Геополитиката често събира странни съюзници и понякога дори страни, които имат малко общи неща (културно или политически), и формират споразумения и съюзи, които имат общ стратегически смисъл.
Това се видя миналата седмица, когато Украйна и Турция подписаха редица политически, икономически и военни сделки по време на визитата на украинския президент Петро Порошенко в Анкара на 8 и 9 март. Порошенко отбеляза, че ключовото постижение на визитата му е укрепване на връзките за сигурността и отбраната между двете страни. Украинският президент благодари на турския си колега Реджеп Ердоган за неговия ангажимент да подкрепя териториалната цялост на Украйна.
Изявлението беше директна препратка към Русия, общият съперник, събиращ двете страни заедно. Важното за Украйна – Русия подкрепя сепаратистите в Източна Украйна, а за Турция – Русия подкрепя силите на сирийския президент Башар Асад.
И Украйна, и Турция са влизали в непреки военни операции срещу Русия и като резултат отношенията им с руското правителство се влошават все повече и повече.
В допълнение към общия си враг Украйна и Турция имат още нещо общо помежду си: география. Всяка от тях е разположена на брега на Черно море, което също е мястото, където Русия разполага огромно количество военни сили през последните две години. В отговор на въстанието в Киев Русия анексира Крим, изгони украинските военни сили от полуострова и подсили собственото си военно присъствие там. Действията на Русия отслабват позицията на Украйна, принуждавайки Киев да премахне своите военоморски сили от основната си база в Севастопол (или да загуби някои от тях напълно) и да ги премести в по-малката военноморска база в Одеса.
Анексирането на Крим от Руската федерация повлия и на Турция, която също има голямо военноморско присъствие в Черно море и контролира достъпа до и от морето през Босфора.
Натрупването на руски сили в Крим е особено тревожно за Анкара след като Турция свали руски изтребител в близост до границата си със Сирия, с което отношенията между двете държави достига ново дъно. След този инцидент Русия наложи търговски санкции срещу Турция и двете държави стават все по-антагонистични в Сирия.
Ясно е, че Украйна и Турция имат сериозен интерес към засилването на защитните си сили, за да се противопоставят на руската заплаха, особено в Крим и Черно море.
Вече не е изненадващо, че това е целта на Порошенко при визитата му в Турция. Въпреки че малко подробности бяха обявени за споразуменията за сигурност между двете държави, съвместна декларация е разкрила, че Украйна и Турция възнамеряват да засилят присъствието си в Черно море и да увеличат сътрудничеството помежду си и с НАТО. Също беше отбелязано, че ще бъдат взети мерки, за да се сложи край на окупацията на Крим и да се изпълняват съвместни проекти в областта на космическите изследвания и отбранителната промишленост.
Отвъд това, което беше официално обявено, има и други мерки за сигурност, които Турция и Украйна могат да предприемат, за да засилят единния си фронт срещу Русия. Например военните учения, които се провеждат в Черно море под флага на НАТО, могат да бъдат увеличени и да се провеждат по-често. Турция също може да продава оръжие на Украйна; Русия ще интерпретира това като агресивен акт, но въпреки това е опция, ако Русия продължава да играе ролята на агитатор в конфликтите в Украйна и Сирия. В действителност по време на посещение в Киев през февруари турският премиер Ахмед Давутоглу се съгласи да създаде работни групи с Украйна за съвместното производство на оръжейни системи.
Друга потенциална област в сътрудничеството между Турция и Украйна извън военната сфера е мобилизирането на кримските татари, етническа тюркска група, която преди анексирането на Крим съставляваше 10 процента от населението на полуострова.
Много кримски татари са били задържани или изгонени от Крим за отказа си да подкрепят руското превземане на полуострова, което служи като източник на антируски настроения в Крим и Украйна. Обезверени кримски татари са сред тези, отговорни за прекъсването на електроенергията от Украйна към Крим през декември 2015г. Има сведения за сформирането на доброволчески отряди от кримски татари, които заедно с украински групировки искат да си върнат полуострова от руските военни сили. Въпреки че това е нереалистична цел такива групи ще имат влияние, което Турция и Украйна биха искали да експлоатират.
И все пак всяко украинско и турско военно сътрудничество е вероятно да бъде ограничено, понеже двете страни се фокусират предимно върху техните съответни конфликти в източна Украйна и в Сирия, които са изцяло различни по отношение на география и тактика.
Турция също така има кюрдски бунтовници в югоизточната си част, за които трябва да се притеснява. Въпреки това Киев и Анкара споделят желанието да отслабят влиянието на Русия в конфликтите и в своите региони, което е достатъчно добра причина за двете страни да укрепят връзките за сигурността и отбраната помежду си, поне засега.
Превод: Йордан Иванов
