Д-р Илко Семерджиев е бил министър на здравеопазването в правителството на ОДС /1999–2001 г./ и заместник-министър на здравеопазването в три правителства /на Любен Беров, Стефан Софянски и Иван Костов/. Завършил Стоматологичния факултет на Медицинска академия в София и е придобил магистратура по стопанско управление в Държавния университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Специализирал е здравен мениджмънт и управление на социалното и здравното осигуряване в САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция, Испания, Германия. Изключително активна е ролята му на възстановител на Българския лекарски съюз. Три мандата е член на Управителния съвет на съсловната организация на лекарите.
Под ръководството на д-р Семерджиев експертни групи създават т.нар. устройствено здравно законодателство и през 1999 г.стартира здравната реформа, като още в началото й сред обществото се налага нереален образ на общопрактикуващия лекар. В действителност личните лекари не успяват да осигурят за пациентите си предвидената 24-часова помощ. До днес в болшинството си медиците, наречени „джи-пита”, нямат специалност по обща медицина. С реформите на д-р Семерджиев се ликвидират длъжностите училищен лекар и училищен стоматолог, а последиците са непрестанно нарастващ брой на учениците със затлъстяване, гръбначни изкривявания и множество кариеси. Стъпаловидното въвеждане на реформата поражда напрежение в здравния сектор още през 2001 г. , породи дисбаланс в заплащането на общопрактикуващите лекари, специалистите от доболничната помощ и лекарите от болничната система, което е сериозен дефект. Все още някои медици трудно приемат наложеното им със старта на промените принудително членство в БЛС и ССБ. Всички лекари стават търговци по статут, което ликвидира социалното мислене у голяма част от тях. Утвърждава се монополът на здравната каса. По този проблем становището на д-р Семерджиев е, че в НЗОК трябва да се осигуряват до определена степен всички граждани, независимо от конкуренцията. Освен създател на здравната каса, той е и нейният първи директор. Името му се свързва със скандалната фирма "Аремис Софт ", избрана за изграждане на информационната система на НЗОК. Пропуски на фирмата са повод срещу д-р Семерджиев прокуратурата да повдигне обвинение за нарушения на Закона за обществените поръчки. Четири години по-късно той е оправдан със становище, че не може да се направи категоричен извод за нанесена вреда върху бюджета на здравната каса.
Д-р Семерджиев е известен и с учредяването и управлението на редица неправителствени организации /Асоциация на частните здравни заведения, Асоциация по медицинско право, Асоциация на здравните мениджъри в България /. Сега е почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване и консултант на свободна практика. Той е сред ярките критици на провежданите напоследък реформи в здравния сектор, които нарича „санитарен геноцид”.
В профила си във Фейсбук д-р Семерджиев пояснява това определение чрез идеи на настоящия министър, групирани в „примерна схема:
- Ще плащате здравни вноски за 15 години назад;
- Ще ви глобявам за неявяване на профилактичен преглед и за всичко друго;
- Ще чакате за преглед в листи на чакащите;
- Ще ви разделя пакета на две, но няма да ви намаля вноските;
- Ще си плащате допълнително за втория пакет;
- Ако не боледувате от болестите, които ще сложа в първия пакет или ще чакате или пак ще си плащате;
- Ще ви сложа акциз върху храните със сол и захар;
- Ще ви закривам, сливам, обединявам, консорционирам и клъстерирам;
- Ще закрия кочината и ще ви пратя за базовия пакет в НОИ;
- Допълнително ще ви дам на застрахователите;
- Край на купона;
- Ще режа глави;
- Ще ви бия с пръчка;
- и прочие…
С едно изречение – "ще ни набута с желязна левачка в личните му приумици за светло санитарно бъдеще” – категоричен е д-р Семерджиев.
Поканихме го да отговори на въпросите, които д-р Москов отклони.
– Неотдавна Европейската комисия ни препоръча премахване на финансовия натиск върху българските пациенти и осигуряване на равен достъп до медицинска помощ. Има ли риск, след като се разделят болестите в два пакета (основен и допълнителен) и се насочат наличните ресурси към основния пакет, да се задълбочи паричният натиск върху пациентите, да се разраснат корупционните практики и хората да са още по-неравнопоставени в достъпа си до медицинска помощ?
– Определено такъв риск съществува, защото лечението по всички диагнози, които ще бъдат вкарани в допълнителния пакет ще се случва след попадане в листа на чакащите с различен срок за изпълнение, което може да доведе до усложнение на заболяването. В такива ситуации хората с пари ще предпочетат да си платят, а тези, които нямат такава възможност ще трябва да се примирят, че ще страдат. Такава ситуация е заредена и с корупционен потенциал, защото винаги ще се намерят хора, които ще използват срока на чакането като инструмент на принуда за плащане. Такъв подход разделя коректно осигурените граждани на първа и втора категория, и логичният въпрос, който още сега се задава от хората е „защо всъщност плащам здравни осигуровки след като не мога да ги ползвам?“. Това е дискриминация по признак „диагноза“ и е несправедливо към всички, чието заболяване попада в допълнителния пакет. Не е нормално да се изисква от осигурените да не мислят за себе си, въпреки че са си платили здравните вноски – виждаме опит по административен път да се изисква пълна саможертва от втората категория боледуващи в полза на първата. Така се обезсмисля и здравно-осигурителния модел.
– Като се има предвид, че при всяко заболяване се открояват етапи на развитие с различни по степен поражения върху организма и в рамките на една и съща фаза, всеки отделен пациент понася различно характерната симптоматика, по какви критерии и кой ще определя тежестта на социално значимите заболявания, как ще се преодолява възможната агравация /съзнателно преувеличаване на симптомите/ с цел лечение по основния пакет?
– Това е другата страна на монетата – много хора ще търсят механизъм за попадане в основния пакет и това може да доведе до лъжливо диагностициране по финансови причини, което допълнително ще стимулира корупцията. Колкото до това кой и по какви критерии ще определя тежестта на социално значимите заболявания виждаме още сега, че администрацията си присвоява това право и централизира процеса, отнемайки правото на пациента/осигурения. Министърът на здравеопазването ще се превърне в разпоредник с парите на НЗОК и съдбите на боледуващите, което няма аналог в света.
– Мислите ли, че в условията на многопрофилна болница за активно лечение, при наплив на недиагностицирани пациенти, хронично болните с установена диагноза наистина могат да получават повече грижи /както уверява д-р Москов/, отколкото в специализиран център за комплексно лечение?
– Проучвания следва да направи Министерство на здравеопазването и да ги представи като мотив за предлагане и вземане на решения. За съжаление, не виждаме подобен подход. Практиката по света обаче емпирично показва все по-тясна специализация на медицинската помощ, което опровергава рационалността на сливанията на лечебни заведения с различна специфика, само с оглед намаляване на административните разходи. Мисля, че МЗ е на път да дезорганизира лечебната мрежа с тези силови сливания на лечебни заведения.
– Първоначално здравният министър д-р Петър Москов заяви, че «болниците няма да са търговски дружества», по-късно предложи поправка в Закона за лечебните заведения, която разрешава приватизацията на болници /т.е. потвърди, че са търговски дружества/, после оттегли предложението за същата приватизация, но се оказа, че тя не може да се извади от целия законопроект, след като той е одобрен на второ четене от здравната комисия. Как според Вас би могъл да се реши съществуващият процедурен проблем?
– Кардинално проблемът може да се разреши само по един начин – смяна на министъра, който очевидно се оказа неподготвен за поста си и неадекватните му, и противоречиви действия го потвърждават.
– Предизборно д-р Москов обеща, че НЗОК ще бъде поставена в условия на конкуренция с други финансиращи структури, но касата запази монопола си. Нещо повече – сега тя има право да сключва селективно договори с болниците, което е в разрез с основния конституционен принцип на свободна стопанска инициатива в здравния сектор. Ще се съобрази ли той с искането на БЛС да отпаднат текстовете от Закона за лечебните заведения, създаващи условия за толериране на дадени /предимно частни/ лечебни заведения за сметка на други?
– Факт е, че Москов не изпълнява предизборната програма нито на РБ, нито на ГЕРБ. Предполагам, че няма да се съобрази с исканията на БЛС защото виждаме, че неговият стил на поведение е пълно незачитане на чуждото мнение. МЗ възстанови командно-административния стил на управление от тоталитарните времена, което в условията на демокрация представлява самоуправство с власт.
– В момента у нас има цели райони, където безработицата е над 80%. Как според Вас живеещите там биха могли да платят здравните си вноски, съобразявайки се с промените в Закона за здравното осигуряване?
– Законът не дава отговор на този въпрос, така че на сегашния етап няма как да тълкуваме какво конкретно ще се случи с тези хора. Ще видим това през 2016-та година, когато приложението му започне да дава своите резултати.
– Какво трябва да се предприеме, ако в резултат от последните реформи в здравния сектор настъпи бум на здравно неосигурени?
– Накратко казано – ремонт на текстовете на Закона, защото виждаме още сега, че те са недомислени и ще доведат до повече проблеми отколкото ползи.
– През януари т.г. бе обявено, че МЗ е във висока степен на готовност да започне обществено обсъждане за премахване на специализираните комисии на ТЕЛК, че е създадена работна група, която ще използва компилация от европейския опит. Дали има някакви резултати от дейността на тази комисия след повече от шест месеца?
– След шумните анонси направени от министъра не последваха никакви действия, така че резултат няма. Не може и да има след като по темата не се работи – приказките по медиите не са достатъчни.
– Смятате ли , че наистина у нас хората с увреждания са между 500 000 и 800 000? До къде е стигнало разследването на известните в обществото ни схеми за присъждане на фалшива инвалидност, които източват финансовия ресурс на държавата и обричат на мизерия реално нуждаещите се от помощ?
– На този въпрос не се отговаря по усет – той следва да се зададе на компетентното ведомство в лицето на МЗ, от където следва да се получи отговор. Неприятното в случая е, че МЗ не публикува статистика по темата и тази липса ме кара да мисля, че в тази посока не се следва някаква последователна и смислена политика.
– Какво трябва да се направи, за да се отстрани дублирането на професията «парамедик» с професиите «лекарски асистент» и «медицинска сестра»?
– В момента професия „парамедик“ не съществува в класификатора на професиите, които могат да се практикуват в областта на здравеопазването, така че въпросът няма отговор. Жалко за хората, които са си губили времето да учат по програма, която на този етап не намира професионално приложение. А по принцип – парамедик и медицинска сестра са различни професии и там дублиране няма, докато „лекарски асистент“ на този етап е недефинирано понятие в българския правен мир.
