В топлите месеци внезапното изтичане на кръв от носа е често явление. То обикновено е резултат от спукване на малки капиляри в носната преграда. Освен температурата в околната среда, причина може да бъде различна по тежест травма, възпаление, кръвно заболяване, тумор, недостиг на витамин С..
При децата такива кръвоизливи не са обилни. Често спират спонтанно. Най-добре е веднага детето да бъде поставено на сянка. Кървящата ноздра се притиска силно с палеца и показалеца. Главата се накланя леко напред, а устата трябва да е полуотворена. Правилно е в засегнатата ноздра да се постави тампонче, напоено с кислородна вода или със солена вода. Детето може да легне. Важно е да притиска тампона към ноздрата си. Добре се понася студена кърпа или парченца лед, поставени върху носа. След като инцидентът премине, разумно е детето да поема повече течности.
При възрастните хора кръвотечението може да е резултат от високо кръвно налягане. Тогава е обилно. В такива случаи болният не бива да ляга, за да не се стича кръвта в устата му и да не я преглъща. По-добре е да се знае колко кръв се е загубил. Пострадалият трябва да седне с леко наклонена глава. Добре е енергично да се издуха едната ноздра, а след нея и другата, за да се открие евентуален съсирек. Ако той излезе и ноздрата се изчисти, кървенето може да спре спонтанно. При болни с високо кръвно налягане, особено при възрастни пациенти, кръвотечението от носа понякога служи като клапан, който осигурява спадане на кръвното налягане. Така естествено се намалява опасността от мозъчен инсулт. При всички случаи трябва да се потърси консултация с лекар.
Лечението е резултатно, когато се изясни основната причина за кръвотечението. По правило продължителността на кръвотечението зависи от големината на увредения кръвоносен съд. Честите кръвоизливи се лекуват окончателно като засегнатото място в носната лигавица се обгори с аргентум нитрикувм (т.е. като се извърши електрокаутеризация). След нея се провежда терапия с подходящи мехлеми. Това окончателно решава проблема. Трябва да се извършат изследвания – общи и на кръвта, за да се открие какво провокира кървенето. Едва тогава се започва лечение на основното заболяване.
