В последно време се очерта нов сблъсък между президента на Южна Африка Джейкъб Зума и няколко ключови члена на управляващата коалиция преди критичните общински избори в странатапо-късно тази година. В управляващия Тристранен алианс винаги е имало спорове между различните фракции, но напрежението между съюзниците и враговете на Зума никога не е било толкова голямо.
На фона на недоволството, съперниците на президента започнаха да подкрепят различни кандидати, които някой ден може да го заместят на поста. Въпреки, че засега няма ясен кандидат, съществува реалната възможност Зума да бъде отстранен от длъжност преди приключване на сегашния му мандат през 2019 г. Собственната партия на Зума – Африканският национален когрес (АНК), може да го изостави, докато лидерите й се подготвят за съставянето на едно ново правителство. Засега, АНК има широка подкрепа от различни прослойки от народа, което им запазва избирателното положение. Тъй като обаче през последните пет години сериозни икономически, политически и социални проблеми измъчват страната, влиянието на партията започва да отслабва.
Анализите показват, че управлението на президента е белязано от скандали и корупция, Зума съхранява позициите си във властта чрез постигане на баланс между различните фракции в Тристранния алианс. Но често стратегията му довежда до колеблива политика. Коалицията, включваща Южноафриканската комунистическа партия, Конгреса на южноафриканските синдикати и партията на Зума АНК подава на избирателите си от различните етнически групировки противоречиви идеологически сигнали, които често се разминават и имат конкурентни цели.

В по-голяма част Зума разчита на подкрепата на фракцията Зулу и на либератите, както и на разузнавателния и отбранителен апарат на страната, за да задържи мястото си на върха в йерархията на партията. В замяна, Зума щедро възнаграждава своите поддръжници – някои дори прекалено щедро – което не сe одобрява от други членове на Тристранния алианс и създава допълнителни търкания между партньорите.
Разногласията в управляващата коалиция.
През последните три години към недоволството срещу Зума се прибави и икономическият спад в страната. Цените на стоките, които представляват повече от половината от износа на страната спаднаха значително като по този начин се изостриха структурните проблеми и бяха родкопани устоите на икономиката на страната. Въпреки, че решаването на тези проблеми ще бъде трудно, лошото управление на икономиката и финансиите от Зума и Претория предизвикаха неодобрението на целия политически спектър.
В същото време, АНК става все по-разделена между поддръжниците и опонентите на Зума. Напоследък, разединението на партията се вижда най-ясно в Министерството на финансите и агенцията по приходите. През декември 2015 г. Зума замени финансовия министър Нхланхла Нене с относително непознатия и неопитен Дейвид ван Руен, въпреки репутацията на министеството като изключително компетентна организация, която стои настрана от скандалите засягащи останалата част от правителството. Този ход на Зума разтърсва пазарите и предизвиква спорове в АНК. Не след дълго, натискът на партията и спадът в икономиката принудиха Зума да замени ван Руен с Правин Гордън, уважаван бивш финансов министър на Южна Африка.
Оттогава, разногласията между фракциите за и против Зума се изместиха към южноафриканската Агенция по приходите, за която се счита, че чрез нейно специално разследващо поделение се търсят политически свързани корпоративни сделки. Някои от тези сделки включват членове на вътрешния кръг на Зума, поне в един случай, свързан с частната резиденция на президента в Клазулу-Натал. Въпреки това, Том Мойан – шеф на агенцията и лоялен към Зума – започна разследване, за да научи какво е участието на Гордън в специалното потделение по време на неговият мандат начело на Агенцията по приходите. (Мойан даде достъп до разследването едва след като Гордън заплаши да подаде оставка, ако Мойан не бъде отстранен.)
Споровете между Зума и лидерите на партията му,от една страна, и между Мойан и Гордън от друга разклащат още повече управляващото правителство в Южна Африка.Някои от опонентите на президента вече предложиха свалянето му от длъжност преди изтечане на мандата (същото се случи с бившия президент Табо Мбеки през 2008 г.).
Въпреки това ситуацията сега е малко по различна. През 2008 г . в АНК имаше два съперничещи си центъра на власт – Мбеки като правителствен шеф и Зума като съпредседател на партията. Когато собствената му партия се обедини срещу него, Мбеки загуби поста си като съпредседател на партията и скоро противниците му, усещайки неговата уязвимост, успяха да го свалят от държавната власт скоро след това.
За сравнение, днес АНК не е обединен срещу Зума – или поне все още не. Въпреки това са налице няколко потенциални кандидати, които биха могли да обединят подкрепата на партията и да оспорват поста на Зума. Първият кандидат е заместник – председателя Кирил Рампоса ,който има най-голяма подкрепа от бизнеса в Южна Африка както и от Конгреса на южноафриканските синдикати.Проблемът тук е, че Рампоса е слаб лидер и ще му е трудно да обедини АНК зад себе си.
Бившата жена на Зума – Нкосазана Дламини-Зума също е логичен избор за кандидат президент. Като компетентен политик, Дламани-Зума е начело на Африканския съюз и има подкрепата на женската лига на АНК. Като зулуговорящ кандидат, тя ще получи подкрепата и на важна част от партията сред зулуговорящите членове от провинцията Квазулу-Натал.(през последните две десетилетия АНК изгуби значително влияние във всички други региони на Южна Африка).
Разбира се има и други потенциални зулуговорящи кандидати, включително ковчежника на партията Цвел Мкхизе и министъра на вътрешните работи Малуси Гигаба. В крайна сметка зулуговорящите членове на партията ще се обединят зад един зулуговорящ кандидат за поста на Зума,но все още не са показали подкрепа за нито един от тях.
Задават се трудни времена пред Зума
Благодарение на това,че АНК все още не се е обединен срещу Зума – и по важното но това, че президентът все още контролира силите за сигурност на Южна Африка непосредствена заплаха за кабинета му не съществува за момента. Всичко обаче може да се промени през следващите 18 месеца.
Следващият национален конгрес на АНК е през август 2017 г.Тъй като конституцията на Южна Африка не позволява на Зума да бъде преизбран през 2019 г. ще му е трудно да задържи позицията си като шеф на партията.В случай,че той изгуби поста си от някоъ извън приближените му хора, Зума лесно може да се окаже в положението на Мбеки от 2008 г. и ще се превърне в пример за правителствена неефективност докато партията му избира подходящия наследник.Малко вероятно е Зума да успее да засили позициите си чрез подобряване на икономическите переспективи пред страната .По-голямата част от финансовите и икономически проблеми на Южна Африка са структурни и изискват значителни реформи за решаването им. В същото време на Зума му липсва подкрепата на бизнес средите в страната. Растящото недоволство от състоянието на икономиката вероятно ще бележи втората половина от президентския му мандат. Той вероятно няма да бъде отстранен от поста преди следващия конгрес на партията,но все пак може да се стигне до преждевременно прекратяване на престоя му на президентския пост.
В същото време, опонентите на Зума ще се съсредоточат върху предстоящите общински избори в Южна Африка,които ще се проведат между май и август. Кампанията на АНК ще се стреми да демонстрира единство, за да се устои на предизвикателствата от страна на левите и центриски партии. Зад кулистите обаче е друго и няма никакво съмнение ,че позицията на Зума е сериозно застрашена.
Превод: Йордан Иванов и Габриел Иванов – студенти от ФНПП на СУ и участници в Стажантската програма на Студия Трансмедия



