Както вече Студия Трансмедия ви информира, Ангела Меркел беше определена като "Личността на 2015 г." от авторитетното американско списание "Тайм". В предпразничните и празничните дни, когато навсякъде медиите правят ретроспекции и поглеждат назад, ние възнамеряваме да предложим една поредица за личностите на последните стотина години според класацията на "Тайм". В тях ще се опитаме да цитираме основанията на редакторите на списанието за техния избор в тогавашния исторически контекст и как те могат да бъдат прочетени днес. Както и в статията за Меркел, ще се опитаме да ви разкажем за някои слабо известни детайли от жизнения и професионелен път на отделната личност, както и да видим как това име се среща в най-нови публикации от търсачката "Гугъл".
Днес ще разкажем за зараждането на тази традиционна класация, която се е оказала една от най-успешните журналистически идеи с нов живот в ерата на дигиталните медии. Приятно четене!
* * *
В дните преди Коледа и Нова година, когато хората се събират със семействата и приятелите си интересът към политиката е вероятно да мине на заден план. И все пак, търсенето на по-големи тиражи и аудитории кара журналисти и издатели да впрегнат своя интелектуален потенциал, за да привлекат поне част от вярната си аудитория, а защо не и да спечелят нови читатели с иновативни идеи.
Историята на американската журналистика ни дава един любопитен пример за това как една идея може да се превърне в дълготрайна практика, давайки посредством една рубрика нов смисъл на съществуването на съответното издание – по начина, по който Виенските фирхармоници, посредством глобалната телевизионна мрежа се превърнаха в част от начина, по който мнозина посрещат първия ден на новата година.
Става въпрос за прочутата рубрика/раздел/специален брой на седмичното списание „Тайм“ „Човек/Мъж/Личност на годината“. Идеята се е родила случайно през 1927 г., но тя е директно продължение на издателската и редакторска политика на списанието, възникнало в ерата на печатните ежедневници (някои със съответните сутрешни и вечерни броеве) и на яростната конкуренция на медийния пазар в САЩ. Тогава, през 20-те години замогването на американската средна класа, консумативното общество и наличието на доста повече свободно време ражда нов медиен продукт – седмичните политически списания, които естествено се опитват да синтезират в неделните си броеве случилото се през седмицата – със сериозни материали и малко по-лекото представяне на новините, заедно със съответните по-любопитни материали. Така се появяват „Тайм“, „Нюзуик“, „Ю.С. нюз анд уърлд рипорт“, както и богатото на илюстрации „Лайф“ и много други специализирани издания с различна периодичност.
Борейки се за читатели, „Тайм“ се концентрира върху идеята да представи историята на изминалата седмица, при това с подходящи портрети на „героите“ на новините. Така журналистите правят и своеобразна седмична класация като всеки брой има на корицата водещ материал с художествен портрет, а по-късно и стилизирани фотографии тип плакатна графика със съответния „герой“, който може да се възприеме и като „личност на седмицата“.
И така историята стига до коледните дни на 1927 г., когато новинарският цикъл е много слаб и няма личност, достойна да бъде да корицата (равностойно място на позициониране на статия под главата на ежедневника – там палмата на първенството като институция държи „Ню Йорк таймс“). Та в онези далечни дни преди 87 години по една случайност се ражда един от истинските журналистически брандове на нашето време.
Как се стига до идеята за „Човек на годината“ (Маn of the Year)?
Според спомените на тогавашния издател на „Тайм“ П. И. Прентис, споделени години по-късно през 1945 г., наближаването на датата за отпечатването на коледния брой предизвикало тревога сред екипа, тъй като в новините нямало човек, достоен да се появи на корицата на списанието. Тогава някой, чието име е неизвестно днес, подхвърлил идеята да се намери личност, която да олицетворява изминалата година.
Името на подходящия човек било лесно да се намери – това бил пилотът Чарлс Августъс Линдберг, който прекосил Атлантика без междинно кацане само за 33 часа и 39 минути и така бил „героя на 1927 г.“. Това било и известна компенсация за „пропуска“ на списанието, което не счело за нужно да публикува на момента корица с образа на Линдберг.
Вероятно в онзи момент редакторите не са и подозирали, че участват в сътворяването на един журналистически мит. Вероятно не са виждали и журналистическата стойност на идеята – всъщност оригиналната статия е съвсем кратка и е трудно дори да бъде открита в списанието.
Текстът започна както следва:
Височина: 6 фута и 2 инча.
Възраст:25.
Очи: Сини.
Бузи: Розови.
Коса: Пясъчен цвят.
Крака: Големи. Когато пристигнал в посолството в Париж се оказало, че няма обувки, които да му станат.
Навици: Не пуши, не пие. Не залага. Закусва солидно. Предпочита лек обяд и вечеря, когато има възможност. Избягва тежки храни. Обича сладко.
Става въпрос за две колони, в които се изброява докъде е летял и се завършва с факта, че майка му го е считала за „най-великия човек на света“.
Въпреки умерените им очаквания, редакторите получили положителни отзиви и решили да повторят идеята следващата година, когато определили Уолтър Крайслер за „най-видния бизнесмен на годината“ и го сложили на корицата на първия брой на 1929 г.
Те проявили и чувство за хумор, тъй като един критик сред читателите им написал писмо, подигравайки ги за фразата за „големите крака“ на Линдберг – читателката посочила, че „няма да се намери човек в редакцията ви, който да е толкова голям, че да влезе целия в обувките на Линди!“
Оттогава, до ден днешен, въпреки че брандът остава, идеята е видоизменена съществено.
Първата „Жена на годината“ е била г-жа Уолис Симпсън заради любовната й афера с крал Едуард VІІІ, довела и до неговата абдикация. Едва през 1999 г. списанието възприема „политически коректното“ наименование „Личност на годината“ (Person of the Year) – Джеф Безос, създателят на компанията „Амазон“.
Първото определяна на повече от един човек е през 1938 г. – ген.Чан Кайши и неговата съпруга – под рубриката „Мъж и Жена на годината“. Първата неконкретна/обобщаваща личност е през 50-те години с „Американският войник“.
Първият неодушевен предмет отбелязан по този начин е през 1982 г. „Машина на годината“ – персоналният компютърq посветен на Интернет и информационните технологии. Има и специален брой „Ти“ през 2006 г.
Въпреки, че списанието опровергава изрично това мнение, селекцията на личността на годината се възприема ката награда или белег на оказана почит, героят на съответния брой е предизвикваща адмирации фигура. Списанието посочва, че е определяло за човек на годината личности като Адолф Хитлер през 1938 г., Йосиф Сталин през 1939 и 1942 г., Никита Хрушчов през 1957 г. и аятола Хомейни през 1979 г. за тяхната роля в световната история.
До 1999 г. 4 жени са били удостоени индивидуално с тази чест – вече споменатата г-жа Симпсън, Сун Мей-линг (1937), кралица Елизабет ІІ (1952) и Коразон Акино (1986). „Американките" са признати като група през 1975 г.
Сред груповите селекции може да се посочат „Унгарските борци за свобода“ (1956), "Американските учени" (1960), „Наследниците“ (1966), „Средните американци“ (1969), „Протестиращият човек“ (2011), „Борците с вируса Ебола“(2014).
Откакто е започнала традицията, всеки действащ американски президент е бил поне веднъж личност на годината с изключение на Калвин Кулидж, който е бил вече в Белия дом, когато е създадена традицията, Хербърт Хувър и Джералд Форд. Всички останали да посочени в годината на техния избор или по време на мандата им. Дуайт Айзенхауер е отбелязан преди да стане президент през 1944 г. като главнокомандващ на Втория фронт в Европа. Той е отбелязан и в броя за 1959 г. Франклин Рузвелт е единствения човек, получил три пъти подобна почит – 1932, 1934 и 1941 г.
Михаил Горбачов е отбелязан през 1989 г. като „Човекът на десетилетието , а през декември 1999 г. Алберт Айнщайн е посочен като „Човекът на ХХ в.“ – следващи в класацията са Франклин Рузвелт и Махатма Ганди.
Като отклик на критиките в САЩ за определянето на Хомейни в броя за 1979 г., редакторският екип възприема след това практиката да не посочва противоречиви личности вътре в САЩ. През 2001 г. след атаките срещу Световния търговски център в Ню Йорк за личност на годината е определен кметът на града Рудолф Джулиани, въпреки че вероятно Осама бин Ладен е бил по-влиятелна фигура в световен мащаб.
Селекцията се прави от редакторите на списанието, въпреки че от 1998 г. насам се прави онлайн анкета сред читателите. През 2006 г. в тази анкета водещ е бил Хуго Чавес с 35%, втори е бил иранският президент Махмуд Ахмединеджаб, но редакторите пренебрегват избора на читателите, запазвайки си независимостта при определянето на съответната личност.
