Студия Трансмедия: Това е едно извънредно издание на Инфохолиците в действие, всички ще разберете за какво става дума след малко. Заедно с финансовия експерт Мика Зайкова започваме работа върху един доклад на Европейската комисия, наречен „Работен документ на службите на комисията: доклад за България за 2016 година, включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси“. Дотук добре, това е само заглавието. Ако перифразираме доклада по сектори, изводите са очевидни: банков сектор – липса на доверие, финансов сектор – ненадежден, икономически растеж – недостатъчен, неустойчив, образование – ниско качество, съдебна система – неефективна, пазар на труда – слаби политики, публична администрация – бюрокрация. Това казва Европейската комисия за нас и това далеч не е всичко.
Видеофайлът с цялото интервю ТУК
Мика Зайкова: Една много важна дума пропусна и тя се казва корупция.
С.Т.: Да, корупцията е отделен икономически сектор в нашия живот, за съжаление. Но най-напред кажи няколко общи думи – този доклад какъв произход има, каква стойност има и в чии ръце отива. Защото най-интересното е, че този доклад не се оповестява нито от управляващите, което е обяснимо, но за него мълчи и опозицията, което вече е странно.
М.З.: Това е най-странното за мен. Аз не съм политик, аз съм обикновен икономист и експерт, но съм безкрайно учудена от това поведение на опозицията. Ако те са истинска опозиция, да речем БСП, ДПС, Атака, би трябвало да гръмне света.
С.Т.: Щяха да го развеят като байрак, 90 страници е докладът.
М.З.: Искам преди всичко да подчертая следното – Европейската комисия наблюдава 18 страни от 28те в Европейския съюз, а тя ги наблюдава отдавна, от 2004 година, които показват макроикономически дисбаланс. Какво беше моето учудване, когато видях, че ЕК е разделила тези 18 страни на 3 групи. Първата група е тези, които вече ще отпаднат от мониторинг и които нямат дисбаланс. И знаете ли – в тези 5 страни има 3 от Източна Европа – Румъния, Унгария и Естония.
С.Т.: Които вече нямат дисбаланс.
М.З.: И които отпадат от мониторинг. Вторите 7 страни са тези, които имат леки отклонения в макроикономическите дисбаланси. Те ще имат един периодичен контрол само за да се види накъде отиват и ако трябва нещо да се направи. И третата група, в която сме ние, е с тежки макроикономически дисбаланси. В тази група от Източноевропейските страни сме ние.
С.Т.: Само ние?
М.З.: Да. Там са Португалия и други страни от Централна и Западна Европа…
С.Т.: Най-напред да кажем тези дисбаланси в какво се изразяват, защото в групата на отпадащите виждаме държави като Великобритания, например.
М.З.: Искам само да кажа предварително, и това е коз в ръцете на управляващите, че те имат право на препоръки. На препоръки, които имат обаче до известна степен задължителен характер, гледайки тона на доклада, особено що се касае за България. На първо място се наблюдават публичните финанси, състоянието на фискалния резерв и дълга. На второ място се наблюдават състоянието в банковия сектор, на пенсионните фондове, на застрахователните компании. След това се наблюдават огромните дисбаланси и вече тук няма дипломатични изрази. Счита се, че нашият трудов пазар е тотално дисбалансиран.
С.Т.: Да, между другото докладът засяга и темата, че образованието по никакъв начин не допринася за регулирането на трудовия пазар.
М.З.: Той засяга темата, че в България няма реформи или има само мимикрия на реформи и това е точната дума, която казват, защото преди да се преведе на български, в края на месец февруари, аз го прочетох на английски. Нито една от нашите реформи не я считат за нещо направено. Аз все си мислех, че ние сме тръгнали нещо да правим в пенсионната реформа. Само че те считат, че това, което се прави е категорично недостатъчно и не е в правилна посока. Второто нещо, те твърдо подчертават, че в България няма административна реформа, което изключително много затруднява бизнеса и е извор на корупционни практики. Ще отворя една скоба, ако си спомняте от 1999 година правим революция в информационното обслужване, след това дойдоха през 2004 година предприсъединителните фондове, похарчихме 193 милиона евро и реформа няма. После в правителството на Царя имаше Министерство на държавната администрация, нищо не се случи и при Ники Василев. След това влязохме в Европейския съюз и заговорихме за електронно правителство. И за да не бъда голословна, ще кажа – в държавните институции на България функционират 7600 сървъра, които нямат връзки помежду си. Нали разбирате, ако имаше връзка между Митници и НАП, щяха малко трудно да вървят тези канали за контрабанда.
С.Т.: Има ги, но те не са свързани помежду си?
М.З.: Не, не са свързани. Освен това липсата на електронно правителство затруднява главно бизнеса, защото следващата област, по която имаме огромни забележки, това е бизнес средата.
С.Т.: Ние правихме специално предаване за електронното правителство. И се оказа, че в Естония, която е световен лидер във въвеждането на електронно правителство, цялата сметка е излязла около 30 милиона долара. А ние до момента сме похарчили 10 пъти по толкова и няма никой. И сървърите нямат връзка помежду си.
М.З.: Ще ти кажа още една цифра: от тези, които ползват интернет в България – само 13 процента от тях могат да подават по електронен път някакви справки, сведения…
С.Т.: И то ако имат електронен подпис, който трябва да се плати предварително.
М.З.: За ваше сведение, в Европейския съюз средно между 33 и 35 процента от ползващите интернет работят само онлайн. Ние имаме забележки по отношение на ползването на еврофондовете и да ви кажа, може да прозвучи еретично, от проектите, които се правиха през миналия програмен период, 50 процента свършват и умират със свършването на парите по еврофондовете. Това е едното нещо, че няма развитие и ефективност – направили са нещо, направили са проект и след това той няма никакво продължение.
С.Т.: Вероятно чакат още европари…
М.З.: Второто важно нещо е, разбира се, злоупотребата с европари. И третото важно нещо е, че между 70 и 80 процента от еврофондовете се влагат в държавни инициативи. И това е огромната инициатива на премиера по отношение на магистралите. Няма лошо да имаме инфраструктура, нищо лошо няма. Само че, тъй като тук корупцията е на изключително високо ниво и тъй като само определени фирми на шуробаджанашки принцип получават европари и това е казано буквално, не с моя груб израз, разбира се, но на фирми, които са близки до властта и до партиите, това го пише в доклада…
С.Т.: Това го пише като извод или има конкретни посочени фирми?
М.З.: Няма конкретни фирми, но ние си ги знаем. Те получават тези големи пари. Работата е там, че тъй като вървят по корупционна схема, част от парите трябва да се върнат на този, който те е уредил, тази част не е малка. Казвам го всичко в прав текст. Не става въпрос за познатото по света лобиране – 3-5-10 процента. Става въпрос за 50 процента и нагоре. Във връзка с това тяхната категорична констатация е, че тези проекти се изпълняват некачествено, защото фирмите нямат пари да ги изпълнят качествено. А освен това те самите нямат капацитет, а прехвърлят работата на подизпълнители с ниско ниво на качество на персонала, на техниката и затова се налага, както например магистрала „Струма“, като падне първият дъжд, тя да стане на юфка. Или магистрала „Тракия“, която я поправяме непрекъснато. Освен това парите се харчат неефективно, защото се влагат в неефективни проекти. Вместо да се вложат в общините – да направят нова ВиК инсталация, да речем, или парнопроводи и т.н., те се ползват за площадчета, градинки, които не носят нищо на държавата, никаква добавена стойност. Даже се правят еко пътеки, които след това не можеш да ги намериш, защото потъват в калта. И да не давам повече примери, но констатацията е, че първо се правят неефективно, второ некачествено и не носят никаква придобивка на държавата. Това обаче има и друг много тежък ефект. След като по-голямата част от парите отиват в идеи на властта, много малка част отиват в частния бизнес и те притискат частния бизнес, а у нас основно инвестициите са от еврофондове. Следващото важно нещо в инвестиционната дейност е дълбоката корупция, големият сив сектор и всички тези явления като контрабанда, криминална икономика и т.н. взаимовръзки, защото няма как аз да корумпирам някой или мен да ме корумпират, защото нищо не зависи от мен. Става въпрос за корупция по високите етажи на властта. И отварям една скоба, за Меглена Кунева, може да ми се разсърдите, но тази жена е вредна за България. Защото, първо, тя допусна да подпишем един договор с Европейския съюз, по който в 2010 година ние трябваше да преведем нашите предприятия в екосъобразен тип, а там трябват милиарди. За разлика от Румъния, която трябва да го направи до 2017, още не ѝ е дошъл срокът и нейните предприятия работят. И работят ефективно. Аз съм по-стара от вас и помня отдавна, ние я наричахме „Mrs. Yes“ – каквото ѝ кажат, все казва „Да“. Госпожа Кунева и нейният екип направиха един антикорупционен закон, който бореше корупцията само поради своето заглавие. Защото съм много ядна и много ядосана. Не можеш ти да назначаваш антикорупционната шапка и да искаш от нея тя после да те вкара тебе в затвора, защото става въпрос за висшите постове на властта. В този закон, сега не знам какъв е новият вариант , но ако е от същия тип както поправката на закона в обществените поръчки нищо не може да се очаква. Извинете, моля ви се, до обществени поръчки се допускат хора с нечисто съдебно минало, които са правили прегрешения точно в тази област. Допускат се офшорки, на които никой не им знае собствениците, е те се знаят.
С.Т.: Но не могат да се докажат.
М.З.: Може, може. Както мога да ви говоря за „Аликс партнърс“, ама хайде да не е сега.
С.Т.: Това е друга тема, много дълга и тя заслужава отделно внимание.
М.З.: Да, да не говорим за нея. Но така или иначе да допуснеш 30 процента от обществените поръчки, които се водят 270 000 евро , ей така да отиват направо и да се договарят. Да не се налага да обявяват търг. Има големи дупки в новата част на закона, които пречат да се преборим с корупцията по високите етажи и да намалим сивия сектор. От това се плашат чуждите инвеститори. Плашат се и от тежката администрация, да не говорим за неработещата съдебна система, защото знаете, че се допускат оспорвания по съдебен ред, които траят с години и ти можеш да умреш и накрая да не стигнеш до резултат. Следващото нещо е, че не можем да надуваме фанфари, а и няма защо. Чух Цветан Цветанов как обясняваше, че ние цъфтим, аха да постигнем 3 процента ръст. Ние имаме намаляване на темповете на износ. Главно изнасяме за трети страни и от там печелим. Това, което изнасяме в Европейския съюз, а то е близо 70 процента е главно черни и цветни метали, цените на които падат и това създава голям проблем. Тоест не можем да достигнем тези нива, които достигнахме дори 2015 година. Вие забравяте, че предприятията нямат сериозни инвестиции, за да инвестират във високотехнологични стоки и това не го изказвам аз, а го казва професор Божидар Данев, той каза буквално: На витрината нямаме стоки, които да досят високо добавена стойност. Това каза и е прав. Нищо, че Домусчиев говори друго, но аз на Божидар Данев вярвам, защото той е експерт, не може да се отрече неговата експертиза. Ние просто не печелим.
С.Т.: А Домусчиев, като шеф на КРИБ, доволен ли е от това състояние на нещата?
М.З.: Да, нещо се разбраха. Не коментирам господин Домусчиев, той си носи отговорност, за това което прави пред своите членове. Така че, аз не го коментирам, но работата е там, че имаш някакъв ръст в пъти по-голям от ръста на брутната добавена стойност и тя показва веднага голяма ножица. Това е следващото, на което специално се спирам. Това е намаляване на темповете, затова и потреблението не расте. От една страна няма инвестиции, за да расте инвестиционното потребление, от друга страна народът е беден и не расте колективното потребление.
С.Т.: Всичко това, за което говориш описано ли е в доклада на комисията?
М.З.: Има го вътре, написано черно на бяло.
С.Т.: Все пак той е 90 страници, затова го смиламе и резюмираме за нашата публика.
М.З.: Извинявай, но като нямаш пари, няма как и да купуваш. А това затруднява, тъй като знаете, отварям пак скоба, че ние три години сме в дефлация. Нямаме инвестиции, за да направим високо технологични продукти. Имаме тежка административна система. Имаме дефлационен синдром, който става все по-опасен, защото не можем да излезем от него, което намалява нашата конкурентно способност. Предприятията, дори тези, които са взели кредити, те задлъжняват. Имаме междуфирмена задлъжнялост, ще кажа цифрата, защото я имам написана официално в Българска Стопанска Камара- 171 милиарда! Това е 214 процента на нашия годишен брутен вътрешен продукт. 214процента! Нищо, че в доклада са дадени 101 процента, не знам как са ги скрили.
С.Т.: На половина?
М.З.: Няма значение, но е описан 101 процента. Това е междуфирмената задлъжнялост и предприятията и фирмите все повече се задъхват. Инвеститори не идват, инвеститори си тръгват от България. Къде са големите търговски вериги Пикадили, Карфур – няма ги. Да не говорим за други сериозни фирми, които си тръгват. Предстои и Suchard да си тръгнат, нещо такова чувам. Защо обаче се случва? Ще дам пример. Банките може да стигат до нулева депозитна лихва или малко под нея, но не е така при лихвите по кредитите. Ето го примерът: в тежката 2008 година, когато имахме инфлация около 3,75 процента, лихвите по кредитите средно бяха 10 процента, сега при тригодишна дефлация лихвата по кредитите е 9,8 процента. Хайде ми кажете какво се случва в тази страна! И се чудят защо има пари и никой не им иска парите. Банките имат пари от депозити.
С.Т.: Като казваш за банките, всички говорят колко е здрав и жизнен банковият сектор, но изводът и в доклада на Европейската комисия не е никак радостен.
М.З.: Докладът казва, че е рано за фанфари. Правилно го казва, защото банките са една зона, в която не трябва много да се говори, те чакат да минат стрес тестовете. Само че, има нещо обезпокоително и аз веднага ще ви го кажа. Тези 3,9 милиарда, които ги взехме ей сега като заем, от тях покриваме дефицита. За две неща ще се ползват. Не е вярно, че покриваме стари дългове, защото дългът всъщност се увеличава. Ако покривахме стари дългове, дългът нямаше да се увеличава. Покриваме дефицита и 1,9 милиарда са буфери, които всъщност са заделени, ако имаме проблем в банковия сектор. Само че, знаете ли какво е на практика? Дори и да нямаме проблем, това е празен чек в ръката на правителството. Да не кажем в ръката на кого е този чек и как ще бъде харчен без допитване до Народното събрание, защото то вече е гласувало този трансфер. Може да си представите как някой ще вика: На на тебе и на на тебе.
С.Т.: В доклада се говори, че без задълбочено разследване от трето лице, стабилността на банковия и изобщо на финансовия сектор не може да бъде гарантирана.
М.З.: Сега ще ви кажа от какво са разтревожени. Банките, пенсионните фондове и компаниите в областта на застраховането страдат от една и съща болест. И тя се казва наливане на пари, – по какъвто и да е начин – кредити, акции за купуване и т.н., – в свързани фирми, близки на властта, което означава на практика следното: наливам пари в такава фирма, да речем банка, давам кредит на свързана фирма, само че тя е шуробаджанашка и като е такава тя показва някакво обезпечение, което не е точно, което е по- ниско, което декапитализира дали ще е банка, дали ще е фонд, дали ще е застрахователна компания, то я декапитализира и я поставя в затруднено положение.
С.Т.: Казусът КТБ беше изцяло в темата….
М.З.: Вторият проблем при банките е, че в момента върви уедряване на банките, например при гръцките дъщерни компании, гърците се изтеглят. И вие виждате, според прогнозите от 28 банки и търговски дружества, които имаме сега, в края на 2016 ще има с 10 по-малко. Тоест те се уедряват. Нещо се случва там.
С.Т.: Гърците като си отиват, кои ще запълнят пространството?
М.З.: Ами български или други инвеститори. Вие много добре знаете, че по-големите банки си измениха собствениците, сега се уедряват Пощенска банка и Алфа банк.
С.Т.: И в Пощенска, и в Алфа собствениците са гърци.
М.З.: Да, но все пак има обновления по отношение на собствениците. Тревожен е сигналът и за пенсионните фондове, защото там са парите на пенсионерите. През 2020 г. първата кохорта ще получи втори пенсии, но тези които цял живот са се осигурявали при тях ще получат през 2040 година. Само че, знаеш ли каква опасност има? Има опасност, тъй като голяма част от компаниите влагат парите си на българската фондова борса, където книжата са по-доходни, но са високо рискови, да стане така, че едни и същи пари сме влагали аз и ти, само че аз ще получа едни пари в края на моя път, а ти няма да ги получиш. И може да се наложи държавата да доплаща или да поеме на абордаж тези, които ще фалират, защото ще има и такива. Само пет компании от пенсионните фондове държат 50 процента от парите.
С.Т.: За финал: не е ли прекалено очернена картината , в сравнение с това, което реално представлява, защото така описани нещата са в катастрофално положение.
М.З.: Не. А не можахме да говорим за пазара на труда, за реформите в образованието, здравеопазването…
С.Т.: Това го оставяме за следващата част от нашия разговор, защото имаме да говорим за още много неща – например за картелите.
М.З.: Да, и картели има не само там, където в момента се говори.
Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова
