– Г-н Кутев, ще успее ли според вас БСП да запази инерцията след успешните за нея президентски избори и кои са най-опасните препятствия това да не се случи на предстоящите парламентарни избори?
– Би трябвало да успее. В смисъл, че би било много жалко, ако не успеем да използваме подема след президентските избори, за да ги превърнем в парламентарни възможности. Ние в края на краищата сме парламентарна република и парламентарните избори са много по-важни от президентските, още повече за една партия като БСП, която винаги е претендирала да бъде във властта и да знае какво прави там. Така че ние задължително трябва да обърнем този тренд и да използваме подема. Естествено, ние не можем да разчитаме на всички хора, които подкрепиха Радев, но че трябва да има подем и че процентите на БСП са значително по-добри от тези, които имахме на предишни парламентарни избори, е факт.
– Как гледате на радикалните предложения на лидера Корнелия Нинова за мандатността на депутатите, които срещнаха известна съпротива в редиците на партията?
– За мене мандатността и изборите са два съвсем различни въпроса. Дали тези предложения ще бъдат възприети от партията или не, е проблематично. Предполагам, че на конгреса ще има много силна съпротива срещу тях, а дали тези гласове ще надделеят, дали ръководството ще бъде бламирано или не, зависи от самото ръководство, от това как чисто партийно си свърши работата. Ако ръководството си е свършило работата, ще има съпротива, но няма да има бламиране. Ако не си я свършат, съществува вероятност то да бъде бламирано и това може да се окаже един от проблемите му по подготовката на изборите.
Но важното в тези избори няма да бъде уставът. Абсолютна грешка ще бъде, ако БСП подхожда към изборите през вътрешнопартийните си проблеми. Никой в България според мен не се интересува – и не бива да се интересува, какъв е уставът на БСП. Това си е вътрешнопартийна работа. А гражданинът се интересува дали в резултат на действията на депутатите, дай Боже, и на правителството на БСП, ще се повишат пенсиите; дали ще стигнем до това, което пише в програмата – напълно безплатно здравеопазване за всички здравно осигурени хора, без никакви скрити доплащания; дали икономиката ще заработи до степен да създаде нови работни места и да повиши доходите. Тоест за мен е важно по какъв начин БСП ще бъде в състояние да промени живота на хората и дали ще успее да ги убеди, че може да го направи. Така че както и да се развие конгресът, той няма да помогне за това, а според мен може да попречи. Важното ще бъдат политиките, а не вътрешнопартийните битки.
– В програмата на партията има радикални икономически идеи, но липсва промяна на плоския данък, впрочем въведен от БСП. Тази типична дясна мярка бе атакувана от ваши привърженици, а и от ваши икономисти, че защитава едрия бизнес. Каква фискална политика предвиждате, ако съставите правителство и как тук се съчетава плоският данък и фонд „Индустрия“, едно от обещанията на Корнелия Нинова в помощ на малкия и средния бизнес, тоест едно съчетание от ляво и дясно?
– Между този фонд и прогресивното облагане няма особена връзка. Но във връзка със създаването на работни места, е задължително да се постигне това прогресивно облагане. Ние сме записали в програмата си още преди няколко години постепенно преминаване към прогресивното облагане, така че въпросът с плоския данък за нас е решен много отдавна.
Не мисля обаче, че в една предизборна обстановка трябва да се поставя въпросът за данъчното облагане.
Има един куп десни хора и дясно ориентирани медии, които през цялото време се опитват да тласкат разговора към плоския и прогресивния данък. За мен прогресивният данък няма отношение към преразпределението на доходи и това не подлежи на съмнение. С каква скорост ще бъде направено това – постепенно, плавно или рязко – това е въпрос на конкретни политики. Но не може разговорът в предизборната подготовка да се води за това.
Защото за мен е много по-важно, че през тези два месеца на предизборната кампания най-малкото няколко стотин стари хора ще си отидат от този свят, защото няма да имат пари да си плащат лекарствата. И така е всяка година. За тези хора подоходното облагане е важно, но в много по-далечен план. Има неща, които трябва да се правят спешно по отношение на социалната политика. Защото в държавата в тези студове наистина имаше хора, които буквално загинаха от студ. Статистиката ги отчита като починали от естествена смърт, а не от студ. Извинете, но при минус 20 градуса, като не можеш да си пуснеш печката, дали си умрял от бронхопневмония или от студ, е въпрос на трактовка.
Така че това е работата, която БСП трябва да свърши, да се фокусира в конкретните проблеми. Една лява партия няма право да се отказва от прогресивното облагане, в това няма съмнение. Но в предизборната обстановка преекспонирането на този разговор няма смисъл, ние трябва да мислим за решаването на реалните и неотложни проблеми на хората. Очевиден проблем са скъпите лекарства, очевиден проблем са политическите договорки на бензиностанциите и с вносителите на горива. Защото откакто обявиха, че има договорка за бензина, той скочи с още десет стотинки. И няма как да обясниш, че има държава, когато хем нямало картел на горивата, хем цените им се вдигат. Как става тази работа? Това са важните неща, които БСП трябва да решава в момента. Прогресивното облагане е неотменимо, ясно е, че там трябва да се работи, но има много по-важни неща.
– Според социологически проучвания в парламента ще влязат пет партии – БСП, ГЕРБ, Патриотите, ДПС и партията на Марешки. Ще решите ли на конгреса ако не с кои, то поне с кои партии задължително няма да се коалирате?
– Според мен има две неща, които трябва да се направят. Общата формулировка е, че няма да се коалираме с недемократични партии – това е ясно. Но има и две конкретни неща, които също са толкова ясни – едното е, че два пъти се опитвахме да правим коалиция с ДПС и двата пъти тя не се получи по вина на ДПС. Сега да опитваме трети път… Знае се какво се казва за човек, който греши три пъти за едно и също нещо.
– Значи ДПС може да се изключи…
– Не „може“, а трябва да се изключи. И второто нещо е т.нар. широка коалиция, за която говорят много хора – една коалиция на БСП с ГЕРБ е недопустима, защото за мен това е краят на политическото. В момента, в който БСП и ГЕРБ направят коалиция, това ще означава, че единствено популизмът и капиталът ще бъдат определящите за българската политика. В една такава коалиция нищо социално не може да остане. Аз просто не вярвам, че тя може да бъде полезна за България. Така че двете партии, с които БСП категорично не трябва да се обвързва, са ДПС и ГЕРБ.
– Поправете ме, ако бъркам, но като че ли се усеща едно недоволство в БСП от първите стъпки на президента и състава на служебния кабинет. От друга страна, той естествено е атакуван и от дясно, но по други съображения. Има ли такова нещо от страна на БСП?
– Не, по-скоро е обратното. Не БСП се дистанцира от Румен Радев, а Румен Радев се дистанцира от партията. И ръководството на БСП, и членовете на БСП през цялото време подкрепяха и продължават да подкрепят Радев. В него виждаме един от много големите шансове за промени в България, точно онези промени, за които малко по-рано говорихме и които са абсолютно належащи и важни. Ако някой може да внесе ключови промени и по отношение на здравеопазването, и в икономиката, и в цялата политика, това е президентът Радев и правителството, което той е назначил.
Друг е въпросът, че правителство, в което преобладават хора от НДСВ и СДС, лично мен ме озадачава. Аз не казвам нищо лошо за всичките тези хора или че правителството е лошо. Казвам обаче, че ако хората искаха да ги управляват от НДСВ и СДС, щяха да гласуват за тях и НДСВ и СДС щяха да участват в парламента и да си направят правителство. Хората обаче не ги вкарват в парламента и тъй като те не могат да се доберат до властта през парламента и нормалния ред, чрез червените гласове на левите хора ги вкарваме в правителството и ги овластяваме да управляват държавата. На мен това ми се струва подмяна на вота. Това бяха гласовете на леви хора и сега се оказва, че тези леви гласове са отишли за този кабинет.
И това не е толкова лошо, стига те да провеждат леви политики. Само че аз не виждам такова нещо. Тоест не партията е тази, която неглижира и противодейства на Радев, а точно обратното. И пак казвам, аз не твърдя, че това правителство е лошо, не казвам, че тези хора не могат да се справят с техните задачи. Но казвам – проблемите в България са изключително сериозни и че посоката на ултра десният преход, който тече вече 26 години, трябва да се обърне. Това е отговорност на абсолютно всички и особено на тези, на които ние разчитаме, и един от тях е президентът генерал Радев.
– Казвате нещо много странно. Генерал Радев е външен човек за политическата система, той едва ли може да реди сам министерски съвет. От думите ви излиза, че кабинетът не му е подсказан от БСП. От кого тогава?
– Това, което аз поне виждам, е, че очевидно е редил сам този кабинет. Вече никой не може да каже, че БСП му е подсказвала състава на правителството. Кабинетът трябваше да е политически неутрален, съгласен съм с това. Но не съм съгласен, че трябваше да е с политици от дясно, защото съм убеден, че това не е полезно за обществото. Нямам никакви съмнения, не защото съм от БСП – а аз затова съм и в БСП – че преходът трябва да се обърне, защото видяхме как ножицата се разтваря все повече. Бяхме чували преди трийсет години, че имало бездомници, които живеят под мостовете и се хранят от кофите. Мислех това за пропаганда, а сега виждам, че не било пропаганда, а абсолютна капиталистическата реалност, в която живеем. Ние трябва да въведем справедливост много спешно в това общество.
– Как точно ще се справите с бездомниците?
– Те не са просто някакви неудачници, както се опитва съвременното общество да ми внуши. Аз към сигурен, че огромният процент от тези хора имат нужда от помощ, включително и от медицинска помощ. Но те просто са социално неспособни да се справят и обществото трябва да погледне и към тях. Защото аз съм живял и при социализма и си спомням, че тези хора не обикаляха по кофите, а имаше медицински грижи за всеки един от тях, независимо колко е беден. Не съм съгласен, че обществото не трябва да се грижи за тях, защото били неудачници, а ние умните и красивите ще се грижим само за себе си. Това аз не го приемам за нормално. Смятам, че тези хора, а и не само те, имат нужда и трябва да бъдат обгрижвани от държавата поне до степен да имат самочувствието на човешки същества. Защото другото е цинизъм и не касае само проблема с бездомниците, а и възможностите за безплатно образование. Живял съм при социализма и образованието ми беше безплатно, живял съм на общежитие през 1988 г., което също беше безплатно, токът, водата, режийните – всичко беше безплатно. Била бедна онази държава, ама можеше да си го позволи, а сега не може. И здравеопазването беше безплатно, а сега като се разболееш от рак, ти искат 5000 лв., нищо че си осигурен. Имаше поликлиники и болници, които работеха многократно по-добре от сегашните. Здравеопазването беше реално, безплатно и възможно. А сега взели да ме убеждават, че нямало безплатно здравеопазване и за всяко здравеопазване се плащало. Не е вярно! Има, и това го пише в програмата на БСП! За всички здравноосигурени. И това е ангажимент на нашето общество и политическият елит трябва да се занимава с това, включително и президентът Радев, независимо че по принцип това не е негово пряко правомощие.
– Той назначи за министър на здравеопазването Илко Семерджиев, който беше шеф на Здравната каса по време на кабинета на Иван Костов, и очевидно стои много далече от вашата идея.
– Казах го в самото начало, че не БСП се е дистанцирало от президента, а президентът се дистанцира от БСП, което все още подлежи на поправяне. Няма как да се смени съставът на правителството, той вече го назначи. Въпросът е, че сега трябва да докаже на левите избиратели, които са го избрали, че политиките, които ще води, ще бъдат леви, и то достатъчно леви, за да могат да дадат резултат. Аз не приемам определението, че, видите ли, това правителство имало правомощия само да проведе честни избори. Провеждането на честни избори са най-малкото задължение на това правителство.
То трябва да ги направи, но България след 26 години ултра тежък преход се намира в изключително небалансирана икономическа ситуация, която не може да продължава и ден повече. Това трябва е ясно както за генерал Радев като президент, така и за ръководството на БСП. Защото ако ние сме се устремили към властта, няма да има никакъв смисъл от нея, ако една лява партия не е готова през следващите няколко месеца да развърже основните социални възли.
Затова казвам, че коалицията с ГЕРБ е невъзможна. Ако ще почнем да се борим с някакви компромиси – ние ще искаме едно, те друго, а накрая ще стане трето, няма смисъл от такава власт. Това лично мен като политик не ме устройва, а мисля, че не устройва и българските граждани. БСП трябва да дойде на власт, само и единствено ако може за кратък срок – един, два, три месеца да го направи – да развърже тези основни социални възли в държавата и да разсече тежките противоречия в държавата. Ако не сме готови да го направим, по-добре да стоим в опозиция.
– Говорехме за някои разминавания с президента и ето още едно. На 1 февруари – Деня за почит на жертвите на „народния съд“ макар и с леко закъснение, и то във Фейсбук, президентът Радев изрази своята почит. Не чухме обаче подобно нещо от БСП. Става дума не просто за една дата и едно събитие, а за цялостно отношение към историята, към миналото, което е причина за голямото разделение в българското общество. Готова ли е БСП на това?
– Не мисля, че това, което казахте, е така. От 26 години БСП е заявила достатъчно ясно, че „народният съд“ е грешка в историята, нещо, което не бива да се повтаря по никакъв начин. Насилието в държавата, което не е предизвикано от справедливост, а от някакви други съображения, е недопустимо. Но тези форми на убийства без съд и присъда преди 9 септември 1944г., което е доказано, са също така недопустими. Убийството на Гео Милев например, убит без съд и присъда.
Така че като говорим за „народния съд“ темата не бива да се отделя от темата какво е правил фашизмът в България, какво се е случило с антифашистите и част от партизаните, които са били едни 20-годишни деца. Те наистина са вярвали в светлото бъдеще и в идеята, че се борят за нещо смислено. Не искам да давам други примери, да излизам от темата и да говоря емоционално. Но когато говоря за несправедливостите на държавата, аз категорично не приемам тази несправедливост след 1944г., но още по-малко приемам онази, която се случва преди 1944г. Затова трябва да си направим изводите от кървавата история на 20-и век и да направим така, че това никога да не се случва през 21-и век.
