– Г-н Радев, по наша информация на изложението в Дюселдорф, Германия е липсвало достатъчно реклама и като цяло представянето на български вина е било под очакванията. Какво е вашето мнение като председател на Националната лозаро-винарска камара?
– Всички участници, с които говорих, бяха доста доволни от представянето и според мен то мина много добре. Дори се учудвам се, че може да има такова мнение.
– Става дума за търговската страна на въпроса, за импортния интерес към българските вина, за които няма съмнение, че са качествени, оценени са от специалистите, но очевидно недооценени от търговците. Говори се и за това, че българският щанд не е бил на добро място.
– Изложението „Провайн“ е определило тази площ за България и за съжаление през последните години сме там. Но според мен мястото не е толкова лошо и в тази палата са всички страни от Централна и Източна Европа, 150 кв. м е нашият щанд. Според мен беше добре като организация, дизайн, брой на участниците, съпътстващата програма беше много силна, оттук нататък сделките зависят от активността на отделните участници.
– Не смятате ли, че държавата също трябва да има отношение към този бизнес с присъствието си в лицето на някои министри, които имат отношение към сектора – на туризма, на земеделието и храните и т.н., както прави Франция например?
– Не, не мисля, това са неща от миналото. Това си е винарско изложение, изцяло ориентирано към винарския бизнес. Нямаше някакъв официален, институционален момент, така да се каже. Имаше представител на Агенцията за малките и средните предприятия, които ни подпомогнаха в това участие. Който прави бизнес – отива и прави бизнес. Присъствието на министерствата няма да донесат повече приходи.
– Не става дума просто за присъствие, а за политика на държавата в такъв отрасъл като винарския. Както например американският и френският посланик в България защитиха свои фирми. В маркетинга и рекламата държавата би могла да помогне, не мислите ли?
– Да, когато говорим за земеделието като цяло или за туризма, но това си е много специализирано изложение.
– Смятате ли, че българските вина могат да се преборят с конкуренцията за вината от по-висок клас, защото по наша информация ниските цени са били определящи за интереса към нашите вина?
– Има шансове разбира се и в сферата на винарството има успехи. В смисъл, че цените, на които се продаваха българските вина в чужбина преди 15 години и сега, вече доста са се променили и вече значителна част от тях са в по-високия клас, не са в най-ниския. Но при малки страни като България проблемът е, че не са конкурентни на страни като Испания например. Такъв ни е климатът, толкова са ни лозята. България трябва да търси своята ниша. Да продаваш най-евтино не е гаранция за успех, но това е краткосрочна стратегия.
– Защо според вас България все пак не загуби позициите си на водеща винарска държава въпреки загубата на пазарите, които имахме по време на социализма?
– България е горе-долу на петнайсето място в света като винарска държава, което за нейната територия и за нейния капацитет е нормално. Не можем да очакваме, че тя ще бъде някакъв голям винопроизводител, каквато е била преди трийсетина години, тъй като тогава условията, при които е работела, са били съвсем други. Била е основен доставчик на вино, имала е гарантиран пазар в страните от бившия Съветски съюз и е изнасяла наистина огромни количества. Това по всяка вероятност е било за сметка на качеството.
– Не мислите ли, че ни е слабичка рекламата и маркетингът?
– В рекламата и маркетингът винаги може да се направи нещо повече и по-добре. Трябва да имаме една по-добра информационна и организационна стратегия, за да могат клиентите ни и потенциалните купувачи по целия свят да разберат, че сме добри, че печелим награди от международни конкурси – досега България не е печелила толкова награди, както сега. А това, за което всички трябва да работим, е да подобряваме имиджа на България като винопроизводител, но и имиджа на страната като цяло. Това е много важно – самата страна трябва да има добър имидж – като се каже „България“, трябва да звучи позитивно, трябва да звучи добре. Няма как цялостният имидж на един продукт да е добър, а пък на страната да не е – то е едно цяло и е една отговорна задача на всички, които са заети в подобни сектори на държавата.
– Вие като национална камара търсите ли съдействие от институциите, да помогне държавата със своите възможности на винарския бизнес, както правят Испания, Франция и други големи държави.
– Да, това ни е основна задача и мисля, че се справяме добре. Имаме няколко промоционални проекта, които са финансирани от Европейския съюз и българската държава за дългосрочна промоция на български вина на различни пазари, така че в това отношение работим активно. Винаги може и по-добре, но трябва да отчитаме и по-добрия ресурс, с който разполага нашата държава. Работим добре с Министерство на земеделието, с Министерство на туризма, с Агенцията по лозата и виното и т.н.
– Какво мислите за образоването на българина в тази област – от традициите до съвременната култура на виното?
– Това е едно от нещата, които много се коментират в последните десетина години. В момента има страшно много формални и неформални клубове, които се организират от и за любителите на виното както в България, така и в чужбина. Мисля, че има интерес в тази област и че винената култура напоследък доста силно се развива.
