„Пълен отказ от политическа оценка, прикрит зад „мнението“, че с „непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата“, някъде в „близко бъдеще“, България „би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки“ по Механизма.
Битката за всяка дума в доклада и редакциите до последния момент, са довели до изложение, което на места е крайно неясно, непълно и лишено дори от смисъл“.
Това се казва в позиция на Да, България във връзка с публикувания днес доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Според партията на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, „зад витиеватия Брюкселски синтаксис и отметките под линия” се очертават няколко неща:
- Не е изпълнен в задоволителна степен нито един от шестте показателя по Механизма. Затова Механизмът продължава.
- Липсва ясен план за конкретни действия за изпълнение на препоръките от доклада на „Европейските прокурори“.
- Комисията отбелязва многобройните документи, приети във връзка с борбата с корупцията, но констатира, че много от предвидените мерки са само формулирани в общи линии и все още не са изразени в конкретни действия.
- Съществуват съмнения за възможно неправомерно влияние на ВСС над съдии.
- Електронното правосъдие изглежда все още като „по-дългосрочен проект“.
- Критикуват се стихийните и непрозрачни изменения в Закона за съдебната власт, като се борави с аргументите на Венецианската комисия.
- Относно новия проект за антикорупционен закон, ЕК настоява да се внимава да не бъде застрашен достигнатият напредък във връзка с отнемането на незаконно придобито имущество.
- Започналите значителен брой дела срещу висши държавни служители, както и министри и магистрати, рядко водят до осъдителни присъди. Според ЕК този модел сочи за генерален проблем.
- Промените в наказателноправната уредба трябва да се извършват по прозрачен начин, след провеждане на обществен дебат в магистратските среди и след консултации с гражданското общество.
- Най-положителната оценка е дадена за избора на членове на ВСС от професионалните квоти, но има негативни констатации за това, че изборът на членове на ВСС от парламентарната квота на практика е бил предрешен.
- За разлика от предишните доклади на ЕК, в този няма нито една дума за състоянието на медийната среда в България и начина, по който тя се използва за смачкване на обществения дебат за реформа.
Категории Общество
