Утре Гърция ще гласува в предсрочни парламентарни избори. Създаването на нашия сайт през лятото на 2015 г. съвпадна с драматичните събития в Гърция, свързани с дълговата криза и турбулентните събития в гръцкия политически живот. Тогава отделихме немалко време и енергия, за да ви държим информирани както за финансовите и политическите аспекти на кризата, така и на нейните психологически и човешки измерения.
Изборите на 20 септември 2015 г. са следващият етап в многоактната гръцка драма, която се разиграва пред нашите очи. Както се посочва в коментар на Би-би-си това ще бъде „третото отиване на гърците до изборните урни през 2015 г. … и петите общи избори в период от 6 години“. Според мнозина – това ще бъдат най-важните избори. Защото, с оглед гласуваната през юли програма за финансова помощ от кредиторите в размер на 86 млрд. евро, резултатът от изборите очевидно ще реши перспективите на страната за възстановяване.
Прави впечатление, че за разлика от лятото медиите в България някак си оставиха предстоящите гръцки избори на заден план, най-вероятно заради острата бежанска криза, заляла Европа. За интересуващите се наши читатели тук ще изложим някои особености на гръцката политическа система и вътрешнополитическа ситуация, които биха помогнали по-лесно сигналите на изборните резултати в неделя вече
Всяка партия, участваща в изборите и преминала изборната бариера от 3 % от подадените на национално равнище гласове ще получи съответния на резултата ѝ дял от 250-те места от 300.местния парламент. Победилата партия получава като „бонус“ останалите 50 депутатски места.
В тези условия, ако всяка участвала партия премине бариерата, победителите се нуждаят от 40% от гласовете, за да имат абсолютно парламентарно мнозинство и да могат да съставят самостоятелно правителство. На практика, винаги има партии, които не преминават бариерата и очакванията са за около 5-6% от гласовете, които ще бъдат изгубени, така че прагът за абсолютното мнозинство е около 38%.
Какви бяха прогнозите в петък вечерта, когато партиите закриха предизборната си кампания?
Очакванията са за много близък резултат в борбата за първото място между лявата партия СИРИЗА на бившия министър-председател Алексис Ципрас, спечелил последните избори с 35% и умерената дясно-центристка партия НОВА ДЕМОКРАЦИЯ.
Според Ройтерс, от петте анкети на общественото мнение, публикувани в четвъртък и петък, две дават преднина на Сириза, две – на Нова демокрация, а според една резултатът е равен. Средните резултати от десет различни анкети, обобщени от Блумбърг показват почти равен резултат от около 28% за всяка от двете партии.
При тези проценти експертите приемат, че който и да финишира първи, ще се нуждае от подкрепата на двете по-малки центристки партии ПАСОК и ТУ ПОТАМИ, всяка с по около 10%.
Нещата могат да се обърнат обаче, тъй като третата най-голяма група гласоподаватели са нерешилите как ще гласуват избиратели – около 12% от избирателите. Много от тях са гласували за Сириза на предните избори.
Другата неизвестна е как ще се представи дяснорадикалната партия ЗЛАТНА ЗОРА. С бежанската криза, ударила тежко Гърция и особено – гръцките острови, които традиционно гласуват масово за левицата – това реално е третата по сила партия в анкетите и може да изненада обществото с едно още по-силно представяне от предишните.
Така че – какви могат да бъдат резултатите от изборите?
Ако изборите не излъчат ясен победител и се окаже трудно да се дформира правителство (Сириза декларира, например, че няма да работи със „системните партии“), то това може да навреди на възможността на Гърция за прокара реформите, а това може да попречи на страната да продължи с програмата за финансова помощ. Предстои преглед на резултатите досега през октомври, а от това зависи финансовата и политическата стабилност в страната.
Лидерите на ЕС биха желали да видят формирането на „широка коалиция като резултат от изборите“ със съответния силен мандат, според Ройтерс. Наградата за страната при удовлетворителен със своята решителност резултат по посока на реформите би могла да бъде програма за отписване на част от дълга, което би позволило на страната да се възстанови и да постигне растеж в следващите години. В такъв случай се счита, че евролидерите ще се съгласят да ограничат разходите за обслужване на дълга на сума, равняваща се на 15% от брутния вътрешен продукт годишно.
Очаквайте интервю с нашия специален кореспондент в Гърция д-р Йоргос Христидис
-150x150.jpg)
