И Левски беше прост. Черковният канон
бе всичкият му курс. А вижте как грей он!
И Ботев, тоз герой, тоз мрачния невец,
и без диплом умря в Балкана кат борец.
Иван Вазов
("Дипломираните", 1881)
В навечерието на деня, в който честваме подвига на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, пред когото цяла България днес се прекланя , ще опитаме да направим един интересен анализ на особеностите на Вазовото виждане за него.
Двата колоса на българската литература са съвременници и жизнения им път неведнъж се пресича. Малко биографична фактология – петнадесетгодишен Иван Вазов постъпва като помощник на бащата на Христо Ботев в Калоферското училище. По-късно, в нешироко известния си мемоарен разказ „Даскалите“, Вазов ще напише за Ботевия баща и за калоферци, респективно- за самия Ботев, следното:
"Често приказваше за сина си… с тъга, угрижен, че е излязъл от него нехранимайко, от когото никаква помощ не може да очаква на старини. За такъв считаха Христя и калоферци и окайваха баща му. Никой тогава не можеше да подозира с каква нагла слава тоя скитник е щял да озари скромното почтено име на стария калоферски учител.“
По-късно, в годините 1871-1872 в Браила и в Галац, Вазов ще има не един и два лични контакта с този „нехранимайко“ и не веднъж ще описва в творчеството си противоречивите си съприкосновения с гения.
Само пет години след излизането на първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“ и тринадесет години преди да напише „Под игото“, през 1881 г. , в мемоарите си „Неотдавна“ – първите стъпки на Вазов в прозата въобще, той ще си позволи да напише следната нелицеприятна оценка за личността на Ботев:
"Ботев имаше лоша репутация. Вред при заминуването му българите си шушнеха за разните истории, които го направиха да стане известен в Бесарабия, Браила, Александрия. Всички му се бояха, ненавиждаха го, уважаваха го. Той правеше навред да говорят за него повечето лошо."
Дали действително българската емиграция е възприемала гениалния поет по този начин е твърде спорно. Възможно е да се допусне обаче, че Вазов не е бил единственият, който не разбира и осъжда Ботев само защото стои много над него. Безспорно е друго – сам себе си определил като хроникьор на епохата, патриархът на българската литература е имал голямо влияние върху общественото мнение за времето си и не се е свенил да дава оценки за общественозначимите личности.
През 1892 г. Вазов преработва цитираните по-горе свои спомени „Неотдавна“ и директно изхвърля от там част от куплетите на Ботевото стихотворение „Моята молитва“, излязло за първи път във в. „Независимост“ през 1873 г. , тъй като ги определя като… „дебелашки цинизми“. Този изумителен факт оставя впечатлението, че Вазов дълбоко не разбира и не приема както идеологията на Ботев, така и самата му личност.
Да си припомним тези гениални стихове:
Моята молитва
"Благословен Бог наш…"
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Христо Ботев
Логично стигаме до Вазовата „Епопея на забравените“, писана в периода 1881-1884 г. в Пловдив.
Този цикъл от дванадесет оди, някои от които са най-красивите български поеми за национални герои, съдържа: „Левски“, „Бенковски“ „Кочо /Защитата на Перущица/“, „Братя Жекови“, „Каблешков“, „Паисий“, „Братя Миладинови“, „Раковски“, „Караджата“, „1876“, „Волов“ и „Опълченците на Шипка“. Но… не и Ботев! Защо? Не е важен? Не е достоен? Случайно? Макар и питан неведнъж от съвременици, Вазов никога не дава смислен отговор на тези въпроси. Но пък, отговор можем да дадем ние днес, от достатъчно голяма времева дистанция, за да се отсее по категоричен начин посредствеността от гениалността. И той е:
Христо Ботев няма нужда от място в една Епопея на забравените, защото той няма никога да бъде забравен. Дълбок поклон пред подвига на гения!
