагикомичен. Идеята е неприемлива от чисто психологическа гледна точка – първата аналогия при даване на пръстов отпечатък е неприятна. И още – тази мярка се предлага без ясен анализ за очакванията от ползването й. Идеята е прибързана и несъобразена с Европейската директива за уникален идентификатор за целия ЕС. Това е лична карта с чип, с която се влиза и в банка и в здравна система
[ Кой ще е виновен за пръстовите отпечатъци? ]
Само преди месец Министерство на вътрешните работи е обявило обществена поръчка за 500 млн. лева за въвеждане на лична карта с чип. Не е ясно защо е необходимо да се дават средства за устройства, разчитащи пръстови отпечатъци, ако след година или две у нас ще се въведе новият универсален за целия ЕС идентификатор. Най-вероятно устройствата за пръстови отпечатъци ще станат толкова ненужни колкото сега са четците на лични карти, поставени в болниците през миналата година. По тази причина от БЛС не приемат въвеждането на пръстов идентификатор и са категорично против това да се случи през Националния рамков договор. Вероятно електронното досие и електронната здравна карта са бъдещата форма за достъп до здравния статус на всеки отделен българин и към нея би следвало да насочи усилията си МЗ, вместо да размахва пръстовия отпечатък, провъзгласявайки го за модерно средство, внасящо в системата отчетност и дисциплина.
Като незаглъхнал вулкан продължава да дими и
скандалът за ваксините, коментиран от медиите, сред които „Студия Трансмедия” бе от първите
За придобилите печална известност „Пантаксим” и „Еувакс” Върховната административна прокуратура установи – ваксините, дарени от Турция на България, не са разрешени за употреба в страната ни и в Европейския съюз, т.е. извършено е закононарушение. Безсмислено, чак жалко е обяснението на д-р Москов, че за него остава загадка защо не е имало нито един участник в обществената поръчка за доставка на ваксини, обявена през март 2015-та година. Сега и на децата е ясно – никой не се явява на търг, когато му поставят неизпълними условия.
[ След дъжд качулка: "Каква Турция, за Бога!" ]
Разкритията относно друг ваксинален препарат – „Тетадиф“ срещу тетанус и дифтерит, който се изнася като неразлят продукт на възможно най-ниска цена от България в Турция, засивлат съмнението, че кризата с ваксините е била предизвикана изкуствено. Конкретно за „Тетадиф“ – в южната ни съседка ваксината се разпределя по дози, след което се връща у нас за анализ на качеството и пак заминава за Турция. Накрая се продава като продукт на „Тюрк илач” на много по-висока цена. Както се разбра, в Турция е комплектована ваксината «Пентаксим», като 90 000 от първоначално внесените 100 000 дози са вече поставени на българските деца. Така че излишни, дори смешни са опитите за внушения от страна на д-р Москов: „За пореден път – няма турска ваксина в България, има същата френска”. Сякаш не става дума за ваксина, а за парфюм или нещо друго френско.
Припомняме, че част от съставки на «Пентаксим» са произведени от фирмата „Санофи Пастьор”, но цялостният петвалентен продукт постъпва у нас от турския завод „Мефар”. Френската фирма носи отговорност само за съставките си, но не и за крайния продукт. А противохепатитната ваксина „Еувакс” е с 4 пъти по-високо от допустимото съдържание на живачния консервант тиомерсал. По тази причина дискриминационно звучат обясненията на МЗ, че „Еувакс” ще се ползва за децата на бежанци и за това ще се съхранява в склад. (Продукът е със срок на годност до май 2017-та година.) В същото време здравното министерството е изнесло в Турция 5 млн. висококачествени БЦЖ ваксини.
При тези факти и всичките си шумни медийни изяви здравният министър не дава отговори на серия въпроси: къде е разрешението на ИАЛ за ползването на дарените ваксини; как и по какъв начин противотуберкулозните ваксини са били изнесени от България; на каква цена са изнесени; съответна ли е тя на полученото дарение. В момента доверието във ваксиналната програма в България е сериозно подкопано и този факт не може да се промени с противоречивите оправдания на д-р Москов. Според него в много европейски държави имало проблем с ваксините и само ние сме го решили, внасяйки ги от Турция. При цялото си емоционално говорене министърът не изяснява защо другите страни от Европейския съюз не са се снабдили с ваксини от „Мефар” или от„Тюрк илач” и защо не следваме опита на онези, които са успели да решат проблемите си, без да извършват закононарушения.
Няма спор, че здравеопазването ни се нуждае от реформа. Но вместо да представи разумен и ефективен план, д-р Москов продължава да лансира хаотични идеи с ентусиазъм, а след провала им да се оправдава, че е нарочно охулен, говорейки с пренебрежение и арогантност. Може би е време да отстъпи министерския стол на по-трезво мислещ медик, който знае какво е добро и как да го направи.
Например, очевидна е нуждата от демонополизация на здравната каса, от възможност всеки отделен пациент чрез своя избор да чертае здравната карта. А в случай, че пациентът е недоволен от медицинската услуга, това автоматично трябва да води до проверка от неговия осигурител, независимо дали е здравната каса или някой друг. Важно е болният човек да стои в центъра на здравната ни система и за него да се конкурират лекарите и лечебните заведения. В момента обаче пациентът е единствено и само в центъра на говоренето, особено от страна на политиците. Дано това се промени.




Противотуберкулозната ваксина е БЦЖ, а не БДЖ, както сте я описали в текста, моля 🙂
Шут, който имитира положителни реформи с единствената цел – Ден да мине, друг да дойде, но нищо да не променяме към добро и полезно за хората, че ще ни спре далаверата smile emoticon
ЛУД ЗА ВРЪЗВАНЕ
оставка
Лекарската гилдия: Лекарски сьюз, общо практикуващи лекари, лекари сьс специалност, с научни звания, Комисия по здравеопазване кьм МС, федерации на медиците в КНСБ, КТ ПОДКРЕПА, пациентски организации кьде сте, спите ли? Един недостатьчно компетентен сьстав в МЗ начело с д-р Москов си прави експерименти с бьдещото здравеопазване на нас и децата ни. Недоумявам, няма сила да се противопостави на некомпетентни решения, сякаш не се касае за нас, а за сьседите ни извьн Бьлгария. Що за народ сме? Това са наши пари, ние сме ги изработили, не Москов и имаме права да ни обслужват по-най добрия начин в здравеопазването. Сьбудете се, за да не е кьсно!