Мнения

 

На пръв поглед нищо чак толкова обезпокоително. Всеки си ги ръси каквито му щукнат, хрумнат и минат през главата, когато там въобще мине каквото и да било. Локуми, лакърдии, небивалици и щуротии всякакви. Мненийно разнообразие, рийшли. Измислици, които не могат да прекатурят истинския свят сякаш.

Като небивалиците за социалистическата благодат например, които няма да върнат социализма, нали, слава Богу.

Като небивалиците за руския възход, за предимствата на Евразийския съюз и загниването на Запада. Те няма да ни отклонят от Европа, нали.

Щуротиите няма да прекатурят действителността сякаш. Дори когато ги плещят отговорни уж хора като министри, президенти, премиери и прокурори, например.

Като министър-председателя на България Бойко Борисов, например.

Като бившия министър и вицепремиер Цветан Цветанов, например.

Като президента Росен Плевнелиев, например.

Като прокурора Никола Филчев, например.

Всички те избълваха една яка, ама наистина много яка щуротия.

Десетки милиарди активи на социалистическите предприятия били приватизирани за някакви си 2-3 милиарда. Всички те го обявиха и потвърдиха.

Всъщност то се започна с едни десетина милиарда. Тях ги изтропоса щуравият прокурор Никола Филчев навремето си още. После една позабравена журналистка с русоляви понятия (Маргарита Михнева) ги покачи на двайсетина милиарда. След нея Бойко Борисов ги докара до трийсет милиарда. Цветан Цветанов ги дигна на 33. Президентът Плевнелиев ги потвърди. Простонародната мълва пък подхвана тия 33 милиарда и ги докара до сто. Сто милиарда активи. Рийшли? И никой журналист, политолог, социолог или икономист не ги съпикяса. Не им рече „Посмали, Манго”. Щото, нали – премиер, и не какъв да е, президент, прокурор (макар и щурав) и министър.

Сто милиарда активи имало социалистическото стопанство, пък приватизаторите ги приватизирали само за два-три милиарда. Ужас! Те на това се вика криминална приватизация. Рийшли?

И нито широките простонародни маси, нито гореизброените премиери, министри, президенти и прокурори не съобразиха, че ако имаше десетки и стотици милиарди активи, социалистическото стопанство не би се сринало, България не би отказала да си плаща дълговете и Тошо не би паднал от власт.

Хайде да оставим широките простонародни маси на техните 80 процента, те така или иначе си теглят последствията от невежеството. Но се оказа, че никой от изброените премиери, министри, президенти и прокурори не знае, че въобще на става дума за приватизация на държавни активи, а за приватизация на акциите (държавното участие) в предприятията. Излиза значи, че всичките тия хора, даже не 80 процента от тях, а всичките, си нямат хал хабер от основни стопански понятия. И никаква памет, нито представа за онова, което се е случило в страната, на която са бивали, а някои са и сега още президенти, премиери, министри и прокурори.

А се случи следното.

През 1996 година държавните предприятия в България имат повече от половин милиард лева загуба, 580 милиона лева по-точно. Страната е в пълна учрежденска, институционална, тоест и парична, тоест финансова разруха. Вилнее инфлация, много стоки от първа необходимост изчезват, банките гърмят една след друга, спестяванията на хората се топят. Приватизацията е единственото спасение. Единственото решение. Единственото!

Приходите от една възможна приватизация тогава са изчислени на около 550 милиона долара. И сега внимание! Изчислил ги е не злодеят Костов. И не Международният валутен фонд – тази зловеща крепост на световното еврейство. На толкова оценява държавните акции в предприятията и възможните постъпления от приватизацията – хайде сега 80 процента от природонаселението начело с Иво Христов да се държи за каквато дръжка докопа – не друг, а тогавашният социалистически министър-председател Жан Виденов.

Жан Виденов!

Който към края на 1996 година най-после кандисва – ох, аман заман, зор заман – да сключи договор с МВФ – заеми срещу приватизация.

Само че МВФ не се съгласява с неговите 550 милиона. Иска 850 милиона приходи за България от приватизацията.

Зловещата цитадела на световния ционизъм следователно е по-загрижена за страната ни от Жан Виденов. Това е положението, мили ми социалистчета.

Като Виденов освен това прави и списък на предприятията, подлежащи за ликвидиране. За унищожение, тоест. Виденов прави този списък, не Костов. В списъка влизат 71 предприятия. И между първите десет са авиокомпания Балкан, Кремиковци и Нефтохим.

Виденов не успява да изпълни договорките си с МВФ, защото пада от власт – сменя го Костов. Приходите от неговата приватизация са двойно повече от предвидените и от изискванията на МВФ – между два и три милиарда долара. Благодарение на приватизацията България е измъкната от блатото и през 2000 година за пръв път в най-новата си история отбелязва стопански разтеж. И тръгва напред. За четирите години управление на СДС и Костов заплатите и пенсиите скачат около четири пъти – нещо, което нито едно предишно управление не е постигнало и нито едно бъдещо не успява да постигне. Народът обаче предпочита Кобургготски, Станишев, Борисов и пак Борисов.

Няма лошо. Икономиката на България вече е пазарна, а силата на пазарната икономика е такава, че дори невежеството и продажността на премиери, министри, президенти и прокурори не може да спре стопанския разтеж на страната. А и Европейският съюз я дърпа напред.

Въпреки измислиците за „криминалната приватизация”. Те никак не са толкова безобидни, колкото изглеждат обаче. Лъжите, измислиците, клеветите и съчинените светове създават условия за щурави решения. Като това да се подхване ново, цялостно разследване на приватизацията.

Ако широките простонародни маси си въобразяват, че с новите законови промени най-после омразният им Костов ще бъде осъден – лъжат се и ги лъжат. Както винаги. Костов вече беше най-обстойно разследван, и то не от кой да е, а от личния си враг Филчев, чието първа прокурорско решение след възшествието на Кобурггота беше да разследва приватизацията на Балкан. Цели девет месеца разследва Филчев и нищо не откри, просто защото нямаше нищо за откриване.

Ако ли пък Бойко Борисов си въобразява, че ще успее да осъди или поне да даде на прокурор Корнелия Нинова – пак няма да стане – Нинова е оправна жена, със сигурност не е пристъпила законите и няма да си остави магарето в калта.

Ако ли пък иска Бойко Борисов да й натрие носа или да я уязви като водач на БСП, има вероятност да успее.

Но да започнеш да клатиш стопанските основи на държавата (щото разследването на приватизацията от началото на прехода си е точно това), за да натриеш носа на някаква си Нинова, пък била тя и Корнелия, е просто детско-футболна махленщина, не постъпка на зрял ваксиниран човек и министър-председател.

И друго може да си помисли човек. От цялата тази дунанма най-много печели Делян Пеевски. Дали пък това не е целта? А?

Новата Борисова хрумка ще бъде посрещната с голямо одобрение от широките простонародни маси, разбира се. Особено от техните 80 процента. Но въпреки това Иво Христов не е прав. Защото определи глупостта с медицинско наименование, а не с точното й име – „глупост”. Нито повече, нито по-малко. Тоест може би повече, но не по-малко. Но дали 80-те процента са изцяло виновни и отговорни за процентите си?

По повод 10 ноември медиите и журналистите можеха да припомнят и разнищят лъжите и измислиците около прехода и приватизацията. Но 80 процента от тях решиха да се занимаят с нещо, според техните представи много по-важно и вълнуващо. Кой къде е бил и какво си е драпал, когато Тошо падал. Не че е съвсем дебилско това решение, но не е пък и съвсем да не е.

Аре.

 

 

Категории МненияЕтикети 80 процента, Жан Виденов, Иван Костов, приватизация