С  програма – максимум и средства – минимум ще борим ХИВ и СПИН

Глобалният фонд се оттегля от България

С програма – максимум и средства – минимум ще борим ХИВ и СПИН

Ще задържи ли здравното министерство добре работещата мрежа за предпазване от сексуално предавани инфекции?

Досега в страната ни здравните експерти работиха по две последователни национални програми за превенция и контрол на ХИВ, СПИН и сексуално предавани инфекции сред най-уязвимите групи от населението. От 2004 г. до  днес тези дейности се подкрепят финансово от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.  Припомняме, че Фондът беше създаден по предложение на Генералният секретар на ООН Кофи Анан, направено на срещата по въпросите на ХИВ/СПИН в Абуджа, Нигерия през април 2001 г. Седалището на Фонда е в Женева, Швейцария, а работата му е насочена към финансово подпомагане на борбата срещу най-унищожителните болести в най- нуждаещите се райони на света.

Беше предвидено дейността на Глобалния фонд у нас да приключи в края на 2015 г., но, чрез ново споразумение, тя бе удължена с 12 месеца. Още миналата година обаче възникнаха съмнения

дали държавата ни има готовност да се справи сама с дейностите, които Фондът подкрепя

Експертите са единодушни, че благодарение на  неговата помощ, в България не се допусна епидемия от СПИН. Останахме държава с ниско разпространение на ХИВ.  Към края юли 2015 г. са  2 169 носители на вируса.  У нас са изградени над 30 здравно-социални центъра, работят 19 кабинета за мобилно безплатно изследване и консултиране, както и 17 мобилни медицински кабинети, предлагащи разнообразни профилактични услуги сред рисковите групи.  И още – в страната ни функционират 5 специализирани центъра за лечение на ХИВ и СПИН. Броят на пациентите в тях към септември 2015 г. е 1044. Само 20% от серопозитивните българи обаче получават антиретровирусна терапия, въпреки че  и сега тя се покрива с пари от програмата.

От 2017 г. Министерство на здравеопазването ще финансира изцяло  дейностите по  превенцията и лечението на ХИВ и СПИН

Това стана ясно от Решение за приемане на нова Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (за периода 2016-2020 г.), което Министерство на здравеопазването е изпратило в Министерски съвет.  Програмата е наистина амбициозна, тъй като до 2020 г.предвижда: включване на антиретровирусно лечение на 90% от пациентите, живеещи с ХИВ; достигане до 90% дела на хората с ХИВ, които знаят, че са носители на опасния вирус; намаляване със 75% на новите случаи на заразяване; обхващане с превантивни дейности на минимум 60% от  българите с най-висок риск от ХИВ. За изпълнението на тези дейности програмата ще има по близо 4 млн.лв. годишно.

Ще стигнат ли?

Дано управляващите имат предвид, че от 2004 г. до сега Фондът финансира страната ни не с по 4 млн., а с по 5 до 10 млн. лв. годишно, за да  функционират здравно-социалните центрове, кабинетите за безплатно изследване, мобилните кабинети, за да се извършват превантивни дейности в училищата, затворите, ромските махали. Дано новата амбициозна програма за превенция на ХИВ не остане само на хартия, както се е случвало с много други профилактични програми у нас. Добре би било управляващите да се замислят и върху това, че е скъпа модерната антиретровирусна терапия.  

Днес страната ни вижда и горчивия опит на нашата северна съседка. Преди 6 години, когато Глобалният фонд се оттегли  от Румъния,  там броят на ново заразените с  ХИВ нарасна от 2740  през 2010 г. на 5300 през 2013. Появи се и бързодействащ, смъртоносен вариант на ХИВ. Няма съмнение, че българските експерти в областта на профилактиката ще направят всичко възможно, за да продължат работата си. Всички,  с които „Студия Трансмедия” разговаря се надяват, че ще се запазят превантивните дейности. Очакват подкрепа и от общините и като заклинание повтарят: „Дано не повторим румънския опит”.

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *