В Брюксел на 1 март 2016 г. се провежда научно-практическа конференция на тема "Бежанската криза в Европейския съюз – гласове от Балканите". Тя е организиране от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. Конференцията беше открита от българския евродепутат г-жа Илияна Йотова, която поздрави участниците и посочи актуалността на проблема, особено с оглед случилото се вчера на гръцко-македонската граница и разрушаването на бежанския лагер в Кале, Франция. Тя акцентира върху неадекватните за момента действия на ЕС и особено липсата на обща политика, тъй като три балкански страни – България, Румъния и Хърватско се изключват от взиманите в момента мерки,тъй като не са членове на Шенген. В подобен дух се изказа и г-н Димитър Цанчев – посланик на Република България в ЕС.
Хърватският посланик в ЕС Мато Шкрабато наблегна върху липсата на добри решения в рамките на Шенгенското пространство и различните подходи към преразпределението на мигрантските потоци в зависимост от затягането на едни граници и пренасочването към други маршрути, което неминуемо налага сътрудничеството между страните, особено на Балканите и невъзможността за намиране на решения, ефективни за отделна страна, особено ако е на външна граница на ЕС.
Посланикът на Република Сърбия в ЕС Душко Лопандич представи позицията на Белград. Той посочи, че през последните 2 месеца през Сърбия са минали около 100 хил. мигранти като Сърбия не възнамерява да издига предпазни стени.
В дискусиите участват и доста български учени и изследователи от СУ "Св. Климент Охридски", Института по балканистика към БАН и други университети и академични институции.
Македонският посланик Андрей Лепавцов – възпитаник на СУ, фокусира вниманието на публиката върху достигнатите вече тавани от страните на външните граници. След 19 февруари Скопие изпитва обратна миграция – оттогава 800 мигранти, предимно афганистанци са били върнати обратно, поради което Македония е решила да балансира броя на допуснатите да влязат мигранти спрямо върнатите обратно.
В рамките на дискусията в панела за геополитическите аспекти на мигрантската криза и техните измерения на Балканите д-р Бойко Маринков представи вижданията на екип от БАН – Института по балканистика, които са направили опит да представят своята прогноза за развитието на бежанските потоци през следващите две десетилетие. Според направената прогноза се приема, че Франция е останала в периферията на общоевропейската политика по миглационната криза за сметка на свръхочакването на действия от страна на Германия.
Проф. Зоран Илиевски – политолог от Скопския университет подчерта парадоксалността на ситуацията, при която на Македония не се позволява членство в ЕС и Шенген, но се иска от нея да защитава съюза от миграционната вълна.
Проф. Владимир Грешич – дългогодишен експерт към ООН и преподавател по икономика в Белград акцентира върху икономическите аспекти на бежанските потоци и тяхното въздействие върху пазара на труда и социалната политика в страната, особено с оглед наследството на югоконфликта и "разселените лица" от времето на 90-те години. Същевременно друго голямо предизвикателство са стагнацията на местната икономика, спадащият жизнен стандат и необходимостта за икономии,повлияли на неправителствения сектор и възможността му да помогне за справянето с бежанската вълна, превърнала се в едно от най-тежките изпитания на ЕС в цялата му история.
Евродепутатът Тонино Пицула – бивш външен министър на Хърватско (2000-2003) посочи, че истинският тест за здравината на ЕС е в кризисни моменти, когато се показва колко устойчиви са сътрудничеството и солидарността между страните-членки. Разделението на ЕС по мигрантския проблем – 4 държави поемат 70 % от бежанската вълна като крайно място наустановяване. Страни, които не са членове на ЕС или пък на Шенгенската зона, поемат бремето на мигрантските потоци.
Проф. Искра Баева от СУ постави миграционната криза впо-общ исторически контекст. По-раншните исторически примери не са достатъчно адекватни на сегашната ситуация, тъй като става въпрос за нов етап на развитието на глобалната цивилизация – тук аналогията със ситуацията след Втората световна война не е адекватна, тъй като тук става въпрос не за европейски, а за неевропейски бежанци, а освен това причината за прилива на бежанци са предимно икономически. Тук е необходима реална интеграция, надхвърляща концепцията за мултикултурализма.
Доц. Иван Първев и доц.Костадин Грозев посочиха експертният потенциал на СУ и неговите академични мрежи и структури в анализа на текущата ситуация и генерирането на подходящи решения. Специално беше посочено мястото на Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма матер" и Центърът за регионални изследвания за формулирането на подходящи мерки и адекватни политически действия. Прозвуча идеята, че именно академичните среди могат да поощрят работата за създаване на специална общоевропейска мрежа от аналитични центрове и тинк-танкове,които да работят за използването на методологията на научната дипломация, която да се превърне в ефективен канал за посредничество при разрешаването на кризисни процеси в Европа.
Г-жа Сесил Кенге – главен докладчик по Стратегическия доклад на ЕП за миграциите посочи, че интеграцията е изключително важен елемент на подхода към бежанския проблем, особено при промяната на Дъблинския регламент. За границите тя посочи, че се отделя все по-голяма роля на Фронтекс при опазването на външните граници на ЕС. Тя счита, че гласовете на Балканите са важни.
Доц. Александър Николов разгледа предизвикателствата на мигрантската криза към състоянието на работната сила в ЕС и по-специално случващото се в България. Той представи позицията по темата на синдикалните организации на работещите във висшето образованието – равнище на безработицата, диспропорциите в заетостта в определени отрасли и др. Приливът на мигранти влияе негативно на младежката безработица и специално на намирането на работа на маргинализирани социални групи, което може да доведе до бъдещи конфликти.
Проф. Румяна Михнева посочи, че мигрантската вълна води до навлизане нв България на нетрадиционни за българското общество форми на исляма. Тя акцентира върху необходимостта от развитие на стратегическата визия на ЕС за справяне с икономическото неравенство в Европа, както и на краткосрочни мерки за навлизане на професионалните психолози в работата с мигрантите.
Проф. Емил Константинов смята, че тук не става въпрос за бежанци, а за вълна от мигранти, всъщност – за мигрантско нашествие. Според него Дъблинският регламент и квотната система на разпределение са пълен провал, трябват договори за реадмисия, а също да се прокара ефективна борба с каналджийството. Ако не се намери трайно решение на проблемите сега може да се генерират нови бежански вълни, включително от Приднестровието, Закавказието и други райони.
Доц. Петър Христов от Варненския свободен университет потърси корените на сегашните миграции и в типа социална политика, както и в съотношението работещи – издържани от социалната система граждани, което предопределя и различията в подходите към мигрантите днес – особено в държавите от Средна Европа.
В заключение модераторът Александър Станчев посочи важността на предстоящата на 7 март среща на ЕС с Турция. Същевременно доста важно според него са превантивните действия, а не "тичането след събитията".
От своя страна г-жа Йотова предложи да се създаде една постоянно действаща платформа за научна дипломация, особено фокусирана върху балканските проблеми. Конкретно тя изтъкна мерките за брегова и наземна охрана на границите и належащите промени в Дъблинския регламент. Друг момент в належащите законодателни мерки е как ще се реши статута на постоянно връщаните мигранти. И накрая – тепърва предвиждания европейски регламент, който да определи кои са т. нар. "сигурни за мигрантите държави". Оттук произтича и необходимостта от продължаване на започнатия в Брюксел на 1 март 2016 г. диалог.
-150x150.jpg)
