Априлското въстание избухва преди 141 години на 1 май (20 април стар стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет.
Избухването на въстанието е предвидено за 1 май, но то избухва предсрочно на 20 април, според исторически справки заради предателството на Ненко Терзийски – Балдьовеца. Подготовката му е осуетена от османските власти, а от 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.
Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързият му и кървав край.
Кървавото потушаване на въстанието предизвиква широк международен отзвук и настройва общественото мнение на българската страна. В крайна сметка с Априлското въстание започват процесите, довели до осъществяването на най-съкровената мечта на българския народ –възстановяването на българската държавна независимост.
Годишнината ще бъде отбелязана с различни прояви в страната. Центърът на тържествата е град Панагюрище. Вечерта ще се състои тържествена заря-проверка на площад „20 април” в града, а президентът Румен Радев ще произнесе слово.
На снимката: Един от символите на Априлското въстание е ушит от Мария Ганева. Точно с него е обявено въстанието в Панагюрище, тъй като пряпорецът на Райна Княгиня още не бил готов.
Пряпорецът на карловския революционен комитет става знаме и на Хвърковатата чета на Георги Бенковски
В навечерието на Великден знамето със страшната алтернатива на българската национално-освободителна революция – “Свобода или смърт“, било готово.
Когато научила, че Панайот Волов е тръгнал от Панагюрище с двеста юнака за Карлово, за да вдигне жителите му на въстание и е пристигнал вече в село Богдан, Мария Ганева развяла на площада ушитото от нея знаме и взела да зове съгражданите си на бунт.
Карлово обаче не въстанало. Намерил се един предател, който издал на турската полиция за постъпката на Мария Ганева и не след дълго тя и нейните родители Неда Николова и Ганьо Маджареца били арестувани и отведени в Пловдивския затвор Таш капия.
Преди това обаче Мария и майка й Неда успели да скрият знамето под керемидите на покрива на къщата им.
В Пловдив турският съд ги осъдил на смърт. След амнистията, дадена от турското правителство на въстаниците, тримата са завърнали живи, но с разкапано здраве в Карлово.
След Освобождението Мария се омъжила за карловеца Димитър Желев и му родила три деца, но не живяла дълго, за да им се радва. Тя умира 8 април 1883 г. След дълго издирване на мистериозно изчезналото знаме на карловския революционен комитет, най-накрая се взема решение то да бъде възстановено. Идеята е реализирана от художника Михаил Малецки и днес точното копие на тази светиня се намира в родната къща на Апостола на свободата в Карлово, а копие от нея има и в Музея на Панагюрище.
