Преди избора на главен архитект във видеоформата „Инфохолиците в действие“ арх. Боби Борисов разви своите идеи за етиката на професията. „Надявам се мутрите, които изграждат строителни чудовища, да имат достатъчно пари да ходят по-често в чужбина, за да се образоват“, каза той. Поканихме го да коментира как вижда нещата след като арх. Здравко Здравков спечели конкурса за главен архитект на София.
– И така, главният архитект вече е избран и се нарича Здравко Здравков. Разбрахме, че недоволните от избора могат да подадат мотивирана атестация срещу неговата концепция. Ако бяхте участник в конкурса, щяхте ли да възразите срещу избора му?
– Не, разбира се. Арх. Здравко Здравков не е толкова известно лице в нашата гилдия, а тия, които са много известни лица, пък са известни с някакви проблеми или отрицателни конотации. Така че аз лично предпочитам да е Здравков, отколкото да е Калинов. Защото всеки от гилдията знае, но едва ли някой ще каже конкретни неща, които са му се случвали с въпросното лице. За София и за гилдията може би е добре, че такъв човек става главен архитект на столицата.
– Ние публикувахме мнението на журналиста Иван Бакалов, който често пише по проблемите на града и според когото не може човек, който е бил главен архитект на градче като Червен бряг, да стане и на София, защото големият град има съвсем различни проблеми и това изисква познания по градоустройство от съответния мащаб.
– Това логика ли е? Може ли учителка от столично училище да стане кмет на София? Може разбира се. А тия хора, които са в Народното събрание с основно и средно образование, без да са специалисти по нещо, могат ли да са депутати. Могат. Защо да не може един дипломиран архитект да не стане главен архитект на София само заради това, че е от провинцията?
– Въпросът е дали е подходящ, а не дали може да стане…
– Ама това е глупаво, извинявам се… Защо да не е подходящ? Човекът е доказал, че разбира от закони, експерт е, след като е бил главен архитект някъде. Сега само трябва да се надяваме, че ще има сърце и желание да направи нещата, които трябва да се направят в София. И да се надяваме, че някакви лобита ще му позволят да ги направи. Защото няма какво да се лъжем – всеки един от кандидатите за главен архитект е бил представител на някаква общност, на някакво лоби, за да може то да прокарва свои частни, обществени и т.н. интереси. Така че и г-н Здравков е представител на някакво лоби. Доколкото знам, той е направил двата последни мащабни проекти на Гриша Ганчев. Значи той вероятно играе от страната на едно такова лоби. Няма кандидат за главен архитект просто ей така от въздуха или от Червен бряг. Това че е от Червен бряг в случая не означава нищо.
– Дали може да се ориентира в сложните проблеми на големия град, в този смисъл…
– Всеки главен архитект – на голям или на малък град се е занимавал с проблемите на урбанистиката. Така че той няма как да не разбира, той е дипломиран архитект.
– Значи всичко е наред…
– Проблемът е друг – да не се окаже, че неговото лоби, тези сили, които стоят зад гърба му, не задушат неговите пориви и неговите възможности да направи нещо. Защото преди да стане главен архитект на столицата най-големият специалист по градоустройство е бил Петър Диков. Но той е излязъл от едни среди, да не казвам в момента кои са – всички в бранша ги знаят. Това е проблемът. Затова всички софиянци, граждански организации, като искат да бъдат такива, да натискат, да си вършат работата, да си направят някакви граждански съвети към СОС към дирекция „Архитектура и градоустройство“ и работата на главния архитект да бъде на светло за всяко едно нещо. Това е най-малкото, което може да се направи, но дори само това да е, пак ще е огромна крачка, скок напред и нагоре от „ерата Диков“.
– Откъде трябва да се почне според вас?
– Няма само едно такова нещо. Голям проблем е балансът между частните и обществените интереси. Този баланс е много сложен и много труден. Човекът, който си плаща данъка, когато види, че той отива за нещо смислено, а не в КТБ и някой си е направил офшорки, а друг и без офшорки е откраднал парите, какво става? Този човек повече няма да иска да даде парите си за данъци, нито ще иска да плаща социални и здравни осигуровки и т.н. Така че трябва да се почне от общините – всеки да си оправи кварталната градинка, а общината да го подпомага. И така лека-полека, отдолу-нагоре, колкото и банално да звучи, нещата могат да се случат. Но за да се случат, трябва да има протекционизъм отгоре за тия отдолу. Защото и на тези отгоре ще им стане тъпо да карат скъпите си коли в дупки и в кал. Този баланс е нужен и за тях, а не само за нас, обикновените хора.
– Къде е сбъркан този баланс между частния и обществения интерес?
– Единият от проблемите за нарушаване на този баланс е реституцията на части от комплексното застрояване. След 1990 г. идват едни хора, слагат си едни парчета в комплексното жилищно застрояване и в един тези, които живеят в някоя от панелките, се чудят защо точно до тях се строи някаква друга панелка и им закрива гледката. И така възниква една омраза на квартално ниво, защото откъде накъде тия тук ще ни застрояват градинките. Ами някой е решил през 1990 г., че ще има Закон за реституцията и някакъв друг човек е дошъл с някакви документи за частен имот, следователно той може да разполага с него както намери за добре в рамките на закона, което и прави..
– Нивите бяха деактувани като градски терени. И всички се питаха и още се питат – този град няма ли градоустройствен план, няма ли твърди регламенти, за да се знае кое може и кое не може, а за всяко безобразие трябва да се викат телевизиите да снимат?
– Както във всяка друга сфера от живота, ние закони имаме, но въпросът е, че те не се спазват. И тук е мястото на гражданските организации. И най-накрая София да вземе да приеме един актуален устройствен план и една актуална идея с поне 20 години напред какво ще се случва с този град, накъде ще върви. А не да се приемат някакви палиативни решения за цена на билетчета, за затваряне на „споделените пътувания“ и пр., защото това няма да оправи трафика и другите проблеми на София. Това са някакви пълни кретении. Така че ако гражданските организации са си на мястото, може да доживеем да видим как в един момент главният архитект на София е просто един администратор, който просто подпомага нещата, които се движат от само себе си. А не да се налага да става като Петър Диков, който беше нещо като Бойко Борисов в умален мащаб. Той казваше какво ще се случи, какво няма да се случи. Каквато ни е държавата, такава ни е и архитектурата. Самодържавие! Така че сега очаквам този нов главен архитект да му се даде малко време да се окопити и да почне да върши нещо – той е млад, в разцвета на силите си. Нека да очакваме да свърши и нещо добро този човек! Ако след 3-4 месеца си подаде оставката или стане нещо друго, ще означава, че тези сили отзад са толкова мощни и безмилостни, че просто няма надежда!
Вижте още по темата:
Арх. Боби Борисов: В нашата професия етиката е по-важна от естетиката
Иван Бакалов: Този човек не може да е главен архитект на каквото и да е
нормално е един ломски селяк да защитава червенобрежкия селяк; "аргументите" му са дебилни и несъстоятелни. паралелът със самоковската слугиня, станала конюнктурно кмет на софия само показва докъде може да стигне шуробаджанащината и сексуалната протекция. има закон от време оно, който е действащ, но го прескачат усърдно – кмет на софия не може да стане несофиянец. същото трябва да важи и за главния архитект, защото градът ни се напълни с архитектурни простотии и недомислици. а градоустройството – леле-мале!