Официозът на прокуратурата и на мнозинството във Висшия съдебен съвет вестник „Труд“ публикува статия под заглавие „Съдебната реформа едва сега започва“. Прилича на тъп виц, само че не е смешно.
Някога в официоза на БКП „Работническо дело“ подобни статии наричахме не уводни, а „углавни“, защото стояха под главата на вестника и чертаеха освен успехите на партията и държавата, но заклеймяваха с неподражаем стил кривналите от правилната линия началници, громяха театрални постановки, филми и каквото там им се стори подходящо за заклеймяване. Такива дописки играеха ролята и на съд, защото след тях съответното лице, театрал или главен редактор изпадаше в немилост, или ако бе големец, изпращаха го посланик. Статиите се подписваха с псевдоним, но трябваше да се подразбира, че под него се крие официалната партийна линия или изобщо излизаха без автор.
Вече няма такъв официоз, има набор от официози, собственост на успелия млад бизнесмен и майка му, както и секция беквокали, които се включват в по-кризисни моменти. Когато примерно солистът звучи особено фалшиво дори и за най-непретенциозната публика. Тук трябва да уточним, че сегашните официози не служат на една партия, а само на оная, която в момента е на власт. Но и това не е достатъчно, тя трябва да държи на стабилността, сиреч на статуквото. Преди известно време „Труд“ получи „Грамота“ като медията, най-обективно отразяваща работата на ВСС. Наградата се присъжда от ВСС. Няма нужда от коментар!
Последните събития, като се почне от закона „Магнитски“ и евентуалното разплитане на схемата за фалита на КТБ, та се стигне до издаването на „европейска заповед“ от прокуратурата за ареста на дъщерята на банкера Цветан Василев, показват паниката, обхванала средите, които с всички средства се опитват да смекчат ефектите от щетите, ако се разчуе за какво иде реч.
Та да се върнем на статията на „най-обективната медия“, без да обиждаме колегите, защото е очевидно под чия диктовка е писана. Разбира се, автор няма, той само се подразбира. Ето за какви „реформи“ става дума:
„С последните поправки в НПК, възможността за ускоряване на съдебните дела става реална. На едно разпоредително заседание при разглеждане на делото на първа инстанция всички страни ще могат да посочат съществените процесуални нарушения, ако има допуснати такива в досъдебна фаза, заради които делото може да бъде върнато за отстраняването им.“
Демек, кой видял-видял. „Ускоряването“ на делото по пързалката става необратимо: „След това заседание делото няма да може да бъде връщано, дори от Върховния касационен съд (с председател Лозан Панов – б.ред.).“
Този „прийом“ да се бавят делата бил използван, продължава статията в „Труд“, за да се „шиканират“ съдебните процеси с години, тъкмо когато всички са очаквали окончателно решение на Върховния съд.“ Така прокуратурата си запазва водеща роля в процеса и Лозан Панов няма да пречи повече на „реформата“.
Но най-същественото изменение според дописката е, че подсъдните за корупция по високите етажи на властта вече няма да отговарят пред Софийския градски съд с председател Калоян Топалов, а пред Специализирания наказателен съд, където комисията „Антикорупция“ ще изпраща корумпирани властимащи. Като структура и безотчетност тя много наподобява прокуратурата.
„Точно тези видими, а много често скрити от обществото, зависимости в правосъдието, направиха измененията в Закона за съдебната власт важни и осигуряващи шанс за изчистване на правосъдната система от съдии „на повикване“, обяснява в статията анонимният автор.
Следва изброяване на враговете на „правосъдната реформа“ – председателят на ВКС Лозан Панов и съпругата му, Калоян Топалов от СГС, Съюзът на съдиите в България, които правели опити да „саботират“ работата по съдебната реформа. Затова препоръката на дописника към външния министър Екатерина Захариева и правосъдния министър Цецка Цачева е да бъдат малко по-активни, за да неутрализират тези опити. Схванахме намека. Цецка Цачева наистина се активизира, когато стана ясно, че Цветан Василев ще бъде изслушан по закона „Магнитски“. Тя проверила и установила, че не можем да се намесим и да игнорираме „процедурата“.
От статията в „Труд“ се разбира, че от прокуратурата с нетърпение очаквали традиционния Мониторингов доклад на ЕК дори още преди края на годината. Тук човек може да се позачуди дали наистина си вярват, че ще ги похвалят за „реформите“ или просто си приказват, защото не им пука какво ще има в него. А то не е чудно да се доседим, особено на фона на последните изпълнения.
Но финалът на статията е наистина забележителен, ако се чете и между редовете:
„И докато държавата, макар и бавно, но с ясната идея, че няма повече кредит на доверие, се опитва да покаже, че този път съдебната реформа е реална, а не служеща за алиби за участие във властта, както това стана през 2014-2016 година, олигархията има свой дневен ред за изпълнение. Той включва познати похвати – манифестации на безсрамници, институционални провокации от отделни представители на съдебната власт, като Панов и Топалов, опити за компрометиране на разследващите институции, каквато напоследък върши и председателят на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, „медийни фишеци“ от укриващия се в Белград ръководител на организирана престъпна група и фалирал четвъртата по големина българска банка Цветан Василев и разбира се – най-новият политически инженеринг на олигархията, в лицето на поредния „пластмасов“ политик, който ще тръгне да променя правилата. Само че е късно, защото „съдебната реформа“ (кавичките са в оригинала – б.ред.) този път стартира, наистина. И скоро ще се разбере…“
Всъщност всичко е ясно.
Тези, които не просто се опитват да неглижират истинските реформи, но и да използват властта си да ги накажат, говорят за реформи. Това наистина прилича на пълен абсурд. Работата обаче е там, че минава. Героите от протестите са уморени, реформа в правосъдието е по-сложна материя и едва ли може да предизвика масови протести, макар че е по-важна от всичко, за което се протестира и говори. Тя е механизмът, който държи в прилично състояние другите две власти.
„Манифестиращият безсрамник“ (по определението на „Труд“) доцент Кристиан Таков, който си отиде скоро на 51 години, казва нещо много точно за подобна наглост на 23 октомври 2013 година в окупираната 272 аудитория на СУ на своите студенти:
„Ще започна с не толкова обнадеждаващи думи. Това правителство (на Орешарски – бел.р.) с окупация на 272 аудитория няма да се саморазпусне. Окупацията все пак е въпиещо необходима, но ако продължи повече от три-четири дни, вие ще се изморите, ще се отчаете, а те вече са свикнали да са дебелокожи, дебелооки и разни други неща с дебело в началото. Това няма да ги впечатли. По тази причина бих си позволил да дам идеята: променяйте формата на протеста си непрестанно, не ги оставяйте на мира, те свикват с всяка форма на протест. Те са като флуид – в каквато съдина ги налеете, такава форма заемат.“
Сега са във формата на реформа.
Поздравления за статията! Това са похватите на Пеевски, Цацаров и Борисов. Всичко, което те правят, го приписват на други. Не сте ли забелязали, че Пеевски е винаги чист. Той е готов да се продаде на всички, никога не плаща, винаги рекетира и заплашва, като се изсулва към някой друг, в който може да се впие като кърлеж. „Труд“ се финансира от ПИБ, ПИБ е на дистанционно управление при Пеевски и Борисов. Е- е, не е трудно да се сети човек, защо Блъсков върти такива пируети.