Акцент

Конституция на България

Чл. 1.
(1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

 

Честита прокурорска република! Този надпис на плакат посрещна депутатите, които напускаха Народното събрание на 9 декември 2015 г., издигнат от протестиращите пред него хора. Минути по-рано в парламента беше опраскана последната (засега) промяна на Конституцията на България.

Конституционните промени, придобили разпознаваемост като „съдебна реформа“, бяха силно редуцирани по волята на над 220 народни избранници. Вносителят и в значителна степен инициатор на промените в Конституцията, министърът на правосъдието към онзи момент – Христо Иванов, напусна.

Впоследствие Иванов на няколко пъти повтори в свои публични изяви, че България е прокурорска република. А неговата теза беше приета от не малко публични личности и юристи с опит и познания.

И все пак всички те най-вероятно грешат.

Конституцията на България казва, че България е парламентарна република, а цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Проблемът е, че нищо от това не е ефективно действащо.

Републиканското управление е базирано на принципите на представителна власт и на разделение на властите. Разделението на властите има задачата да им даде възможност, но и задължението да се контролират взаимно. Така че да няма свръхконцентрация в една власт, която да доминира над другите. Представителната власт пък предполага, че избирателите, хората, които са собствениците на властта, имат механизми за контрол над избраниците си.

България всъщност е ефективно работеща прокурорска монархия.

В България има действаща абсолютна власт и тя е съсредоточена в главния прокурор. Днес името му е Сотир Цацаров, скоро ще е друго. Както друго е бивало и в миналото.

Че прокуратурата и главният прокурор имат безгранична, безконтролна, безотчетна власт, е ясно не отскоро. Репликата на бившия главен прокурор Иван Татарчев „Над мен е само Господ“ се е превърнала в легендарно послание. Но тя съдържа в себе си цялата истина за монарха – самодържец.

Ще кажете –  но това е несериозно,  в монархията има наследственост на трона и контрола, а няма избори и мандатност. И това е така. Но това е в графата „буква на закона“. У нас има възпроизвеждаща се династия начело на прокуратурата. А и на други ключови позиции в терена на условно наричаната съдебна власт. Последните избори за председател на Върховния административен съд, проведени от Висшия съдебен съвет (ВСС), са само един пример. Същият ВСС ще „избере“, а по-скоро назначи следващ изпълняващ ролята на абсолютен монарх главен прокурор.

Като всяка една абсолютна монархия и в Прокурорска монархия България съдбата на поданиците зависи от характера, от уменията и в крайна сметка от настроението на монарха.

В последните години Прокурорска монархия България има за водач пресметлив, но зависим от своя кръг дворяни лидер.

Като всяка абсолютна монархия, широко разпространени основни в Средните векове и българската прокурорска монархия се нуждае от методи за инквизиционен контрол.

Чрез инквизиционните похвати се цели наказание, в повечето случаи публично, на личностите, които по някаква причина са в конфликт с монарха. Или оспорват неговата ръководна роля, или методите му на управление, или резултатите от тях, или предлагат алтернативна форма на управление, което застрашава властта на монарха. Има обаче и врагове, които са врагове на приятелите на монарха.

Всеки монархичен двор има сив кардинал, който в повечето случаи ефективно управлява, включително и чрез инквизиране на противниците си, които имат апетити да го заменят на „поста“. Или не се отчитат към сивия кардинал. Сивият кардинал на Цацаров без особени съмнения и без желание за прикриване от негова страна е ясен – ДПС депутатът Делян Пеевски.

Бившият шеф на Апелативния съд в София Веселин Пенгезов нарече прокуратурата на България „джобното ножче на Пеевски“. Но това е едно доста невинно сравнение.

Абсолютният монарх Цацаров е редовен изпълнител на желанията за разправа на своя сив кардинал.

Като по сигнал те са първо обявявани за врагове на народа в медиите, контролирани доскоро от майката на Делян Пеевски Ирена Кръстева, а сега вече от самия ДПС депутат.

Списъкът е дълъг, но си заслужава да се споменат само няколко имена. Най-шумен без съмнение е случаят с банкера Цветан Всилев, бивш мажоритарен акционер в Корпоративна търговска банка. По неясни официални причини (Пеевски непрестанно отрича да има нещо общо с Василев и банката) медиите на Пеевски започнаха брутална атака към Василев и КТБ, придружена от серия действия на прокуратурата. В крайна сметка това доведе до падането на КТБ. След това започна и инквизицията над Василев и над всеки свързан професионално или лично с него.

Но сред инквизираните от Цацаров и посочени като врагове от Пеевски са още собственикът на „Софарма“ и бивш съсобственик на „24 часа“ Огнян Донев и бизнес партньорът му Любомир Павлов, собственикът на бизнес групата „Литекс“ Гриша Ганчев, собственикът на „Овъргаз“ и издател на вестник „Сега“ Сашо Дончев и издателят на „Икономедия“ Иво Прокопиев.

Какво е общото между тях? Всичките в някакъв момент са имали бизнес конфликт с ДПС депутата Пеевски и като по правило са ставали обект на интерес от прокуратурата. Част от тях – и от Специализираната прокуратура.

Но защо прокурорите биха вършили нещо, ако не са убедени, че то е правово? Какво би ги накарало? Разбира се, неограничените ресурси за инквизиция.

Ресурсите за инквизиция са осигурени от Конституцията. Като върховен ръководител Цацаров разполага с функцията да издига кариерно, или буквално да затрива свои подчинени прокурори. А това утвърждава ролята му на неоспорим лидер. Защо всеки недоволен от системата на работа може да бъде смачкан още когато идеите му за реформа, недай Боже, за опълчване, се зародят.

И обратното – тези, които са достатъчно послушни, получават пълните възможности за кариерно развитие. Добре известна и критикувана нееднократна практика, която илюстрира кариерния ресурс за инквизиция, е т. нар. командироване. То работи и в двете посоки. И като поощрение, съответно – контрол, и като наказание.

Образуването на досъдебно производство е практически безконтролен акт. Българската прокуратура може да въвлече в това „приключение“ всеки, когото пожелае. И единственият механизъм за контрол е достигането на това досъдебно производство до съдебна зала, където обвиняемият може да се защити. Преди достигането на този момент обаче всеки е виновен до доказване на противното. И това може да продължи с години.

Методите за инквизиция на българската прокурорска абсолютна монархия са много простички. Основният се нарича Специализирана прокуратура. Макар и прост, той е много ефективен лост. Най-често използваният механизъм на инквизицията е чрез похвата „Организирана престъпна група“. Това е престъпление, което се разследва от Специализираната прокуратура. А за неговото „създаване“ са ви необходими съвсем малко неща – трима човека, които са в някаква връзка, роднинска или служебна, и потенциално престъпление. Престъпление може и да няма, но пък образуването на досъдебно производство може буквално да убие бизнес, да преразпредели освободени бизнес възможности, да ликвидира обществения имидж и т.н. В крайна сметка може да ликвидира човешки живот.

 

Защо абсолютна монархия ли?

Ако всичко това не ви е накарало да разберете защо, ето още няколко аргумента.

Защото при абсолютната монархия няма работещ парламент. В Европа от години няма действаща абсолютна монархия. Монархът „се разполага“ в значителна степен в ролята си на представителна фигура и има власт над двора си. Но няма нито инициираща, нито блокираща власт на политическите процеси.

В България обаче изпълнителната и законодателната власт са на ефективно подчинение на прокурорската. Когато министърът на правосъдието Христо Иванов коментира неуспеха на онази предложена съдебна реформа, той каза, че премиерът, тогава и сега Бойко Борисов, бил честен с  него и му казал, че реформа в прокуратурата няма да мине. Ще се прави след Цацаров.

Предложените от Министерството на правосъдието мерки за реформа в съдебната система, засягащи и прокуратурата, бяха буквално скопени с няколко алтернативни предложения, дошли от парламентарните групи на част от управляващите офциално тогава партии ГЕРБ и АБВ и на тези неофициално – ДПС.

А това означава само едно – че над изпълнителната и законодателната власт има контрол от прокурорската власт. А тъй като част от предложенията бяха за промени, които да доведат до повече отчетност и контрол над самата прокуратура, то е логично да се счита, че отказът от реформа не е дошъл от загриженост за силна прокуратурата. Дошъл е от страх от инквизиции. Или някакви други скрити за обществото страхове, зависимости или отношения.

В крайна сметка ефективната абсолютна власт, с която разполага главният прокурор Сотир Цацаров, е логично да повдигне въпроса дали в България няма подмяна на Конституцията.

Защото никъде в нея не е разписано, че страната ни се управлява в монархична система със стоящ до Бога главен прокурор.

Най-вероятно не сме далеч от времето, когато Конституционният съд ще трябва да се произнесе по този казус. Защото другото е само едно. Официална инаугурация. И да се приключва.

Категории Акцент, МненияЕтикети власт, прокуратура, Цацаров