„Става дума за наистина един монолитен режим, основан и закотвен в съдебната власт, където се гарантира неговата стабилност. Там има планово обединение, видяхме го в парламентарната квота за Висшия съдебен съвет. Те си позволиха да назначат хора, към които има много тежки въпроси за корупционно и криминално поведение.“
– Г-н Иванов, партия „Да, България“ беше най-активна по време на визитата на генералния прокурор на Русия Юрий Чайка. Визитата приключи, но така и никой не разбра защо освен с Цацаров и правосъдния министър Цецка Цачева той трябваше да се среща и с премиера Борисов, с вицепрезидента Илияна Йотова и патриарха. Никой от участниците в тези срещи не даде обяснение. Каква според вас беше истинската причина за това посещение?
– Като минимум то беше една демонстрация на приемане от уж европейска България на този модел на прокуратура и на този модел политическо действие. И чрез прокуратурата, и чрез репресивната мощ на държавата, които са в основата на Путинския режим.
Този режим беше изграждан в продължение на дълго време и в началото никой не вярваше, че нещата отиват натам, докъдето стигнаха. Западът и много хора в самата Русия удобно си затваряха очите за постепенната ерозия на съдебната независимост, на свободата на медиите, мачкането на опозицията, установяването като норма на корупционни технологии на правене на политика, извън които е невъзможно изобщо по нормален начин чисто технологично да се прави политика. Всичко това доведе до този резултат. А той е всичко, което имаме днес в Русия – авторитарен режим, който дължи своето оцеляване на ерозията на демокрацията, през нарушаване на основни положения на международното право, премина вече и към международна агресия, и то нееднократно, като форма на своя вътрешна легитимация, защото не можеше да се легитимира чрез демократични средства.
Целият този комплекс от ограничаване на свободи, подмяна на демократичната легитимация с агресия – всичко това исторически е добре познато, многократно сме го гледали. Това е „практиката на салама“, когато един незрял демократичен строй се легитимира на отделни резенчета. Разбира се, на никого не му е удобно да вижда какво се случва, всеки предпочита да си затваря очите с мотива, че тук това вече било невъзможно да стане.
Но то се случи в Русия. И Чайка е един от основните изпълнители и закрила на този режим. Неговото приемане от Цацаров и Борисов тук, че дори от патриарха, показва, че сме отишли твърде далече по този път и че нашият политически елит е готов да демонстрира открито своята принадлежност към едно различно поле – полето не на свободните демократични страни с всички свои несъвършенства, които не бива да се отричат разбира се, но пък почнахме да показваме, че предпочитаме друг път на развитие на отделни ключови елементи от нашето пазарно устройство. Това е като минимум.
Като максимум не изключвам, макар че нямам конкретни данни да го твърдя, че г-н Чайка е бил натоварен с определени послания към Борисов и към Цацаров, защото видно е, че това, което се случва в оръжейния сектор, има своята проекция в това, което прави Русия в Сирия. Има своята проекция в Сараите, има своята проекция по отношение на Пеевски, има своите връзки с това, което се случва във Вашингтон около закона „Магнитски“.
Това са свързани неща. Руснаците имат отношение към всичките тези събития и няма нищо чудно, ако Чайка е предал послания в едната и другата посока послания. В едната посока – послания на инструкции и натиск, и в другата посока от София към Москва – обещания за лоялност.
– В интервю за „24 часа“ г-н Чайка иносказателно отправя такава заплаха по повод доклада, огласен от българското правителство, че Русия е една от най-големите заплахи за националната ни сигурност. Чайка казва, че Русия е миролюбива страна, но те помнели завета на Александър Невски – „Който при нас с меч дойде, от меч ще погине“. Защо обаче бе необходима тази демонстрация, не можеха ли тези инструкции и клетви за вярност да се дават по обичайните тайни канали?
– Демонстрациите, видимостите са много важна част от дипломацията. Това, че нашият политически елит тръгна да го посреща, не е случайно. Едва ли патриархът е поискал да се среща с Чайка, на него му е предложено и той се е съгласил. Тази инициатива е дошла от прокуратурата и срещите бяха отразени в нейния сайт. Всичко това е много важна политическа операция на руските управляващи, не казвам от Русия. Когато дойде моментът и Русия тръгне по един демократичен път на развитие, надявам той да дойде, и тогава нашите отношения ще станат нормални.
Но днес ние говорим за режима на Путин. Този режим има нужда публично да потупва по врата своя Троянски кон. Това беше от гледна точка на Москва. По отношение на хората, които играят ролята на Троянския кон – Цацаров, Борисов и компания, също беше много важно публично да изпръхтят за благодарност към господарската ръка, която ги е потупала по врата. Тия неща са важни сами по себе си.
– Останах с впечатление, че на нашите власти не им беше особено комфортна тази прекалена публичност. Нямаше никаква предварителна информация от нашата прокуратура, за разлика от руската?
– Може би това е част от пренебрежението към публичната страна, което в една демократична страна е част от контролируемото упражняване на властта – кога идва гостът, каква му е програмата и т.н., но от гледна точка на Москва това са буржоазни предразсъдъци. Дали нашите хора са се крили, дали господарите в Москва са наложили такъв режим, е детайл. Важното е, че публичните заявки на близост, братство и единство, не бяха скрити от тази конспиративност.
Съвместно интервю на двама главни прокурори звучи пошло, звучи като проява на холивудски звезди, които се събират за общо интервю след разпадане на брака. Това е пресоляване на манджата, което може да се гледа от Москва с благосклонност, но ние отиваме твърде далеч по пътя.
– Новият Висш съдебен съвет е окомплектован. Виждате ли някакви проблясъци за нарушаване на т.нар. прокурорско мнозинство?
– Нещата са монолитни и искам да ви припомня, че когато беше бламирана съдебната реформа и промените в конституцията, отново над 200 души в парламента, който беше минал през избори, гласуваха демонстративно промените да не се случат. Става дума за наистина един монолитен режим, основан и закотвен в съдебната власт, където се гарантира неговата стабилност. Там има планово обединение, видяхме го в парламентарната квота за Висшия съдебен съвет. Те си позволиха да назначат хора, към които има много тежки въпроси за корупционно и криминално поведение. Направиха го с огромно мнозинство и видяхме поредната демонстрация на естеството на режима, който ни управлява. Това всичкото се пише на политическата сметка на Борисов. Той е главният стожер на този режим, той управлява практически в една коалиция с Пеевски. Така беше и в предишното управление, когато номинално управляваше съвместно с Реформаторския блок, но всъщност беше в коалиция с Пеевски. И изборът на този съдебен съвет е стабилизиране и укрепване на това положение.
– Борисов е стожерът на този режим, но той е и заложник за разлика от бетонираната съдебна власт. И ако правителството падне или си отиде по естествен път след приключване на мандата, какво се случва? Идва на власт някой друг сегмент от това управление? Хората се питат какво става вдясно, ще успеят ли реформаторски настроените десни политици реално да участват във властта и една немалка част от българското общество да има свое представителство? Докъде стигнахте с преговорите за дясно обединение?
– Вижте, това настояване за „свое представителство“ е напълно разбираемо. Като кажем „свое представителство“, какво имаме предвид? В момента от името на т.нар. дясно какво ни се предлага? Някои отказват да видят, че става дума за две много различни версии за бъдещето с настояването някак си да се обединим въпреки това, тъй като трябвало да имат „свое представителство“.
Боя се, че твърде много български граждани бяха вкарани успешно в едно популярно клише, но не си дават докрай сметка докъде води всичко. Под знака на това как трябваше да се обединим и как трябваше всички да сме заедно, в последните дни почва една кампания, обяснява се, че, видите ли, свалянето на Борисов не можело да бъде цел. Нашата цел трябвало да бъде управление с Борисов, тъй като трябвало да имаме достъп до лостовете на властта.
Това го казват хора, които правиха коалиция с Борисов, поддържаха тази коалиция до последно, отказаха да назоват този модел на управление „мафиотски“ и сега отново ни призовават към обединение под този знак.
Българското общество трябва да си дава много ясно сметка – или ние ще тръгнем по дългия път към изграждане на политическа алтернатива, която да е фокусирана върху разбиването на този модел на управление, или ще продължаваме да циркулираме в това състояние на нещата. То започна със сигурност, но не свършва със свалянето на Борисов от премиерския пост, носенето на отговорност от Цацаров, наказателна отговорност от Пеевски и т.н.
Това, което „Да, България“ се опитва да направи, е коалиция, която не се нарича „център-дясно“. Защото като се каже „център-дясно“, веднага се появява някой усмихнат кандидат за държавната трапеза, който ще пита, дали не трябва да включим и „десните“ ГЕРБ, за да стигнем по-бързо до лостовете на властта. Не, ние ще вървим по друг път. Той не носи веднага успехи, този път включва висока политическа цена, каквато платихме и на последните избори, тъй като не успяхме да влезем в парламента.
Ние искаме да изградим фронт с гражданите и с политическите сили, които биха влезли в него. Той е антимафиотски и ще се бори за освобождаването на България от мафиотския модел на управление. Това е каузата, за която искаме да работим. Радвам се, че намираме отгласи и единомислие от страна на ген. Атанас Атанасов, водим разговори за общи действия с него и се надявам, че те ще прерастват в един широк фронт – демократичен и антимафиотски.
Това отнема време. И затова за съжаление не успяхме да го направим преди изборите. Но главните сюжетни линии вдясно са две – едната е необходимостта ние да се разделим – който иска да е патерица на Борисов, ясно да го заяви; който е готов да бъде алтернатива на този модел, започвайки със свалянето на Борисов от власт, свалянето на Цацаров и Пеевски от техните формални и неформални властови позиции, да застане от другата страна на това разделение.
Вторият сюжет е опитът да се подмени този разговор – той да бъде заменен с някакви разговори за идеологии, кои са либерали, кои са консерватори, и прочие лабораторни упражнения. Това се прави от хората, които разбират, че ако избистрянето на физиономиите стане по линията отношение към управлението на Борисов и към ГЕРБ, твърде малко ще останат „патериците“. Затова те искат да подменят темата с абстрактен идеологически дебат.
Това са двете сюжетни линии, но мога да ви уверя, че с ген. Атанасов гледаме в една посока и ще работим за изграждане на антимафиотски блок.
– Как да разберем, че започвате политически действия заедно – ще има ли документ или ще предприемете някакви общи действия?
– Ще има поредица от действия и сигнали, които няма да анонсирам предварително, но постепенно ще става ясно.
