БТК се захваща все повече в руската финансова примка

БТК се захваща все повече в руската финансова примка

Телекомът изтегли кредит за погасяване на корпоративните си облигации. Сред кредиторите са отново руската ВТБ, бившата банка на СИВ, друга банка от соца, българските ПИБ и Интернешънъл асет банк и няколко бутикови австрийски трезора

 

Българската телекомуникационна компания (БТК) финализира операцията по привличане на банков кредит, с който ще погаси предсрочно корпоративните си облигации. В съобщение до борсата в Ирландия, където се търгува емисията от 400 млн. евро дългови книжа, БТК съобщава, че на 19 април ще направи пълно плащане по дълга и оставащите лихви.

Договорът с банките кредитори вече е вписан в Търговския регистър, а обезпечение по него е залог върху „Вива телеком България“. Съдлъжници пък са оперативната компания БТК и дъщерното дружество „БТК Нет“.

Кои са кредиторите

Общият обем на кредита, който БТК поема, е 345 млн. евро. Това най-вероятно съответства на номинала на облигациите, които са в обращение. БТК има изкупени свои дългови книжа от пазара.

Бърз преглед над банките кредитори показва доста сериозно присъствие на руски финансови институции в тежестта на кредита. Най-голям нов кредитор става VTB bank Deutschland, която осигурява 100 млн. евро. Това е германското поделение на руската група ВТБ, която краен съсобственик в БТК и която финансира придобиването на контрола над телекома от номинално водения от Спас Русев консорциум през 2016 г.

Със 76 млн. евро се включва Citibank Europe, които са и основен агент по набирането на средствата. Двете институции общо осигуряват половината сума по кредита.

По-забележително е присъствието на две базирани в Москва банки, които не са сред големите играчи на корпоративни кредити. Международната банка за икономическо развитие (МБИР) осигурява кредит от 10 млн. евро. А Международната инвестиционна банка (МИБ) добавя още 50 млн. евро.

МБИР  е известна като банка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Учредена в съответствие със Споразумението за многостранни разплащания в преводни рубли, за да обслужва разплащания и кредити между бившите соцрежими в Източна Европа. Създадена е през 1963 г. Страните-членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Полша, Русия, Румъния, Словакия и Чехия.

В момента МБИР е със скромни функции и има по-скоро политическа функция, отколкото реален участник на финансовите пазари. Присъствието на МБИР в кредита за БТК е сигнал, че с него е ангажирана българската държава. Всяка от членуващите в МБИР страни има по един представител в Управителния съвет на банката. През ноември 2017 г. правителството на Бойко Борисов одобри кандидатурата на бившия сътрудник на Държавна сигурност Росен Чобанов за български представител в банката.

МИБ пък е основана през 1970 г. в гр. Москва учредена за съдействие на инвестиционната дейност и задълбочаването на икономическото сътрудничество главно между социалистическите страни от СИВ. Страните-членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. През 2015 г. правителството определи Румяна Кючукова за български заместник-председател на Управителния съвет на Международната инвестиционна банка (МИБ). Румяна Кючукова беше изпълнителен директор на “Mобилтел” в периода 2000 – 2002 г.

Българските играчи

На фона на сериозното руско присъствие в консорциума от кредитори се промъкват и две български банки със спорен имидж. Два пъти спасяваната от фалит с държавна помощ Първа инвестиционна банка (ПИБ) осигурява 25 млн. евро. Определяната като собственост на спорният бизнесмен Младен Михалев-Маджо Интернешънъл Асет Банк кредитира с 10 млн. евро операцията.

Българското поделение на Сосиете Женерал участва с револвираща кредитна линия от 15 млн. евро, която според информация на „Трансмедия“ съществува и в момента.

Няколко австрийски и холандски бутикови финансови институции добавят останалата част от кредита. Тяхното присъствие очевидно е просто да легитимира общия състав като консорциум от банки, за да не изпъква толкова руското присъствие в кредиторите.

А това присъствие може да се открие вече на всички нива на собственост в БТК.

Според информация на „Трансмедия“ 46% от контрола над БТК са заложени в полза на руската банка „Открытие“. Това е делът, който номинално се води притежание на председателя на Надзорния съвет на БТК Спас Русев.

„Открытие“ е банка, която трябваше да бъде спасявана след намесата на Руската централна банка заради проблеми с отпуснати към собствениците кредити.

Как се стигна до тук

Контролът и разпределението на собствеността в БТК бяха за последно променени през 2015 г. Тогава инвестиционното звено на руската банка ВТБ – VTB Capital продаде на мним търг дълг от 150 млн. евро на люксембургската компания InterV Investment. Обезпечение по дълга беше собствеността в самото InterV Investment. Това дружество е първото по сложна верига от компании в Люксембург, чрез която е разпределена фактическата собственост над БТК. InterV Investment по това време е и едноличен собственик на „Вива телеком България“, която пък е компания – майка на БТК. Така, който притежава InterV Investment, практически притежава БТК.

Победител в търга за акциите на InterV Investment никога не беше посочван официално. Неофициално обаче стана ясно, че това е друга люксембургска компания Viva telecom. За неин собственик беше сочен българският бизнесмен, бивш съветник на Симеон Сакскобургготски по време не неговото управление.

Цената, на която Viva telecom придоби акциите на InterV Investment, е 330 млн. евро. Сделката по смяната на собствеността в InterV Investment беше официално затворена през август 2016 г. Тогава в свое официално съобщение ВТБ потвърди, че е приключила тази сделка.

Руската банка обяви, че е сама е финансирала с 240 млн. евро Viva telecom. ВТБ описа и разпределението на силите във Viva telecom. За най-голям собственик беше посочен Спас Русев, който притежава 46%, самата ВТБ има 20% минус 1 акция, българските представители на ВТБ – братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев имат общо 19%, остатъкът 15% плюс 1 акция е за бившите кредитори на телекома.

 

Категории Акцент, Компании, ПариЕтикети , , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *