Кратко видео за маниакалния диктатор на Уганда Иди Амин
Диктаторът на Уганда Иди Амин развил странната мания на тема Шотландия по времето, когато служил в кралския полк на африканските стрелци, където той имал за командири шотландски офицери. Когато завоювал абсолютната власт в страната си, той все още се стремял да свърже страната и себе си с блясъка и славата на Британската империя като демонстрира презрението си към англичаните и възхищението си от шотландците.
„Когато отидете в Шотландия, вие се сблъсквате с хората там. Те ще ви посрещнат в дома си. Англичаните, когато се изправят пред черния човек, те виждат в него единствено маймуна или куче“. Авторът на романа „Последният шотландски крал“, посветен на диктатора, счита, че „Пришивайки се към Шотландия – особено към идеята за независима Шотландия – той успял да запади връзката си с колониалната власт“.
„Ние, африканците, някога носехме с нашите ръце европейците, но сега европейците носят нас. Ние сме сега господарите… Те дойдоха от Британия и искаха да им докажа, че наистина държа в ръцете си властта в моята страна“, Иди Амин Дада
През1974 г. той се самопредложил за нов крал на Шотландия. От амбициите му е запазен кино-репортаж за това как един оркестър от афроамериканци марширува по улиците на Уганда, облечени в пълни шотландски носии и останалите регалии, свирещи на гайди и тъпани. Нещата обаче, загрубели, след като на Амин му бил отказан достъп до среща на Британската общност в Кленеагълс през 1977 г. След като радиостанциите в Уганда обявили намеренията му да направи десант и да окупира Обединеното кралство, английската армия била разположена около летищата в Глазгоу и Единбург просто за всеки случай, ако маниакалният диктатор се появи, както е обещал с „поне 250 от своите елитни гвардейци“.
Кратко видео за маниакалния диктатор на Уганда Иди Амин
Другите статии в тази поредица са посветени на Адолф Хитлер и неговата любов към Винету и Поразяващата ръка, на Владимир Илич с неговата мания за секретност, особено що се отнася до привилегиите на управляващите болшевики, на либийския лидер Муамар Кадафи, който си пада по Кондолиса Райс и даже поръчва написването на песен за нея и на китайския комунистически вожд Мао Дзедун, който обожавал и имал творчески постижения в калиграфията и поезията.
