Моделът

Подобни твърдения, преди десетина години бяха лайтмотивът на  семинари, симпозиуми и конференции, посветени на идеята за реформи  в научно-изследователските институти. Участниците в тези форуми – предимно учени и интелектуалци, с апломб пледираха да се изгонят търговците от храма, настояваха за разкрепостеност и свободно развитие. От тогава до днес се изписаха трудове по темата, приеха се огромен брой наредби и закони,  но предприетите реформи, в преобладаващата си част, не проработиха. В момента храмът на науката се руши с още по-голяма скорост. Освен предишните проблеми, за които вече си имаме термини („парашутизъм”, „клиентелизъм”, „шуробаджанащина” и др. ), стана очевидна непреодолимата зависимост на науката от вложените за развитието й финансови средства. Днес тази зависимост тежи като дамоклев меч над храма и погубва достойнството на българските учени, чийто идеи вероятно ще се усвоят от чужди специалисти и ще се превърнат в полезна практика, но не у нас, а в други страни. В търсене на изход водещи специалисти от Института по микробиология „Стефан Ангелов”  при БАН организираха на 12 ноември т.г.  пресконференция на тема:„Бариери пред най-добрия микробиологичен институт  в Югоизточна Европа”. Специално за „Студия Трансмедия” бяха маркирани най-важните проблеми, съобщени на пресконференцията. Сподели ги  акад. Ангел Гълъбов – световноизвестен български вирусолог, който дълги години беше директор на Института по микробиология при БАН.

– Акад. Гълъбов, да започнем с това, което учените от Института по микробиология „Стефан Ангелов”  при БАН дават на България и на света…

– Нашият институт   през 2009 г., както и цялата академия, бе атестиран от  две европейски институции за наука към Европейския съюз и получи три пъти А.  Първото А е най-високата оценка  за ниво на изследователската работа. За перспективност на изследователската работа  е второто А, за  ползи на страната ни е третото А. Това беше много висока оценка. Институтът ни е асоцииран с  Институт „Пастьор” – Париж от  2004 година, което е също голямо признание. Редовен член  е на Международната мрежа на институти „Пастьор”, обединяваща 32 научни центъра в целия свят. Ние инициирахме  в края на 90-те години създаването на Балканско микробиологично дружество с основна  дейност – провеждане през година на Балкански конгреси по микробиология . Два пъти бяха организирани такива конгреси в България (Първият – в Пловдив и Осмият конгрес – във Велико Търново). Сега, току-що се върнахме от конгреса в Солун (от  Деветия конгрес). На всички тези форуми, многократно бе подчертано,  че нашият институт в областта на микробиологичната наука  е водещ за Югоизточна Европа. Завоювали сме тази позиция, независимо че финансирането на изследванията ни е много скромно.

– Какви са основните бариери пред вашата дейност?

– Съгласно решение на Европейския съюз,  според т.нар. Лисабонски проект, за науката трябва да се отделят около 2% от бюджета на всяка отделна страна. Компромисното решение е 1% да се дава от държавата и 1% – от фирмите. Искам да подчертая, че в България положението е трагично. Българската академия на науките получава  от държавния бюджет 0, 07 %, а в  БАН работят към 3000 учени при общо 6000 души персонал.

Проблем е помощта  на частния капитал. Например, наши колеги разработиха комплект от диагностични препарати  за основни, важни за ветеринарната практика заболявания  – син език, левкоза по говедата.  Бяха разработени и две ваксини – срещу  левкоза по говедата  и ваксина срещу заболяването Гумборо по патиците. Известно е, че има предприятие в Сливен за ветеринарни препарати. Продуктите ни предварително  минаха в  контролния институт, който е към ветеринарното  ведомство Представихме нашите продукти на търг. Те показаха превъзходство над вносните препарати. И какво се случи?  Не  бяха приети. Под масата стана някаква сделка, която доведе до приемане на препаратите на западни фирми. Разбира се, има и обратни случаи. Съвместно с българска фирма работихме по създаването на пробиотичен продукт, който сега е световноизвестно  постижение Но трябва да ви кажа, че такова сътрудничество е голяма рядкост. Общо взето   участието на частния капитал и фирмите  в постиженията на българската  наука за сега е свръхминимално. По тази причина за финансиране разчитаме  главно на държавата.

– От тази година започна да действа активно Правилник на Националната агенция за  обществени поръчки. Какъв е резултатът?

– Плачевен. Вече е месец ноември, търговете не са  приключили и не се знае кога ще  приключат. А тези продукти, включени в търговете, решават въпроса за  изпълнение на договорите ни за изследователска работа за 2015-та година. Правилникът ни налага някаква система, която  е  погрешно адаптирана  към научните изследвания, такива каквито провеждаме в нашия Институт. Ние сме много скромни, но без нужните продукти, как бихме могли да работим?  Това силно пречи на изследователската дейност и е  изключително неприятен, задържащ момент.

– Не мога да   отмина въпроса за Фонд научни изследвания…

– От няколко години  от фонда  сключват договори, но не си изпълняват  договорените отношения. Поради разни причини е спряно финансирането на  проекти, дори на такива, които са високо оценени. Много  от проектите имат чисто приложен характер и са  от полза за страната.  Напоследък се поставя изискване България да добавя средства към някои европейски проекти. Но Фондът за научни изследвания реално не  функционира. Вече  три-четири години той тъпче на едно място. Сменят се началниците,  а ние стоим така с отворени  ръце и чакаме да ни дадат пари. Не можем  нищо да направим. Дори, ако разполагаме с финансови средства, които  при нас  стоят, нямаме право да ги ползваме.  България е единствената държава в  Източна  и Централна Европа, в която Фондът на практика не функционира.

– Съществува и още една бариера  – материалният стимул за българските учени. Нашата общественост едва ли има представа  какви всъщност са заплатите  в БАН.

– Възнагражденията за труда на работещите в БАН са най-ниските  сред българските интелектуалци  и държавни чиновници. Минималната заплата от 1-ви януари  ще  бъде 420 лв. Тогава нашите лаборанти, които  са хора с  необходимата професионална подготовка  и младите  специалисти, завършили  университета с висше образование, ще имат по-ниски заплати от минималните. Тези суми вече се припокриват със заплатите на  хигиенистите в Института.

– Но това е повече от пренебрежително отношение към науката!

– Ще посоча само един пример –  начинът, по който кандидатствахме за европейските пари. Кандидатствахме чрез обединена програма „Наука и образование”. Такова обединение няма никъде в Европейския съюз, където съществуват отделни пера – за наука и   за образование. В последна сметка България получи една  скромна сума за наука – около 500 милиона евро до 2020 г., които пари  са главно за техническо оборудване. За съжаление на този фон избуяват разни проблеми. Има опити за нелоялно отношение от някои български  институции, изпълняващи функции като нашите. Но навремето например, Пастьоровият институт категорично  ни предпочете пред Националния център по заразни и паразитни болести, оценявайки  научното ниво  и постиженията ни. При нас работят световноизвестни учени, заради които идват млади хора от различни страни, за да специализират.

–  Какво  ги привлича?

– Имаме много силен имунологичен екип – екипът на проф. Чавдар Василев, който се  прочу с изследването на физиологичните автоантитела. В резултат от дейността им е разработен  препарат за лечение на сепсис. Това е изключителен успех, който  получи международно признание. В Института се работи върху имуномодулатори,  чрез които може да се оптимизира борбата с автоимунните заболявания. Изследваме и средства, приложими при  една от най-масовите инфекции –  етеровирусните, които причиняват т.нар.летен грип и при много други тежки заболявания на сърцето и централната нервна система, както и диабет. Ние разработихме метод (на експериментално ниво) за преодоляване устойчивостта към антивирусни препарати, приложими при ентеровирусните инфекции. Създадохме т.нар. тройна комбинация  от специфични противоентеровирусни вещества, които се прилагат последователно. Този метод има високо международно признание. Също  направихме не малко за комплексното лечение на грипа, включвайки в терапията едновременно химиотерапевтици плюс антиоксиданти. По този въпрос имаме доста сериозни  постижения, които влизат в  лечението на грипноболните.

Искам да отбележа и нашите изследвания съвместно с Институт за изследване на рака в Хайделберг. Ние реализирахме проучвания върху вирусите, атакуващи раковите клетки, без да засягат здравите структури на тялото.  Получихме продукт, който в момента се прилага на пациенти в неврохирургичната клиника в университета в Хайделберг. В това изследване участват  и наши вирусолози. Колегите ни имат не малка заслуга и в изучаването на папилома  вирусите, които са причинителите на втория по разпространение рак при жените – рак на шйката на матката (първият  е рак на млечната жлеза). Имат и заслуги в терапията на  заболяване, което се среща в някои региони на Европа, включително на Балканите и  у нас  . Това е балканската ендемична нефропатия. Заедно с колеги  от Университет в Грайсвалд и една немска фирма, разработихме противовирусен дезинфектант (Манорапид Синерджи), който вече  се прилага в  болниците на САЩ, Канада, Германия и у нас.

– Как гледате на бъдещето?

– Българската  държава в момента мога да кажа, че се излага в отношението си към науката, но ние се надяваме на по-добро.

В края на нашия разговор акад. Гълъбов допълни, че той и колегите му  са оптимисти. Желанието им да работят, въпреки днешните бариери и ограничения, идва от това, че правият обществено полезни неща, които се виждат и в бъдеще вероятно постиженията им ще предизвикат  интереса на бизнеса у нас и в света. А може би оптимизмът на учените идва и от вярата им в древната мъдрост – „Nil sine magno vita labore dedit mortalibus”.  ( В по-широк превод: « Животът не дава нищо на хората без голям труд”.)

 

Категории Моделът