„Системният проблем на Фонд „Научни изследвания“ е свързан с недостатъчното и нерегулярно финансиране на вече одобрените проекти. Друг системен дефект е недостатъчно ясно формулираната държавна политика в сферата на научните изследвания, липсата на съответните приоритети, за които са предвидени финансови ресурси, и известният „сирамахомилски подход“ на принципа „за всекиго по-малко“.
Това казва доц. д-р Костадин Грозев, преподавател по съвременна история, международни отношения и американистика в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в интервю за „Гласове“.
Той разказва за опита си на преминал целия път от иницииране на проектна идея, намирането на колеги-съмишленици, готови да участват като изследователи в интердисциплинарен екип за релизацията на подобно начинание, проучване на процедурите по кандидатстване и съобразяване с условията на конкурсите, подготвянето на съответното проектно предложение, трепетното очакване на резултатите, подписването на съответния договор, осъществяването на съответната научна програма, отчитането на резултатите, популяризирането на научните „продукти“ и завършването на проектния цикъл. Доц. Грозев участва като ръководител на един от трите големи проекта за създаване на центрове за върхови постижения в българските университети и като научен директор на един от създадените три университетски научни комплекса.
„Въобще не говоря за дългата и пълна с толкова повратности институционална история на ФНИ след неговото създаване около 1990 – 1991 г. и поредицата недалновидни решения, преустройства, промени в приоритетите и немалкото съпътстващи всичко това скандали, за много от които нямам лични впечатления, но могат да кажат много за сегашното състояние и възможните алтернативни политики и в институционално, и в управленско, и в кадрово отношение“, коментира ученият.
Според него обаче едно от най-големите достижения на ФНИ през последните години беше именно онова, за което той е най-критикуван – самите процедури и съмненията в тяхната прозрачност и безпристрастност. „Добри или лоши, процедурите са такива, каквито са, те работят и не те са системният дефект на досегашната практика.“
Доц. Грозев е убеден, че въпреки всички кусури ФНИ е единственият що-годе функциониращ механизъм и инструмент за финансиране на научните изследвания в България. В тази ситуация проектите на Фонда са дали надежда на много изследователи, особено млади, че със собствени усилия и иновативни идеи могат като барон Мюнхаузен сами да се измъкнат от блатото на апатията и безперспективността и да тласнат напред своята научна област.
„Попитайте който и да е ръководител на проект на ФНИ и ще научите цели саги за грандиозни научни намерения, които катастрофират от неизпълнението на графика на плащанията и липсата на устойчивост в работата на екипите, възпрепятстващи съответните крайни резултати. Вижте само годишната научна програма на ФНИ, подписана в началото на юли от министър Танев и каква част от въпросните около 18 млн. лв. – близо една трета е по стари проекти – при това отпреди 5-6 години. Мислите ли, че въпросните колективи още се вълнуват и са готови да работят по научно-изследователски задачи, формулирани преди 5-6 години и доколко иновативни ще бъдат техните резултати. И всичко това е на фона на общата слабост на всички национални и европейски научни и други проекти в България – всеки проект се възприема като пилотен, достигат се определени резултати в определен срок и точно когато се получат първите що-годе добри резултати – проектите приключват, няма последващо финансиране или възможности за алтернативно външно, чуждо или частно финансиране и оттук – липсата на устойчивост, което води до „изхвърлянето на бебето в канала, заедно с мръсната вода“, казва доц. Костадин Грозев.
