Патриотичните игри с Русия – между изцепките и калкулациите

Патриотичните игри с Русия – между изцепките и калкулациите

 

Скоро можем да видим Обединените патриоти напълно разединени, след като Валери Симеонов съобщи от Киев, че руснаците са окупатори. Дни преди него Волен Сидеров заяви в Ялта, че Крим не е окупиран.

Тези изключително „патриотични“ по своята същност заигравания с Русия обаче имат не само комична страна. Доста нелепо звучи в международен план двама български политици, членове на обща политическа формация, при това – управляваща, да нямат единна позиция по основни теми. Сидеров върви плътно по успоредна на Путин политическа линия от години и не си позволява дори минимални отклонения от нея. Симеонов пък наруга близкия до Путин патриарх Кирил и се постара да стане максимално ясно, че второразрядните ченгета от КГБ имат силен противник в негово лице.

Лидерът на „Атака” открай време залага на откритата русофилия. Тази територия в българската политика стоя почти празна цели две десетилетия. Ролята на приятели известно време играха БСП, но „Атака” успя да отнеме русофилския ореол на левицата. БСП трябваше да приеме евроатлантическата ориентация на България и така се появи ниша за антинатовски проруски политически субект. И до днес остава неясно защо руснаците харесаха ранния Сидеров, когото в българското общество оприличаваха на Хитлер.

Така или иначе Сидеров изведе любовта към Русия на нови хоризонти. Изказванията му добиват все по-лобистки характер, а позицията му за санкциите накара дори някои европейски лидери да реагират. Президентът на АЛДЕ Ханс ван Баален призова Борисов да отстрани Сидеров от управлението. Неговото мнение не е без значение, защото той ни подкрепи за Шенген, както и за еврозоната. Борисов, както обикновено, си затрая, за да види накъде ще се развие ситуацията.

Наблюдавайки двамата патриоти, няма как да не отбележим, че са последователни. Може пък и това да е калкулирано от ловкия български премиер – Сидеров да си държи пропутиновска линия, бидейки в парламента, а Симеонов да е на другия бряг, бидейки в правителството. Може, но е твърде балканско и леко бакалско дори. Политиката би трябвало да е нещо доста по-сериозно от изцепки и калкулации. Би трябвало, но очевидно не е.

Този разнобой може да има и една друга политическа логика – аз ще играя с едните, ти с другите и това няма да ни пречи на общия интерес. Третият във формацията – Красимир Каракачанов, дипломатично се изказа, че в коалицията „имат нюанси” по отношение на Русия. Това, което той не каза, е на какво се дължат тези нюанси. „Хлеб-соль кушай, а хозяина слушай”, гласи руска поговорка. В нашия случай – всеки с „хозяина” си.

И още една поговорка се вписва в ситуацията: „Где два дурака дерутся, там третий смотрит”. На резервната скамейка Марешки отдавна подгрява – опитва се да взема отношение по важните държавни дела. Той може да се окаже големият печеливш от патриотичните заигравания с Русия, защото за Борисов едва ли има незаменими партньори. А и видимо взе да му писва от изцепките. Те доста пречат на калкулациите.

Бъдещето на Сидеров е ясно – винаги в българската политика ще има ниша за проруски лобизъм. За Симеонов също има известна яснота – дует с Лукарски, който със сигурност би обогатил и консерватизма, и патриотизма.

Категории Акцент-2, Коментар, МненияЕтикети , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *