ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК:
Доц. д-р Огнян Боюклиев е завършил икономика на природоползването в Лесотехническата академия в Санкт Петербург. Специализирал е в Япония и Франция. Работил е в Института по икономика на селското стопанство. Бил е експерт към Комисията по земеделие на Народното събрание, съветник и член на работни групи в няколко парламента. Работи в Института за икономически изследвания при БАН. Национален експерт по Програма за развитие на селските райони – ЛИДЕР 2007 – 2013 г , и преподавател по програмите за обучение по ПРСР. Научните му интереси са в областта на аграрната политика, развитието на селските райони, селската икономика, трансграничното сътрудничество, организацията на пазарите на земеделски и хранителни стоки, икономическо моделиране на доходността на пазарните производствени структури и параметри за определяне насоките на аграрната политика.
Студия Трансмедия: Тръгваме към модела на българското земеделие, но все пак да влезем през най-критичната врата – евро субсидиите. Прочетох съвсем наскоро, че евро субсидиите за българското земеделие се усвояват от стотина човека, т.е. около 2-2,5% от фермерите усвояват всичките тези средства, които пристигат, а близо 80% от тях пък отиват в зърнопроизводството. Вярно ли е това?
Огнян Боюклиев: Вярно е, щом сте го прочели.
С.Т.: Да го обясним на хората, които не са специалисти – какво значи това 2,5% от хората в един бранш да получават близо 80-90% от субсидиите.
О.Б.: Аз предлагам да тръгнем още по-отдалеч. Първо да кажем, че тези субсидии идват по линията на общата селскостопанска политика на Европейския съюз, това е най-старата политика – тръгва малко след основаването на Споразумението за въглища и стомана.
С.Т.: Още по времето на Общия пазар?
О.Б.: Дори преди това. Това е най-скъпата политика. Имаше периоди, през 70-те години, когато 70% от бюджета на Европейския съюз отиваше за Общата селскостопанска политика на ЕС. Когато нас ни приеха беше около 50%. Когато станахме пълноправен член през 2007, до първия, така наречен, програмен период, 48% от парите за България бяха за Общата селскостопанска политика на ЕС у нас. ОС се състои от два стълба. Единият е субсидия на единица обработваема земя, а другият е програмата за развитие на селските райони. Това, което вие ме питате се отнася към първия стълб. Още една скоба ще отворя – какво представлява тази политика. Тази политика е една рамка. Европейският съюз има „един куп“ директиви, които имат характер на закони и са наднационални, включително „кривата краставица“ и т.н. Законодателството в областта на земеделието също е най-голямото. То е 80% от обема на цялото законодателство на Съюза. Но то е за да каже какво не може да се прави. И Затова образно казано това е една рамка. А вътре в тази рамка, всяка една държава – страна членка, се позиционира – казва Да, ние искаме да развиваме земеделие съгласно нашите национални интереси, те се вписват в общите интереси на Европейския съюз и ние ще развиваме такъв и такъв тип земеделие. Но не се получи така при нас. Една тежка, изключително скъпа аграрна реформа – 400 милиона само бюджетни средства.
С.Т.: 400 милиона какво?
О.Б.: Долара. Защо в долари, защото знаете, тогава каква беше инфлацията, и как се развиваше икономиката и най-лесно е по съответния курс да ги изчислиш. Грубо казано е около 400 милиона. Това са парите, които са дадени от бюджета, без да броим заплатите.
С.Т.: Какво се плати за тези 400 милиона долара?
О.Б.: Това са плановете за земеразделянето, отделно са разходите за над 300 поземлени комисии. Много скъпа реформа, изключително скъпа. Казват, че е завършила, обаче ако отидете в съдилищата ще видите, че още вървят дела.
С.Т.: Делата за земите още 20 години сигурно ще вървят.
О.Б.: Всеки нормален човек ще каже, че ние трябваше да възстановим справедливостта, т.е. тази земя формално е взета, трябва да се върне под някаква форма. Но никой от Източна Европа, със сходна на нас историческа съдба, не постъпи по този начин със земята си. Навсякъде извършиха компенсиране на бившите собственици.
С.Т.: У нас беше по закона за реституцията.
О.Б.: Да. Второ, стремежът беше да се създадат жизнени стопанства. Едно е да върнеш земята – това е реституцията, но друго е да преструктурираш онези стопанства, които имахме. Да създадеш жизнени стопанства от европейски тип – това са семейните стопанства. Те от своя страна да изградят кооперации и т.н. Ние не отидохме по този път. Ние отидохме по един вандалски път на ликвидационни съвети, нещо, което го нямаше никъде в Европа. В крайна сметка така се получи, че се създадоха се условия основният играч да стане арендаторът, човекът с парите, с връзките, с позициите.
С.Т.: Едрият латифундист.
О.Б.: Някои мои колеги се шегуват, по-старите казват – Ето, мечтата на Тодор Живков за изграждане на АПК на един окръг или дори една област се сбъдна. Примерно, в Силистра това на практика се получи при социализма – едно АПК за цялата област. Сега имаме един холдинг, който по официални данни от Фонд земеделие владее земя като тръгнем от София, та чак горе до Плевен, Русе и т.н. Това са колосални количества земя.
С.Т.: Българска собственост ли е този холдинг?
О.Б.: Да, българска, така нареченият „Октопод“, който после, когато започнаха атаките, се разби на по-малки фирмички, но той си е регистриран. Тук се получи интересна ситуация. Не самото производство е целта на икономическата структура, а субсидията от Европа, да изсмуче субсидията, а това са огромни пари. Това са пари, които не можеш да ги вземеш от другаде – живи, истински пари, които идват от Европа и които ги получаваш редовно един път годишно. Второ, сумата си е фиксирана предварително по години за плановия период. В началото беше 18 лева, сега вече е 36. Има и едни екологични плащания – 40-45 лева на декар.
С.Т.: Има ли значение каква култура отглеждаш за това дали ще получиш субсидия?
О.Б.: Никакво, това е проблемът. Ако аз гледам домати на 10 декара, а домати се гледат много трудно, изнасям тонове продукция и тези 40 лева няма да покрият и 2% от себестойността. Докато със зърното тези пари реално покриват 30% от себестойността. От тази гледна точка, когато говорим за тези мощни арендни стопанства, не искаме да кажем, че това са някакви престъпници. Това са хора капиталисти, които влагат парите там, където има най-голяма печалба. Оттам се изкриви цялата структура. Основното е, че ние нямахме позиция като нация, като държава – какво искаме да направим, какво да произведем.
С.Т.: Цялостна селскостопанска доктрина.
О.Б.: Доктрина, именно. Ако тръгнем от учебниците, във всички учебници по икономическа география казват – България е страна от средиземноморската зона. Тя има определен тип производство, за тази зона не е характерно зърнопроизводството. Или е характерно, но дотолкова, доколкото да произведеш зърно, за да произведеш фураж, да имаш хляб, хлебни изделия. Но главното е фуражът, с който да храниш животни – да получиш месо, мляко. От месото и млякото да получиш съответните месни и млечни продукти, които са скъпи и да получиш добавена стойност. Има една таблица точно за дяла на добавената стойност в продуктите.
Тя има условен характер и е по нормативни данни от ФАО (Организация по прехрана и земеделие) и от Световната организация по труда. Това е едно изследване, което сме проведохме в Института за икономическа изследвания на БАН. Две неща искахме да видим. Първо – колко е добавената стойност. Започваме от зърното и сравняваме нататък по веригата. Зърното има около 5% добавена стойност, то е суровина. Ние сега изнасяме главно зърно, произвеждаме зърно – изнасяме зърно. Ако го преработим в брашно, стават 9%. Ако това зърно отива в хляб и хлебни, тестени изделия, добавената стойност нараства на 11% от първоначалната стойност на зърното. Мляко – вече отиваме на 40%, месо – 45%.
С.Т.: През фураж към мляко, месо и крайни продукти.
О.Б.: Да, всичко това го преизчисляваме по веригата. Млечни продукти – 65%, месни продукти – 60%. Най-голяма всъщност е добавената стойност в чинията на туриста – истинската българска храна, ако я поднесем в чинията на туриста. В сравнение със зърното, в чинията на туриста, като млечни, месни, тестени изделия, салати и т.н. добавената стойност е 20 пъти по-голяма. Всичко това ние го губим.
С.Т.: Не само че го губим, ами и продуктите в чинията на чуждестранния турист не са български, вносни – и зеленчуците, и плодовете, че и голяма част от месото идват внос.
О.Б.: Другото са работните места, които губим. Ако за зърното, условно, за 1 милион тона ни трябват 35 хиляди души целогодишно заети (условно, защото има голяма сезонност в зърнопроизводството), то ако го преработим на брашно, добавяме още 10 хиляди работни места. За хляба и хлебните – още 18 хиляди, за фуража – 5 хиляди и т.н., докато стигнем до туриста. Това са реални работни места, които ние губим. По нашите изчисления ние губим 200 хиляди работни места и около 1,5-2,5 милиарда лева добавена стойност. Това са двете структури, които сравняваме – тази, която сме имали до 1990-та година и тази, която имаме днес. Онази я вземаме съвсем условно, тя също не беше най-доброто, което може да бъде, тя е за друг исторически период, с други пазари. Но просто сравняваме.
С.Т.: Защо тогава предприемачите избират най-ниско печелившия вариант и ние като икономика се лишаваме от тези работни места, от тези милиардни печалби, след като те, както личи от диаграмата, са сервирани на карта.
О.Б.: Аз не съм специалист по туризма, но само като схема ви го давам. Тази схема на туризъм е за под средна ръка туристи. Т.е. на тях каквото им сложиш в чинията, това консумират.
С.Т.: На принципа дай евтино и не питай…
О.Б.: Да, евтино питие, евтина храна – толкова. А става въпрос за друг вид туризъм. И ако отидеш на другия вид туризъм, той иска традиционната храна, иска нещо уникално, което не можа да се опита другаде. Това се отнася за целия този период от 15-20 години – ние нямаме национална стратегия какво искаме да правим в България.
С.Т.: Дори една проста таблица показва какъв е пътят – кратко, точно и ясно.
О.Б.: Има два типа съвременна аграрна икономика. Това, което се чете в Масачузетс, там е най-голямата школа, или в Кеймбридж. Едната е супер интензивната, което означава ГМО, химия, свръх технологии – да произведеш евтино храна и да наситиш пазара. Другата, която е много интересна, в чист вид никъде още я няма, тя е така наречената средиземноморска диета. Аз в първия момент много се затруднявах като четях за диета, а става въпрос за организация на земеделско производство. Тук не е въпросът да ядем риба, маслини. Въпросът е, че в тази диета се изискват свежи плодове. От отглеждането на това, което слагаме в салатата, от откъсването му от градината, до масата не трябва да минават повече от 48 часа. И това трябва да са местни продукти. Следователно трябва да консумираме това, което се произвежда в дадения регион.
С.Т.: Местни сортове също така?
О.Б.: Да, вече отиваме по-нататък – местни сортове, пресни и с минимална интервенция, химия и т.н. Местният сорт не можеш да го транспортираш дълго време, трябва да се продаде в рамките на 24-48 часа. И двата модела на аграрна политика съществуват едновременно. Ако отидете в Щатите и влезете в супермаркета – и там има много боклук в храната, сурогатна храна – уж кашкавал, уж някакво сирене, но вътре има заместители, растителни масла и т.н., но заедно с това има и истинска храна.
С.Т.: На друг щанд, с други цени и друго качество.
О.Б.: Именно, преди години и у нас имаше един опит с марката „Стара планина“, но „завяхна“ практиката, за съжаление.
С.Т.: Всъщност говорим за биоземеделие?
О.Б.: Не винаги и не само – биоземеделието е много скъпо.
С.Т.: Скъпо, но с много висока добавена стойност.
О.Б.: С много висока добавена стойност и с много качества. В него се кръстосват много политики, не е само аграрната. Има и здравна политика, демографска. Но ние сме страна на куриозите. За съжаление много се различаваме от Европа. Аз например съм водил австрийски специалисти в Банско, имахме съвместен семинар. Там се появиха и производители на картофи, които готвиха национален протест. И австрийците бяха много учудени: „Вие тук от региона ли сте, около курортите? Банско колко жители има?“ Не помня точно, ще сбъркам, но да кажем 7 000, отговаряме. Колко стават, когато е сезонът? 40 хиляди. С какво ги храните? Бяхме в ресторанта и аз попитах управителя от къде снабдява картофите и той казва – или от борсата в Солун, или от борсата в Благоевград. Въпреки че най-вкусните картофи са точно от района на Банско, от селата на 15-20 км наоколо. Същото е и с месото, и с всичко останало. Докато в Австрия, това исках да кажа, най-богатите фермери са около планинките курорти и Виена, във Франция около Лазурния бряг и Париж. Там са консуматорите и хората с най-добрите финансови възможности. Където и да отидете, винаги ще има вкусна храна – дали Виена, дали в Париж, навсякъде има някакви особености в храненето – в Брюксел е шоколадът и т.н. При нас това го няма. Много ми е трудно, когато трябва да заведа някого из страната.*
С.Т.: Преди се славехме като „градината на Европа“, а сега пък се обръщаме на „житница на Европа“, без да има особена нужда от това. А изглежда и зърното ни не е първо качество.
О.Б.: Това е другата заблуда. Ако отворите статистическия справочник ще видите, че ние сме най-големият износител на зърно в Европейския съюз и то по посока Франция, Швейцария.
С.Т.: Сериозно?
О.Б.: Да, сериозно. Ако отворите Евростат, там го пише. Но каква е истината? Ние произвеждаме нискоглутеново зърно, което не е лошо. Нискоглутеновото зърно се търси. Глутенът не е някаква отрова, особено ако е натурален продукт на зърното, защото няма зърно без глутен. Нашето е с ниско съдържание на глутен и се търси в арабските страни, защото те имат специфичен хляб, различен от европейския и той се прави от такова брашно. Оказва се, обаче, че тези фирми, които купуват българското зърно се намират, къде мислите – до Женевското езеро, в Париж или Мюнхен. Те са големи фирми, няма да ги споменавам, но на практика са само офиси. Не са нищо по-различно от вашия офис.
С.Т.: Посредници, комисионери?
О.Б.: Със собствена логистика. Това са фирми, които нямат нито кораби, нито складове, чиста логистика се извършва и затова са в Париж и край Женевското езеро. Те не работят само с България, ние сме много дребен сегмент, но това е положението. Ние и арабите, нашите приятели от едно време, толкова сме „способни“ в съвременния свят, че не можем да се организираме без посредници, та трябва някой друг да ни организира търговията и затова се получава това изкривяване. Гледаш статистиката – изнасяме за Швейцария и Франция, в рамките на Европейския съюз сме голям износител. А това е обикновен реекспорт.
С.Т.: А нашето зърно отива изцяло за износ?
О.Б.: Ние едно време продавахме и агнета в Арабските страни. Сега зърно. Въпреки това не всичко е загубено. В края на краищата потенциалът си стои, земята е чиста. Това е много интересно – ако влезете в Евростат, ще установите, че България е голям производител на естествени треви, на фураж. Това е пак заради същата тази субсидия, а там вече има и други екологични доплащания. Всъщност тези, които взимат субсидията нямат животни. Това е една формалност. В новия програмен период се правят опити да се избегне това. Аз не искам да обвинявам само последното ръководство, защото това е политика от много години, не е създаден модел от последните 2, 3 или 4 години.
С.Т.: Да, но този модел по всяко време би могъл да бъде преформулиран. Това, за което говорите държавна политика ли е в момента?
О.Б.: Беше. Особено след 2000-та година си беше чиста държавна политика. Вижте, по-лесно е, на чиновника е по-лесно е да работи с един едър „октопод“, както се нарича холдингът, отколкото да се занимава с хиляди фамилни стопанства. Обаче въпросът е, че ако искаме да правим модерен пазар, европейски тип земеделие, малкият и средният стопанин са сърцевината, това е традицията у нас и в Европа.
С.Т.: Каква е причината за тази практика: некомпетентност, мързел или друго? Говореше се много и за корупция във фонд „Земеделие“?
О.Б.: Естествено. Другият стълб – Пограмата за развитие на селските райони, там пак са същите лица. Те усвояват парите, те са зад фирмите, те са тези, които купуват модерната техника. Чиновникът не обича малките и средните проекти. Там е много трудно, там комисионните са ниски. А и чиновниците, като политиците са с мисълта, че ще ни управляват 2-3 години и мисията им е лична, не национална. Аз в начало идеологизирах тези неща, но после видях, че това не е въпрос на идеология. Това е въпрос просто на корупция.
С.Т.: Все пак, обаче, от научните среди се очаква да дойдат идеите за верния път.
О.Б.: В интерес на истината аз съм един от многото, които работят в тази област. Тези неща отдавна ги говорим, просто нямаше чуваемост.
С.Т.: А сега има ли чуваемост?
О.Б.: Много се радвам, когато ваши колеги – журналисти с по-глобално мислене, ме поканят, защото има един ограничен кръг от агро журналисти, които се въртят все в един кръг въпроси. А това не помага. Между другото зърнопроизводителите, както и млекопреработвателите и месопреработващите фирми, които правят от сурогатна суровина месни и млечни продукти, са много мощни рекламодатели, и този глас се заглушава. Това, което имаме на вътрешния пазар не можем да го изнесем навън, но пък това, което се изнася е много качествено. Примерно, в Щатите можете да консумирате изключително вкусно и истинско българско овче сирене от района на Трявна.
С.Т.: Виждам, че не сте песимист за агро бъдещето, не сте отчаян, както много други?
О.Б.: Не, аз съм отчаян за туризма. Около Слънчев бряг, около морето е отчайващо. Но планините са запазени, агро потенциалът е запазен.
С.Т.: Все пак, как да се преформулира този погубен кръговрат в земеделието?
О.Б.: Опасно е, че хората стават все по-малко.
С.Т.: Които искат да работят в земеделието? Ами чиновниците какво ще ги правим – тези с „добрите“ навици?
О.Б.: Не знам дали знаете какво представлява системата на аграрното министерство.
Министерството на земеделието и храните е най-голямото министерство като бюджет, брой заети, брой административни и други звена на подчинение на министъра към икономическия блок на Министерския Съвет. Централно управление на министерството в София на щат са 700 човека. Към тях трябва се прибавят още 28 Областни дирекции и 285 Общински отдели „Земеделие“ с 2 300 души заети на постоянен трудов договор. Тук е Държавен фонд "Земеделие", който има функциите на "квази" банка и Разплащателна агенция, в които са заети 1 600 човека. Шест изпълнителни агенции, които също са включени в структурата на Министерството на земеделието и храните: Най-голямата административна структура в България: Българска агенция по безопасност на храните, като в нея работят 2 300 души на постоянен трудов договор. Изпълнителна агенция "Борба с градушките" със 760 заети лица на щат; Изпълнителна агенция по лозата и виното със 100 заети на щат; Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури с 250 заети на щат; Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството със 100 заети на щат; Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол със 144 заети на щат.Контролно-техническа инспекция със 110 заети на щат. Селскостопанска академия, в която са включени централна администрация, 26 научноизследователски института, 18 опитно-научни станции, 1 музей, или общо 3 340 заети на щат; Национална служба за съвети в земеделието със 70 заети. В Националния Административния регистър до края на 2016 година фигурират и още 100 средни професионални училища и техникуми, в които на щат са 3 200 заети лица. Администрацията в сектора на горите и другите държавни структури, свързани с политиката в този сектор, включва 2 290 заети лица на щат.
Така на щат в МЗХ са заети общо над 17 000 човека. В това число не са включени държавните фирми. Такава е, например, „Напоителни системи ЕАД“, в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областите градове и т.н. Това е най-скъпата система, след армията и полицията.
С.Т.: А самото преструктуриране на модела как трябва да се случи, според вас?
О.Б.: Много неща, но да започнем от нещо! Започнах от субсидията.
С.Т.: Ще завършим там, от където започнахме.
О.Б.: Субсидията на единица площ – навсякъде в Европейския съюз това пак е въпрос на национална политика. Всяка страна сама си решава каква част ще се изплаща, има така наречената модулация. В Германия казват така: на 1 500 дка взимаш 100% от това, което ти се полага, от 1 500 до 3 000 взимаш 80%, от 3 000 до 5 000 взимаш половината и над 5 000 нищо не взимаш.
С.Т.: Значи октоподът ще трябва да се прехранва сам?
О.Б.: Октоподът ще се опита да се справи със свързаните си фирми, по документи. Но ако е в Германия това е много трудно, защото там веднага ще го хванат данъчните. Там информационните системи са свързани помежду си – съдебна, търговска, данъчна и т.н. Веднага ще те уловят и глобите са такива, че просто отиваш на кино след това. Такава система на модулация има навсякъде, дори в Румъния има такава система. Няма я у нас и в Чехия. Чехите нямат, защото те си запазиха старите кооперативи и там имадруга особеност: много внимаваха със земята в Судетската област, но това са политически проблеми, не искам да ги обсъждам, защото не съм специалист.
С.Т.: Ще се намерят ли хора, които да влязат в този бизнес, при положение че се преобрази системата на субсидиране?
О.Б.: Има начин. В неделя бях на фермерския пазар и останах много очарован. Не всички, които познавам бяха там, но имаше много сериозни производители, като говорим за качествена продукция. Има, появяват се и млади хора. Даже познавам такива, които се върнаха с опит след 10-15 години във Великобритания. И защо трябва да ходиш да береш ягоди във Великобритания, като ние примерно в района на Берковица имаме прекрасни условия да произвеждаме истински ягоди.
С.Т.: И да береш свои ягоди, вместо чуждите.
О.Б.: Просто трябва политика, истинска политика. Тя не е по оста на класическото „ляво – дясно“.
С.Т.: Експертна?
О.Б.: Именно. Национална, честна политика, за полза на нацията, на хората. Не „патриотарска и националистична“, а национална!
С.Т.: Благодаря, това е разговор с продължение, ще го водим и нататък, защото темата е достатъчно голяма и значима.
Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова
*Бележка на редакцията: Докато интервюто с доц. д-р Огнян Боюклиев беше под печат, в медиите излезе информация от председателя на Комисията по земеделие в НС Румен Христов, според която българите консумират 75-80% вносни храни, за които плащаме 7-8 млрд лева!
Още по темата:
Европейските проекти и субсидии всъщност се оказаха вредни за фермерите и селата в България!
Иван Панайотов: Ако не променим нещата, България си заминава
100 свързани лица усвоили 75% от преките плащания и 67% от парите по селската програма
Проф. Иван Киряков: 1. Основната ни цел е да възстановим доверието към българските селекции.
2. Проф. Иван Киряков: Българската държава налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция
ОГНЯН БОЮКЛИЕВ: НЯКОЛКО ОКТОПОДА ИЗСМУКВАТ 80 ПРОЦЕНТА ОТ СУБСИДИИТЕ
Акад. Атанасов: Няма да има утре и вдругиден! Сега!
Изключително добре казано, Дай Боже повече хора като Вас в тази наша страна.