Георги Караславов
Когато през далечното осмо десетилетие на миналия век за първи път посетих Венеция – един град издигнат в морето, кръстосан от плавателни канали с лъкатушещи лъскави гондоли, ме покори завинаги. Венеция сякаш е омагьосана – построена върху пясъци, които постоянно се движат и като магия над 10 века предизвиква физиката, инженерната мисъл и гениалност на древните строители.
Гондолите, тези дълги черни лодки, управлявани от гондолиери разказват за историята и магията на града. Разказват на любопитните туристи за тайните, затворени в сградите, пеят за любовта, за човешката алчност и коварство… за истории изписани с мистика по улиците, пардон! каналите, които като вените на човешко тяло покриват всички кътчета на града и поддържат буден духа и живота на този хилядолетен град.
На много места – фасади, мостове, лодки, огради, колони, фрески, релефи, статуи се среща митичния крилат лъв, който държи отворена книга с латинския надпис „PAX TIBI MARCE EVANGELISTA MEVS“ („Мир за теб, Марко, евангелисте мой“) и развихря фантазията на туриста за митологичните гръцки животни, за крилатия Пегас, Кентавъра, Грифоните или Химера. Крилатият лъв е символ на Венеция, на нейната сила и величие. Отворената книга е символът на независимостта на града, на неговия суверенитет и строги закони.
Попадайки в сърцето на Венеция, сякаш с „машина на времето“ се озовах в един друг свят, прехвърляйки вековете на историята. А от тесните улички и от мост на мост, придружаван от присъщата мирис на водните артерии, пред мен се сменяха епохите на историята. Историята на този забележителен град е обвита в мъглата на времето, в една мистерия, често украсявана и хиперболизирана, защото Венеция е красива като легенда. А легендите тук са на всеки мост, замък, затвор или църква.
Венеция доминира в Средиземно море като търговска и финансова сила, с достатъчно ресурс и мощ. Често успява да подкупи и склони за съюзници много държави, включително и арабските. Трябва да се спомене, че Венеция по време на доджа Енрико Дандоло през 1202 г. се включва активно в IV-тия Кръстоносен поход, не само с финансирането и превозването на войските му, а и с конкретни интереси, превръщайки го в търговски кръстоносен поход, защото в основата са били финансовите и търговски интереси на Венеция, Ватикана и редица монархии търсещи своята слава. Кръстоносният поход е детайлно описан от арагонския алмогавър хронист Рамон де Мунтанер в неговите четири тома, който поход трагично приключва при Адрианопол. В тази битка кралят на Латинската империя (Византия) Балдуин I е пленен и затворен в „Балдуиновата кула“ във Велико Търново. После е бил екзекутиран от Лобната скала на крепостта. Скоро след битката при Адрианопол в бягство и страх от плен умира и вдъхновителят на IV Кръстоносен поход, венецианският додж Енрико Дандоло.
Венеция се появява на картата още през годините на Римската империя, по време на варварските нашествия, в който град жителите от брега са се укривали. През 812 г. градът става част от Византия, а Цариград му дава широки права, предвид добрите контакти и търговски връзки с арабския свят. Има много предания, които разказват как е възникнала тази малка „Атлантида“ на Адриатика. Най-колоритната легенда е, че е възникнала в морето по „Волята Небесна“ и е свързана с пренасянето на мощите на св. Марко от Александрия във Венеция през 828 г. Доколко е истина, не мога да кажа, защото легендата е силно преплетена с християнството и католическата вяра.
Оцелели преписи от IV век разказват за житието на светеца Марко и неговото дело. Той е живял през I век от н.е. в Александрия, тогава столица на Египет и е разпространявал християнството по тези земи. Споменава се, че е построил църква, която става средище на Коптите (най-старата християнска религия). През 68 г. от н.е. римската власт хвърля св. Марко в затвора с обвинения в подбудителство и други деяния срещу Римската империя, за които е осъден на смърт. За ромеите обичайна практика след екзекуции било тялото на екзекутирания да бъде влачено по улиците на града преди да бъде хвърлено на кладата. Другата форма била разпятието. С риск за живота си учениците успяват да измъкнат трупа му от огъня и го полагат в криптата на църквата, която той основал. През 641 г. арабите завладяват Александрия и унищожават църквата, но мощите на светеца оцеляват. През 680 г. папа Йоан III възстановява разрушената църква, но не и статута на коптите в Александрия като религия, където вече на мястото на омаядите се установяват абазидите, които без милост започват насилствено ислямизиране и преследване на християнските общности.
Базиликата е построена през 828 година, готова за пристигането на мощите на светеца и носи неговото име, както и началото на романтичната венецианска легенда. Това променя завинаги съдбата на малкото селце, превръщайки го в достолепен град на мостове и канали, превърнал се за десетилетия в мощна търговска, финансова и по-малко военна сила, доминираща върху търговията в Средиземно море, заедно с останалите градове-държави Генуа, Флоренция, Милано…
В Базиликата, мозайки пресъздават одисеята с пътуването на мощите на светеца през морето с кораба на двамата търговци Буоно да Маламокко и Рустико де Торселло, които пристигат в Александрия по търговските си дела. Когато подготвяли своя кораб за обратния път към Венеция, натоварен със стоки от Ориента при тях отива група монаси-копти начело със Стауразий и Теодор с молба да бъдат качени и да потърсят убежище във Венеция. Най-деликатната част е пренасянето на реликвите и мощите на светеца, които все по-трудно ставало да бъдат съхранявани и опазвани от постоянните арабски набези и същите следвало да бъдат предадени на Доджа на Венеция. Куриоз е, но монасите и св. Марко, както и още един, са като първите жители на Венеция – бежанци…
Самото пренасяне на мощите на светеца в онези години е била рискована операция. Светецът е бил разменен с мощите на друг човек, преоблечени и натоварени на венецианския кораб. За да могат да минат през задължителната проверка от арабските власти, търговците използвали една хитрост – Св. Марко, преоблечен и завит в обикновен плат е бил покрит от зеленчуци и свинско месо. Когато мюсюлманите се качили на кораба да инспектират товара, видели свинското месо (забранено в Корана), изпаднали в погнуса и извикали „О, ужас!“ и отказали по-нататъшната инспекция на кораба. Тази сцена е изобразена на една от стъклените мозайки на фасадата на базиликата. Дори не претърсили кораба, за да открият мощите на двойника на св. Марко, който също е бил на кораба…
Вече в открито море и достатъчно далеч от арабския бряг, светецът е бил изваден от тюрма, преоблечен и поставен в импровизиран параклис в самия кораб до пристигането му във Венеция на 31 януари 828 г. Сцената с пренасянето на мощите на светеца и поставянето им в базиликата са изобразени на мозайките на фасадата и е единствената оригинална от 9 век, във византийски стил, като същата може да се забележи на повечето картини, рисувани от венецианските художници Каналето, Белини, Карпачио, Мариеши и др.
През 9 век Венеция е била далеч от това да бъде морска сила, доминираща Адриатическо и Средиземно море, но е била от малкото градове-държави, които са имали възможност да търгуват с лекота с Александрия и палестинските земи, да имат добри търговски връзки с арабския халифат през онези години, позволявайки търговията с подправките, коприната и други екзотични стоки между Изтока и Запада да процъфтява. Новината за пристигането на св. Марко в града служи като катализатор, превръщайки Венеция за кратко време в морска сила, достатъчно независима от Римския папа и с държавно устройство, запазило се почти без промяна до края на XVIII век, а светецът става символ на града, заедно с крилатия му лъв. Венеция финансира кампанията на Марко Поло и прокарването на „Пътя на коприната“, което изстрелва на върха Светлейшата Република Венеция.
Наред с красивите легенди, има и една алтернативна легенда, за това как св. Марко се озовава във Венеция. В онези векове на средновековието е имало треска в търсенето на останали реликви от Христос, учениците му, търсенето на Светия граал, на остатъци от кръста, на копието с което е пронизан Христос, на негова кръв, на ленения плащ с който е било обвито тялото Му, на бокала и др. реликви с цел да се укрепва религията, вярата в църквата и контрола върху населението. По настояване на императора на Константинопол, който търсел сигурно място да се съхранят реликвите и мощите на светците, той решава да се изгради църква във Венеция, специално за тази цел – да приеме мощите на свети Марко. Задачата се пада на доджа Джиовани да организира строежа, а при доджа Джустиниано Партечипацио – да прибере тялото на светеца. Катедралата е във византийски стил, към която фасада днес могат да се прочетат всички стилове на изкуството от 10 до почти 19 век. Пренасянето на мощите му от Александрия е била първостепенна задача на доджа и желанието му било да издигне престижа на града. За тази цел, предвид финансовата и търговска мощ на града, успяват да откупят мощите от монасите-копти (по-вероятно е било да са били откраднати, което е честа практика през онези години), възползвайки се от създалата се ситуация в Египет. Коптите в Египет твърдят, че главата на св. Марко се пази в църквата Свети Марко в Александрия. Тази легенда е по-близо до истината, по-малко привлекателна и не така романтична.
Интересна е съдбата на двойника на светеца. През 19 век след Наполеоновите войни решават да отворят саркофага с мощите на светеца и там ги очаквало изненада – вместо мощите на един човек, вътре намират мощите на двама! Вероятно по време на пътуването или пренасянето на мощите му през 9 век не са могли да ги различат или на някакъв момент да са били смесени и така да са положени в саркофага. Предполага се, че мощите на втория човек са мощите на един велик пълководец – тези на Александър Македонски. Други източници твърдят, че мощите са на мъченицата света Клавдия.
Каквато и легенда да се тиражира, през XIII век историята на св. Марко е била записана и доукрасена, превръщайки се в официална история на града. В тази история се разказва и за едно премеждие – как в една от евангелските си мисии светецът при силна буря е търсел подслон, и по силата Божия пророчески го е открил в района на Риалто. Това е самият център на бъдещата Венеция, където пред светеца слязъл ангел и му казал: „Pax tibi Marce mevs evangelista. Hic requiescet corpus tuum“ („В мир за теб, Марко, евангелисте мой. Тялото твое тук ще почива“). На една от мозайките вътре в църквата са изобразени тримата светци Марко, Георги и Николай (Marcos, Jorge y Nicolаs), които управляват риболовен кораб и се борят със страшната буря, хвърлена им върху тях от дявола. Когато корабът спира на брега, Марко предава златен пръстен на местен рибар, който го препредава на доджа. Символиката е пълна: Силата на морето, от която Венеция се страхува, но също така и обича, се прехвърля чрез светеца на обикновения рибар, олицетворяващ народа на Венеция, който от своя страна доверява съдбата си на доджа, с мисията да управлява мъдро.
Естествено, няма нищо написано в летописите, което да доказва това събитие. Самият живот на светеца е толкова оскъден от историческа информация, че такива и други истории лесно са били приписвани постоянно през вековете.
Всички италиански държави воювали по между си, лашкали се между тираниите, въстанията, войните и вътрешна несигурност… Само Венеция, съчетаваща в себе си елегантността на вековете с мъглите на морето и мистерията на каналите си, процъфтявала и била стабилна и сигурна държава.
Както гондолата балансира в перфектен синхрон, така и Венеция балансира в перфектен синхрон между митичното и реалното, между греха и изкуплението. Политическата система, позната като Ла Серениссима (Светлейшата) също внимателно балансира между Републиката и абсолютизма, без да се променя през всичките векове на нейния блясък и могъщество до 1797 г., когато Наполеон подчинява Ла Серениссима Република ди Венеция под своя власт. Така приключва 1100 годишната история на този град-държава, признат от ЮНЕСКО като културно наследство на човечеството, заради богатата си история, изкуство, архитектура и култура. Венеция е призната като най-красивият град в света и е градът с най-голяма посещаемост от туристи от всички краища на света и професии.
Лъвът на Сан Марко с дожа Андреа Грити. Двореца на Дожите
Беллини (1429 – 1507) Процесия на площад Сан Марко
Джиовани Антонио – Каналетто – Гранд Канале от Моста Риалто
Хенри Петер Венеция нощем (и моя милост)
Henry Pether Свети Марко и св. Георги нощем
Снимките са на Георги Караславов и са от поредицата „Разчупване на миналото с настоящето“. В нея той сполучливо пресъздава атмосферата от миналото днес чрез комбиниране на картини от стари майстори и свои снимки.
