ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК!
Днес в „Инфохолиците в действие“ гостува професор Огнян Костов – учен, микробиолог, почвовед, но това не изчерпва всичко за него. Той е един от българите, които са признати в цял свят и които на дело доказват на какво равнище е българската наука. За съжаление, не в полза на българската икономика, а в полза на чуждите стопанства. Малайзия е страната, която оценява в днешно време качествата на професор Огнян Костов, но това не значи, че няма да говорим и за българското земеделие.
Студия Трансмедия: Иначе пестеливият на хвалби академик Атанасов наскоро публично сподели, че вие знаете доста повече от него.
Огнян Костов: В областта на почвите.
С.Т.: Какво е актуалното ви състояние? Вие в момента работите за държавата Малайзия.
О.К.: Допреди три месеца работих за Академия на науките на Малайзия, по изграждането на стратегия на Малайзия, базирана на развитието на екологичните фактори, изобщо за устойчивото развитие на Малайзия.
С.Т.: Всъщност това, което казвате на практика е генерална концепция за развитието на цялата държава?
О.К.: За цялата държава до 2050 годна. Но на практика, аз съм награден като Talented professional от малайзийските органи, и работя за една частна фирма, която се казва Nexus Technology Consultancy, която се занимава с внедряване и разработване на технологии с нулев отпадък. Това означава, че всички отпадъци от един завод за производство на олио, се събират на едно място, прави се един огромен компост, произвеждат се термофилни микроорганизми, с които се инокулира този компост, който вдига температури над 70-75°C в центъра, изпарява водата и след месец – месец и половина всички отпадъци, абсолютно стопроцентово отиват отново на плантация като органичен тор.
О.К.: Това е безотпадна технология. Дава по-голям добив олио, олиото отива отново в завода, който произвежда малко повече компост и така става един затворен кръг, който увеличава профитабилността, печалбата на един завод за олио. Второто нещо, което прави тази безотпадна технология е, че водата, която е около 60%, при това черна, с олио, с мастни киселини, с амоняк, се пречиства Има някакви лимити на BOD, но общо взето само в един от щатите, Саравак, има много сериозна класация и изисквания – 20 милиграма BOD , а на полуострова е 100 милиграма. Не навсякъде е едно и също.
С.Т.: Вашата дейност се концентрира най-вече в посока на екология, на незамърсяване на околната среда?
О.К.: Незамърсяване и торене с органичен тор.
С.Т.: Освен това тези безотпадни технологии водят и до икономически ръст?
О.К.: Да, икономисват се много минерални торове, които се купуват, а цените на минералните торове непрекъснато нарастват. Така че ние правим икономия и на самия завод – да не купува толкова минерални торове, увеличаваме добива на олио, а в същото време не правим никакво замърсяване. Не изпускаме двуазотен окис, нямаме нитрати.
С.Т.: Работи ли се някъде по света по тези технологии?
О.К.: Засега само правят опити да работят.
С.Т.: Може ли да се каже, че вие сте пионери в тази дейност?
О.К.: Може да се каже, да. Защото тази година на международната изложба в Куала Лумпур, нашата фирма Nexus Technology Consultancy и нашият клиент, с когото работим и имаме две внедрени безотпадни технологии, получиха златни медали.
С.Т.: Това изложение за какво точно е?
О.К.: Това е международно изложение за иновации. Следващите три години ние сме номер едно в Азия, така или иначе медалът е наш.
С.Т.: Фирмата, за която говорите българска ли е?
О.К.: Не е българска фирма, това е смесена фирма между държавата Малайзия и един българин, който е технолог – аз съм българинът. Бях технически директор, сега съм технически консултант.
С.Т.: Как попаднахте точно в Малайзия, защо точно Малайзия? В крайна сметка в Азия има по-крупни икономически гиганти – Япония, Южна Корея, Китай…
О.К.: Попаднах по линията на ЮНЕСКО. Направих една програма за Малайзия, за компостиране, и я представих на третата Световна академия, която е в Триест, за която много малко хора я знаят. Тази академия ме награди с едномесечна научна визита (като visiting professor) в Института по гората на Малайзия. И аз оттам, отивайки в този институт, изнесох един цикъл от лекции и получих предложение да остана една година, след което получих отново предложение да остана там, обаче аз отидох в една частна фирма, защото беше по-добре платенa.
С.Т.: Преди колко години е това?
О.К.: Това е 2000-та година. 2004 година вече отидох в частната фирма. Над десет години имам работа в Малайзия.
С.Т.: Как да си обясним това, че точно в Малайзия вие развивате нещо, което е пионерно за световната наука, а има доста по-развити държави в Азия, които не са достигнали до това равнище?
О.К.: Те нямат такъв отпадък. Всички тропични страни и на екватора имат така нареченият empty food bunch. Tехният отпадък е само 18% лигнин, 40% целулоза и другото е холуцелулоза. Tе се разлагат по-лесно в сравнение с българските субстрати, много лесно се разлагат. Това ме накара да работя по този въпрос по-сериозно. Освен това нашата фирма създаде първият, регистриран като патент, термофилен инокулант. Термофилните микроорганизми се размножават на 16 часа, а мезофилните на 24 часа. Ние създадохме един термофилен инокулант, който реализира по-бърза минерализация.
С.Т.: Инокулант?
О.К.: Инокулант е английската дума за ускорител, ускорител на компостните процеси. Ние направихме такъв инокулант, произведохме го и го внедряваме в нашите заводи.
С.Т.: Нашите, имате предвид в Малайзия?
О.К.: Да, в Малайзия. А отделно продаваме и други мезофилни инокуланти, защото имаме и производствена лаборатория, където произвеждаме течен тор, обогатен органичен тор. За разлика от България, произвеждаме и препарат срещу растителни болести, произвеждаме го и го продаваме. Не правим нищо, което не можем да продадем.
С.Т.: Което не е рентабилно.
О.К.: Моят шеф казва: „Първо ми начисли колко струва, колко можем да го продадем и колко ни е печалбата. След това ми обяснявай как ще го правиш.“. Той ме научи да мисля обратно.
С.Т.: На какво ниво е малайзийското земеделие? Като го сравним с нашето, да речем.
О.К.: С нашето сега хич не ми се сравнява. Малайзийското земеделие е много напреднало, защото то е в няколко посоки. Първо – те произвеждат цветя за Япония, второ – те произвеждат всички зеленчуци на Сингапур. Но почвената им политика не е на ниво. В областта, където се произвеждат зеленчуците за Сингапур, pH-то вече върви към 3.5-4, което е доста токсично. А и в почвите им вече има доста свободен алуминий. Струва ми се, че те трябва да обърнат много по-голямо внимание на органичното торене, което неутрализира тези бази и прави pH по-добро. Трябва да внедрят безотпадните органични технологии, които да им сменят pH-то и да им сменят токсичните количества в почвата.
С.Т.: Тези проблеми ще ги оставим на малайзийците. На нас ни е по-интересно това, че вие получавате огромно признание и добро възнаграждение в една държава в другия край на света.
О.К.: Моите признания са в три области. Първо ме селекционираха като човек, който да развива стратегията на Малайзия до 2050 година, базирана на екологичните фактори. Стратегия за устойчиво развитие.
С.Т.: На земеделието, на отделни отрасли или на цялата икономика?
О.К.: На цяла Малайзия. На цялата икономика – вода, енергия, управление на отпадъците и климатични промени.
С.Т.: Цялата тази генерална концепция е ваша?
О.К.: Не е само мое дело, на пет души колектив. Нашият екип беше ръководен от един китаец, който имаше огромен опит във ФАО (Организация по прехрана и земеделие) и в Обединените нации. Останалите бяха двама китайци и един българин. Комитетът, който прие резултатите е международен, не е малайзиски.
С.Т.: Това е стратегия за какъв хоризонт напред?
О.К.: За устойчиво развитие на Малайзия до 2050 година, базирана на екологичните фактори.
С.Т.: Всеки в момента ще си зададе въпроса: защо професор Огнян Костов прави всички тези добрини за държавата Малайзия, а не за собствената си родина, ще стигнем и дотам. Откъде започва всичко, каква точно е вашата специалност?
О.К.: Моята специалност е климатични промени, която е защитена 1976 година, три години преди да го има първият Международен конгрес по климатични промени.
С.Т.: Когато въобще не се говореше за тях, камо ли за глобално затопляне.
О.К.: Първият Международен конгрес по климатични промени е през 1979 година в Лондон, а аз защитих през 1976 година.
С.Т.: С каква теза защитихте, че климатичните промени идват от глобалното замърсяване?
О.К.: Главното е това. Имам десет публикации по този въпрос, от кандидатската дисертация нататък. След което продължих в органичното земеделие.
С.Т.: Как погледнаха в нашите научни среди на вашата дисертация?
О.К.: Много добре.
С.Т.: А защо тогава ние не направихме някои пилотни проекти в тази област, след като светът реагира три години по- късно?
О.К.: Светът закъсня много. След това трябваше да се убедят, и сега има хора, които не са убедени в затоплянето на климата, но има вече доказателства за огромни периоди на засушаване и огромни периоди на преовлажняване, когато няма добиви, когато населението – африканско и азиатско няма добиви.
С.Т.: Имало ги е тези периоди и в по-далечното минало, и без промишленото замърсяване.
О.К.: Винаги е имало суши. И в България е имало суши, цели поколение са живели в суша. Сега например, тези които идват, емигрантите, те са и еко емигранти. Те нямат три години дъжд в Сирия и в Ирак. Като нямат дъжд, нямат храна, какво да правят?
С.Т.: Като стигнахме до климатичните проблеми, има ли нещо вярно в това, че България отива към субтропичен климат?
О.К.: Има и такива коментари.
С.Т.: Че овощните градини ще бъдат от банани и портокали?
О.К.: Не ми се вярва това, защото в последната публикация, която излезе в списанието на европейската комисия и на сайта на нашето правителство, един научен работник от Канада доказа, че напротив – има 0,43 градуса намаление на температурата.
С.Т.: Значи е възможна и обратна тенденция?
О.К.: Има научни резултати, които противоречат на основната концепция, но това е науката.
С.Т.: Каква е лично за вас истината? Защото извънредно много се политизира темата за глобалното затопляне, намесиха се политически фактори, зад които вероятно се крият корпоративни интереси.
О.К.: Политизира се и не се политизира. Например Германия не беше много съгласна да дават пари за този методологически панел и и намалиха средствата, без да имат експертно мнение. Методологичният съвет се събра, а там нямат право да участват научни работници. Ти трябва да имаш проект по климатични промени, а дали имаш дисертация или нямаш е без значение. Но Германия беше потопена в наводнения. И първа Германия реши, че трябва да се възстанови протокола на Киото. Второ, Америка беше съсипана от проблеми – то не бяха урагани, то не бяха наводнения, то не бяха преовлажнения, прекъсване на електричество, изселвания. Просто природата ни принуди отново да се върнем към протокола на Киото. Само че без развиващите се страни, светът не може да поеме тази конфронтация. Например Индонезия си гори горите и въобще не ги интересува кой, къде, какво говори.
С.Т.: Вероятно всички, които ни гледат или четат това интервю се питат защо говорим по глобални теми и малайзийската икономика, а не говорим за нашето земеделие, но все пак бяхме сме длъжни да чуем мнението на един световен учен по глобалните въпроси.
О.К.: Нашето европейско правителство направи една много сериозна стъпка напред към запазване на климатичните промени, променяйки политиката си.
С.Т.: Какво значи „запазване на климатичните промени“?
О.К.: Да не отива към влошаване, нека да ги оставим така, а после ще ги подобряваме. Да се плаща за спестяване на вредни вещества. Първо за спестяване на един тон въглероден двуокис се плащаше 12 евро. Така тръгна екологичният бизнес. Горе долу 50% е от водата, добре се печелеше. Можеше да се напълниш с пари за две години. Сега обаче Европейската комисия поддържа друга политика: първо вдигна на 100, след това на 200, а сега на 289 евро за спестен тон двуазотен окис, който е най- големият замърсител. По този начин се стимулира екологичното производство. Метанът си остана 20 евро. Не го промениха.
С.Т.: А с вашата технология какво се случва с този двуазотен окис?
О.К.: Нищо не остава от него, една абсолютна нула.
С.Т.: При това положение вероятно ползите за фирмата са много голями – хем максимално спазване на екологичните изисквания, хем висока печалба?
О.К.: Висока печалба.
С.Т.: Хайде сега да видим, защо всичките тези не присъстват в нашата действителност и защо хора като вас не работят за българската еко среда и за българското земеделие?
О.К.: Най- напред ниско заплащане. Преди всичко ниско заплащане
С.Т.: А технологично на какво равнище сме? Научно и технологично?
О.К.: Технологично, от 10 години изоставаме, от 10 години ние не можем да си купуваме апарати, техника.
С.Т.: В областта на почвознанието?
О.К.: Не само в областта на почвознанието – и на биоторовете, и на препаратите. От друга страна аз знам една жена, която е супер специалист, работи за частна фирма, оранжерийна, върши им работата, плащат й. Тя е много добра, взимал съм даже от нея щамове, въпреки че сега аз например имам най-богатата колекция, предполагам в света. Постоянно изолирам и постоянно работя по този въпрос, години наред. Сега взех на една американска фирма щама да им проверя. Те идват при мен, съветват се, правя експерименти, плащат си.
С.Т.: Нашата държава какви ангажименти трябва да има, за да се навакса това изоставане? В Малайзия държавата ли поема разходите по тези еко изисквания и т.н. или всичко е в частния бизнес?
О.К.: В частния бизнес е. Въпреки че ние сме в комбинация с едно тяхно министерство, което се казва Malaysia palm oil board, който е с ранг на министерство. Ние сме в съдружие с тях, те ни дават помощ за някои апарати да си купим, но не ме поддържат мен например, защото аз там получавам апартамент, получавам кола, получавам лаборатория и плюс това получавам заплата. Тя не е изменена 10 години, но тя е достатъчно висока, за да живея добре и предобре в Малайзия, въпреки че аз съм стипендиант и на Академия на Науките, в Иститута по гората също бях стипендиант. Та аз лично смятам, че у нас първо трябва да се увеличат заплатите на научните работници.
С.Т.: Това е реплика към бюджета.
О.К.: Реплика към държавния бюджет, разбира се, как да живее и твори професор с пенсия 400 лева, при положение, че аз като пенсионер в Малйзия взимам 11 хил. рингита, а това са доста пари там.
С.Т.: Да погледнем чисто професионално, на една лекция в БАН наскоро вие отбелязахте, че у нас почвата се износва, но от друга страна, след като тя не се ползва активно, се регенерира.
О.К.: Сега ще направят мониторинг и ще видим. Преди 20 години в мониторинга установиха, че органичното вещество на средиземноморските почви е намаляло с около 50%, много. Но сега пък, като не се използват такива огромни площи, особено сивите горски почви към Стара планина, те се регенерират. Тези, които раждат пшеница, те прекъсват стадия на юни, когато прекъсват и дъждовете и настъпват сушите и те не могат да отглеждат царевица, не могат да отглеждат животни, заради това месото е вносно. А всички, които отглеждат пшеница печелят. Руснаците продават пшеница, българите продават пшеница, печелят много добре тия земеделци.
С.Т.: Накрая един по- стратегически въпрос: от гледна точка на вашия опит, какъв вид симбиоза трябва да се получи между държава, наука и бизнес, за да потръгнат нещата, поне както вървят в Малайзия?
О.К.: Трябва да се гарантира на бизнеса да печели.
С.Т.: Как да се гарантира обаче?
О.К.: Така трябва да го произведеш, че той като го продаде да печели. Ако не печели, няма да инвестира, няма какво да се заблуждаваме. Така трябва да се организира производството на пшеница, на ранни сортове. Навремето работехме ранни сортове, ниско степенни сортове, имаше голяма селекция. Просто трябва да се гарантира на бизнеса печалба. Когато се гарантира на бизнеса печалба, той няма да се поколебае да вложи повече пари.
С.Т.: Да, разбира се, но как да се вкара бизнеса в селскостопанската наука, така че и нея също да може да се печели – до скоро имахме много високо ниво на селскостопанската наука.
О.К.: Имахме, имахме. Ето, първата дисертация е от моя институт по климатичните промени. Водещи бяхме, а сега никой не инвестира в земеделска наука. Това е цялата работа. Никой не инвестира в БАН. Такива сливания на структури няма да доведат до нищо добро. Без пари нищо не става. В Малайзия имам работници китайци, на китаеца не му ли дадеш заплатата, той си стои цял ден, мълчи и не работи. Не протестира, но и не работи, няма стачки като японците. Работил съм в Япония, работил съм една година в Белгия, работил съм във Франция и съм работил 10-15 години в Малайзия. В четири страни съм работил и аз знам как горе долу как се работи. Японците протестират мълчешката преди работно време. Китайците не протестират, обаче си мълчат не работят.
С.Т.: Това са национални особеност. А българската национална особеност е, че така и не сме се научили да използваме възможностите на наши сънародници – световни капацитети като професор Огнян Костов.
Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова
