Приватизацията на Общинска банка върви по модела „Булгартабак“

Приватизацията на Общинска банка върви по модела „Булгартабак“

Държавата, в лицето на премира Бойко Борисов и на министъра на икономиката Емил Караниколов, може и да обяви края на приватизацията, но най-голямата община в България е на крачка от продажбата на най-значимия си актив, който подлежи на раздържавяване. Да, става дума за приватизацията на дела от 67.64% на Община София в Общинска банка.

Приватизацията на  Общинска банка ще се случи по модела, по който първото правителство на ГЕРБ и Борисов продаде „Булгартабак холдинг“. И не само.

Няколко съществени прилики:

  • Един-единствен кандидат
  • Неясен кандидат-собственик
  • Отказ на всички стратегически инвеститори

Историята

В края на миналата седмица на Столичната агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ) обяви, че само един кандидат – регистрираната в Лихтенщайн компания „Новито опортюнитис“, е подал оферта в търга за приватизацията на Общинска банка. Така макар и процедурата по приватизация да предвижда търг такъв просто няма да има, а купувачът най-вероятно ще спечели с цена малко над минималната от 46 млн. лева.

Компанията канидат е 100% собственост на друго лихтенщайнско дружество – CAIAC Fund Management AG. Това е управляващо дружество, което предлага услуги за частни инвеститори. То предлага управление на инвестиционни фондове, но и попечителски услуги. А това означава, че „Новито опортюнитис“  може да е само пощенска кутия, която е организирана от CAIAC Fund Management AG от името и за сметка на техен клиент.

Да го кажа иначе. Банката, която обслужва най-голямата община в България и всички нейни търговски дружества ще отиде в абсолютно незнайни ръце.

 

В изискванията за кандидатите в конкурса за банката беше записано, че могат да участват стратегически и финансови инвеститори, чийто краен собственик не може да е регистриран в офшорна зона, както и да има просрочени вземания към държава и община. Тъй като Лихтенщайн не фигурира в списъците на ЕС с офшорни зони е идеален пристан за подобни инвестиции.

„Капитал“ припомня, че от началото на 2016 г. Лихтенщайн отпада и от списък на Министерството на финансите у нас на държавите/териториите, които са юрисдикции с преференциален данъчен режим според Закона за корпоративното подоходно облагане. Дотогава е бил в този списък.

Няколко дни преди СОАПИ да обяви, че има само един ангажиран кандидат, главният изпълнителен директор на агенцията Владимир Данаилов каза, цитиран от „Медиапул“, че в хода на процедурата интерес към общинския дял в банката са имали три компании – две от чужбина и една българска. Две от тях обаче са се отказали от купуването на информационен меморандум и съответно нямат право да подадат оферта.

Предисторията

Всичко това напомня за приватизационната процедура на „Булгартабак холдинг“.

И там всички кандидати бяха деликатно прогонени с изключение на един кандидат BT Invest. Купувачът щедро беше представян като руската банка ВТБ. Само три години след приватизацията обаче собствеността потъна в няколко лихтенщайснки дружества, които на свой ред са собственост на офшорни компании от Британските Вирджински острови.

Изтекла кореспонденция по и-мейл между адвоката на ДПС депутата Делян Пеевски Александър Ангелов и мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, който е имал и финансов ангажимент във вторичното „откупуване“ на „Булгартабак“ показа тежка политическа корупция и сериозни данни за пране на пари, данъчни престъпления в големи мащаби и др.

Прокуратурата на България обаче категорично отказва да разследва сделката по придобиването на „Булгартабак“ от компании с неясна собственост.

Състезанието с един кон, впрочем, е обичайната практика в приватизацията на ГЕРБ. Продажбите на „Промишлено строителство – Холдинг“, „Техноекспортстрой“, продажбата на активи на ИПК „Родина“ и др. Всички сделки в първото управление на Бойко Борисов приключват с един кандидат, който плаща нищожна премия над минималната цена. И всички тези активи в крайна сметка финишира под контрола на ДПС депутата Делян Пеевски.

Процедурата зад всички тези сделки дава сериозни основания за съмнения, че съществува тежка корупционна практика. До момента обаче прокуратурата на България не е съобщила да проверява нито една от сделките на ГЕРБ и Борисов.

Категории Акцент, Компании, ПариЕтикети , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *