„Много е важно – първо на административно, после на политическо равнище, ясно да се формулират целите от дадено нововъведение, какво очакваме да получим, как обществото да го ползва и как ще измерваме постигнатите резултати.“
Александър Маринов е доцент в катедра „Публична администрация“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Той ще представи книгата си „Между еволюцията и социалното инженерство“ на 25 октомври, вторник от 18 ч. в залата на Института „Конфуций“ към центъра за източни езици на СУ.
– Новата ви книга е поставила акцент върху една много чувствителна тема за нашето общество – администрацията, с която българинът влиза в досег всекидневно. Изследвате и друга често дискутирана тема – реформите. Къде са проблемните зони между двете?
– Книгата е изследване на теоретичните и практическите проблеми на съвременните реформи в държавното управление, и в частност в публичната администрация. Постарал съм се на основата на анализ на доста богат спектър от примери от последните 30 години от Европа, но и от други страни извън европейските, да систематизирам основните задължителни елементи на подхода към реформите, така че те да са успешни и да отговарят на обществения интерес.
– Нашите едва ли могат да се наредят сред успешните. Къде са причините?
– Изследват се различни примери. В света има доста примери на успешни реформи в управлението. Но има и доста примери, които не са изпълнили набелязаните цели, както и такива, които са се превърнали в пример как не трябва да се правят реформи. Но аз не съм изследвал реформите в България, въпреки че има примера и от нашата практика. Старал съм се да предупредя главно за две опасности, които се забелязват в нашата практика.
Първата опасност е когато безкритично и механично, бих казал – папагалски, се пренасят готови образци и модели, които работят при други условия. Там, където може би са работили добре, има една среда, а тук, когато се опитваме да ги пренесем механично, резултатите обикновено са много далеч от очакваните, и по-скоро носят вреда, отколкото полза.
Другото важно обстоятелство е, че успешните реформи независимо къде и кога се правят, изискват много добро познаване на историческите корени на явленията. Тоест не можем да започнем от днес, както се казва, на зелена поляна, без да си даваме сметка какви исторически корени има това състояние на обществото или на тези институции, които бихме искали да променим.
Това са двата основни аргумента, които са актуални не само за българските, а и за реформите навсякъде по света.
– В кои страни реформите са били най-успешни?
– Има редица страни, където реформите са били успешни. Аз съм разгледал като един от най-забележителните примери китайските реформи от средата на 80-те години до наши дни. Те са много интересен и поучителен пример не защото могат да бъдат приложени буквално в България, а защото показват отчитането на тези две принципни съображения, за които говорим.
Други популярни реформи в сферата на публичното управление са в Нова Зеландия, в скандинавските страни. В някои от страните в Източна Европа също са правили реформи.
Но подчертавам, че реформите са успешни, когато много добре се познава и се отчита спецификата на дадено общество, а не се опитваме да пренесем някакви рецепти, написани някъде другаде и с оглед на други интереси.
– Как една успешна реформа в администрацията, като част от общия план за управление на държавата, може да донесе съществени промени в обществения живот?
– Преди всичко трябва да сме наясно кои са действителните проблеми, които искаме да решим с реформата. Тя не се прави самоцелно, или пък с цел икономии, което често наблюдаваме в нашата действителност. Трябва да бъдат поставени конкретни цели с оглед нуждите на обществото, а не например както е у нас, да се съкращават хора, да се съкращават разходи, като се смята, че това само по себе си е достатъчно.
Второто, което е много важно, е да се изгради способността на администрацията да решава най-важните задачи, които попадат в нейното поле на дейност. Аз отбелязвам този факт, защото нашата днешна администрация поради силния партийно-политически натиск и кадруването е загубила изцяло тази компетентност, която й е нужна, така че да бъде съветник и важен помощник при вземането на решения. Дал съм примери от много държави, че едно от най-важните условия е политиците да не използват администрацията за устройване на свои хора – лични или политически протежета, а да изхождат от критериите за професионализъм.
– Наскоро пуснахме интервю, от което ставаше ясно, че администрацията в държавните земеделски институции, включително и министерството, надхвърля числеността на армията. Не е тайна, че точно в това министерство партийният натиск и кадруването през годините бяха най-забележими, вероятно поради „натиска“ на парите.
– Това е един от примерите как в стремежа да се уредят определени хора да изпълняват определени задачи се стига до раздуване на щатовете и заедно с останалите служители – защото все пак някой трябва да върши и работата, се стига до такова увеличение числеността на дадени администрации. В същото време въпреки че броят на щатовете непрекъснато нараства, техният капацитет, тоест способността да вършат качествено работа, е малък.
Това до голяма степен зависи и от способността на политиците да поставят задачи и да се вслушват в компетентни съвети, което определено не е силната им страна днес.
– Ще поканите ли политици при представянето на книгата ви?
– Поканил съм няколко души, но не в качеството им на политици, а като мои дългогодишни приятели и колеги, за които знам, че разбират много добре за какво съм писал. Това е академична проява и съм поканил основно колеги от различни висши училища, мои студенти, докторанти, хора главно от професионалните среди.
– Но все пак книгата трябва да стигне и до политиците, за да изпълни целите си.
– Тази книга има много неща, които да каже на политиците, на управленците, стига да поискат да я прочетат и да я разберат.
– Струва ми се, че ако я прочетат, ще я разберат, въпросът е дали ще поискат да приложат добрите практики, сред които едва ли са корупционните – примерно начинът за разпределение и харчене на европейски пари. Това не омаловажава книгата, защото без знание пък нищо не може да се случи, дори да поискат.
– Това е една от най-важните глави в книгата и е посветена на проблема на интересите. Защото много често тези, които трябва да вземат решения, са наясно кои са правилните и неправилните решения, но под влияние на определени интереси взимат неправилни решения. Това е много важен извод от моето изследване. Знанието може да помогне при взимането на правилни решения, стига да не е изтласкано от някакви користни интереси.
– Знанието ще помогне да бъдат забелязани навреме користни интереси, но как може да се реагира? И ето че пак стигаме до една друга реформа – тази в съдебната система.
– Ами това също е въпрос на реформи, защото користните частни и групови интереси проникват в управлението и деформират решенията благодарение на неправилно работещи или неправилно конструирани нормативни актове, институции, процедури за взимане на решения. Тоест когато ние въведем една правилна система от правила и система за взимане на решения можем да сме сигурни, че ще остане някаква вероятност, някакъв риск от човешка грешка. Но едно нещо е да говорим за човешки грешки, а друго е за злонамерени действия, които ограбват обществото.
– Кажете някои примери за добре и зле функциониращи администрации.
– Някои примери са свързани след 2008г. с избухването на кризата решенията да бъдат орязвани значителна част от разходите за различни социални програми. Това е особено характерно във Великобритания и някои други западноевропейски страни. Във Великобритания бяха съкратени програми на стойност почти 60 млрд. паунда. И се оказа, че всичко, което е било изградено до момента, рухва и най-пряко започва да влияе върху особено чувствителни сфери като например интегрирането на младите хора от азиатски или африкански произход.
Същото важи за Франция и за други страни, тъй като тези програми, които са били насочени към образование, към култура, към създаване на локални условия за свободното време, се орязват, „спестяват се“ и в резултат на това огромни групи от млади хора попадат под влиянието на радикални идеологии и религиозни проповедници, които се възползват от този вакуум, и най-вече от чувството на младите, че са изоставени и пренебрегнати от обществото и от държавата.
От гледна точка на положителния пример неслучайно съм отделил голямо внимание на Китай. Защото китайските реформи са изключително интересни с тяхното обосноваване в най-древните морални и културни традиции на страната. Китайците са много впечатляващи с това, че успяват да съхранят и да модернизират една традиция с хилядолетна история, което означава, че дълбоко ценят миналото и постиженията на своята нация.
Това е голяма поука, защото ако се върнем назад във времето, можем да видим много неща в българската история и в българските традиции, както и в начина, по който е функционирала българската държава. Тези традиции са най-малкото поучителни, ако не директно приложими. Умението да се вглеждаме в собствените силни и слаби страни е най-добрата предпоставка за добрите реформи.
– Как новите технологии ще променят администрацията?
– Това е интересен въпрос и съм се спрял на него в книгата. Смята се, че ние вече живеем в една дигитална епоха. Тук трябва да имаме двете страни на въпроса. От една страна, въвеждането на новите информационни и комуникационни технологии несъмнено дава възможност за повишаване на ефективността на управлението. Но, от друга страна, е много наивна и опасна илюзията, че новите технологии изцяло могат да заменят човека. У нас често се говори, че въвеждането на новите технологии е едва ли не най-важният инструмент срещу корупцията. Ако се разсъждава буквално – да, няма как да корумпираме един компютър. Но тези технологии работят и се ръководят от хора. Те са един инструмент, едно средство, което може да бъде много полезно, но не може само по себе си да поправи човешките грешки, още повече ако има злонамереност.
Трябва да имаме предвид и това, че новите технологии трябва да намерят естественото си място в живота, защото една значителна част от обществото няма достъп, няма тези устройства и не можем да очакваме, че то ще бъде активно при ползването на тези нови възможности, които предлагат технологиите.
– Не може да отречете обаче, че съпротивата на администрацията не е малка срещу новите технологии, и това се вижда – много от новите начини на обслужване са дублирани с „хора зад гишетата“.
– Да, съпротива има и тя се дължи на редица обстоятелства – самата ни администрация е в тежко състояние поради години наред неправилен подбор и неправилно кариерно развитие. Тоест не са много хората, които имат подготовка и мотивация да работят с новите технологии. А други не отговарят на професионалните критерии, а на съвсем други – някаква политическа или друга лоялност. Второ, самото въвеждане на нови технологии често се оказва някаква корупционна схема. За тази цел в България са изхарчени изключително много пари, ефектът е минимален. И администрацията вижда това нещо и се включва в схемата на по-ниски нива.
Затова е много важно – първо на административно, после на политическо равнище ясно да се формулират целите от дадено нововъведение, какво очакваме да получим, как обществото да го ползва и как ще измерваме постигнатите резултати.
