„Докладът на Еврокомисията за съдебната система дойде след множество заявки от страна на Юнкер и други политически фигури в комисията затова, че мониторингът ще бъде прекратен, че България се справя добре, че ще имаме един позитивен доклад и какво ли още не. Това издаде огромното желание на политическото ниво в Комисията буквално да смачка механизма за наблюдение. Тези заявки не се реализираха в степента, която искаха. Очевидно е, че въпреки тези усилия да се смачка докладът, абсолютно целенасочено да се ослепи този механизъм, това не се е получило. И най-важното нещо, което не се е получило, е даване на перспектива за излизане от механизма.“
– Г-н Иванов, оценките в доклада от мониторинга на Еврокомисията за съдебната система бяха толкова обтекаеми и завоалирани, че позволиха да го определят едновременно като „много критичен“ и „много позитивен“. Безспорна похвала бе дадена за начина на избор на новия Висш съдебен съвет. Това обаче бе започнато от вас като министър при огромната съпротива на статуквото. Това статукво днес приема поздравления. Как се чувствате?
– Цялата логика на това да поема поста министър на правосъдието беше, че в съдебната власт има достатъчно сили, на които да се опре реформата. В този смисъл трябваше да се намери политически партньор на силите на промяната в съдебната система, с които да се опитаме да променим някои от структурните опори на статуквото и на т.нар. съдебна номенклатура. Заложихме една дългосрочна програма, която бе прицелена именно към това – реформа на прокуратурата, ограничаване ролята на началниците на съдебната система и постигане на по-висока структурна независимост на съда, внимателно въвеждане на механизми за профилактика на прокорупционно поведение от магистрати.
Това беше заложено в стратегията за съдебна реформа, която ние с моя екип изработихме и към която докладът сега доста настоятелно призовава правителството да се придържа. След стратегията ние предложихме съответните нормативни промени в тази насока – конституционни и в Закона за съдебната власт. Те бяха окастрени, но дори това, което успя да мине, беше стъпка в правилната посока. Екатерина Захариева довърши започнатата работа на законодателно ниво в посоките, които бяхме заложили. Така че болшинството от позитивите, ако това е важно, посочени в този доклад, са свързани с тези реформи, които определихме със стратегията през 2014г. Това важи и за оценките, които получаваме от Венецианската комисия, ПАСЕ, ГРЕКО и пр.
Ние виждаме вече, за съжаление, че се правят опити на парче да се преразгледа тази визия с измененията от тази година в Закона за съдебната власт. Някои от постиженията на реформата бяха ерозирани. Не от съдебната власт като цяло, а от съюза между представителите на статуквото в съдебната власт и политическото ръководство на страната към този момент – Борисов, Пеевски, ДПС и БСП, която играеше, както и сега, в лагера на статуквото.
– Какво като оценка осезаемо липсва в този доклад, който изглежда доста обтекаем и пожелателен? Дори не бе намекнато за ролята на прокуратурата в някои текущи скандали и нежеланието на главния прокурор да изпълни някои от препоръките в мониторинговия доклад от януари 2017г.
– Тези неща присъстват в техническия доклад. Това е втората част на доклада, пояснявам за вашите читатели – освен политическата част, която е едно кратко политическо обобщение, има един доста по-обемист документ, който всъщност съдържа цялата фактология, на която се основават заключенията на политическия доклад, което политическата пропаганда умело замита.
Нека кажа няколко неща за този доклад – той дойде след множество заявки от страна на Юнкер и други политически фигури в комисията, затова че мониторингът ще бъде прекратен, че България се справя добре, че ще имаме един позитивен доклад и какво ли още не. Това издаде огромното желание на политическото ниво в Комисията буквално да смачка механизма за наблюдение. Тези заявки не се реализираха в степента, която искаха. Очевидно е, че въпреки тези усилия да се смачка докладът, абсолютно целенасочено да се ослепи този механизъм, това не се е получило. И най-важното нещо, което не се е получило, е даване на перспектива за излизане от механизма.
При цялото им желание в този доклад не се казва, че България е на път да излезе от механизма. И има едно пожелателно шизофренично изречение, което очевидно е писано и преписвано много пъти – казва се, че не може да се установи изпълнението на който и да било от критериите, но с повече политическа воля страната можело да излезе от мониторинга. Това обаче нищо не значи – на теория може много неща, но на практика те не се случват, вече много години.
Тъжна гледка е този доклад и в това няма никакво съмнение. Той доказва, че не само в София няма политическа воля за реформи. Няма никакви резултати вече десет-единайсет години, огромната част от които са под управлението на ГЕРБ. Но докладът показва също, че в момента и в Брюксел няма политическа воля България да дава отчет относно своите задължения като страна-членка. И се е получил този доклад, резултат от една безкрайна борба между различни редакторски ръце – от една страна, има с нищо не подкрепени пожелателни фанфарности, от друга страна, има една фактология, която очевидно е израз на тоталното несправяне на България.
– Кои са институциите, взели участие в писането на доклада?
– Те подават информацията, на базата на която се пише докладът, това е партньорско усилие. Най-важните две неща, които трябва да се кажат за този текст – както казах, в политическата част не се коментират нито конкретни дела, нито конкретни казуси, които досега са намирали място в политическата част на доклада. И второто нещо е, че за първи път от толкова години докладът не прави нови препоръки. Тоест това е част от това усилие за скопяване на механизма, което идва от политическото ниво в Еврокомисията и което трябва да бъде критикувано.
Искам много ясно да бъда разбран – тази комисия не е някаква външна инстанция, това е наша институция. Ние сме страна-членка на Европейския съюз, нещо повече, българските граждани са граждани и на Европейския съюз. Комисията има задължение пред българските граждани, които със своите данъци допринасят за нейната издръжка. Тя е задължена да им гарантира равен стандарт на върховенство на закона. Има минимални изисквания за членство в ЕС, тоест предполага се, че това е територия, на която има един минимален общ стандарт за върховенство на правото, който трябва да бъде осигурен на всеки гражданин независимо от неговата националност. И това е преди всичко задължение на комисията, защото тя е пазител на договорите, пазител на правовия ред в Европейския съюз. Този механизъм не е израз на желанието на някакви външни фактори, това е наш вътрешен механизъм, доколкото сме част от ЕС. И аз ще продължа да настоявам Европейската комисия да си свърши работата, която дължи на българските граждани.
– От ДПС казаха на брифинг, че докладът е разбил на пух и прах насоката, към която „Да, България“ и лично вие тласкате съдебната реформа. Как ще го коментирате?
– Имаше тържествуващо изказване на Йордан Цонев, че докладът не бил потвърдил натиска си към прокуратурата. Това изказване е много ценен документ, защото показва, че ние сме основната движеща сила – политическа, обществена и експертна – на реформата на прокуратурата. Благодаря за признанието! От друга страна, той показва къде е основното ядро на съпротива на тази реформа – в мафиотската структура на ДПС и около Делян Пеевски.
Но нещо се е объркал г-н Цонев – докладът не се занимава задълбочено с прокуратурата, доколкото има друг, специален прокурорски доклад на тази тема отпреди година и в него се съдържат съвършено ясни и подробни констатации и препоръки. Настоящият доклад само констатира липсата на напредък в изпълнението на препоръките от онзи доклад. Трябва да се четат двата доклада заедно и тогава лъсва цялата картина. Въпреки желанието на Жан-Клод Юнкер да махне механизма и да пусне България в Шенген, това не се случва.
Искам да ви припомня, че когато Юнкер каза, че България трябва да влезе в Шенген, холандският премиер му отвърна, че трябва да му се потърси лекарска помощ. Не знам дали си даваме сметка колко рязко е това изказване и какво то говори за България и за оценката за нея.
Така че на мястото на г-н Цонев не бих се перчил толкова на тази тема. И не знам дали си дава сметка, че докладът, пак казвам – при цялата му скопеност, пак описва една мрачна картина, в която България наникъде не е мръднала. И това е важният факт, а не опитите на настоящото ръководство да замазва по всякакъв просто позорен начин положението.
Трябва също да се имат предвид и произнасянията на една поредица много авторитетни органи, като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Венецианската комисия, Европейския съд по правата на човека, които също тази година установиха поредица големи проблеми в работата на прокуратурата и действията на управляващите. Защото тук не става дума само за липсата на нужните реформи, става дума и за активното създаване на нови репресивни инструменти, маскирани като мерки за борба с корупцията. Те вече започнаха да го използват срещу хора конкретни и неугодни на управляващата клика на Пеевски и Борисов и за мачкането на обществени, политически и медийни фактори. Така че лошата картина не е просто на липса на прогрес – положението е посока на регрес на българската демокрация.
– Лошата картина още е, че ГЕРБ няма опозиция за съществените промени в посока демокрация, включително и в съдебната система. Какво се случва при вас с обединението с ДСБ, с демократичната общност – избягвам да я определям като дясна?
– Опозицията на БСП е изцяло сценичен ефект и нищо повече. В дълбочина тя по нищо не заплашва съдържанието на модела, просто г-жа Нинова се надява един ден да имат по-голяма роля в експлоатацията на този модел и извличането на ползи от него. Те по никакъв начин не се конфронтират с неговата същност.
Тези демократични сили, при всичките ни кусури, слабости, грешки и уроци, които трябва да са научени, са показали, че все пак имат някаква воля да се конфронтират на модела като такъв, с неговата философия и дълбока същност, тоест с модела на завладяната държава, модела на криминализацията и мафиотизацията на самия политически процес в България. Опитваме да се съберем и да формираме един съюз, който да заяви, че демократична алтернатива има, че има управленска алтернатива и българските граждани не са обречени вечно да избират единствено между ГЕРБ и БСП, а че има и трето.
В този смисъл ние говорим именно за демократични сили, защото тук става дума за усилието да възстановим пълноценен демократичен ред в България, като базова предпоставка е изобщо да се прави политика. Оттук нататък може да се говори за ляво и дясно и още какво ли не, защото това са понятия, които могат да функционират само при наличието на демокрация.
Движим се по една много проста логика – ние сме различни политически сили, някои от нас имат много дълга история и силна индивидуалност, каквато е и „Да, България“. Това, на което сме заложили, е да изведем на преден план общите действия, общото политическо съдържание. Акцентираме каузите, за които се борим, а не толкова някакви организационни перисталтики, които досега винаги са били заместител на политиката в това пространство. Хората са уморени да ги занимаваме с някакви безкрайни апаратни абракадабри, споразумения и т.н. Не искаме това, вече веднъж казах, ние няма да вадим кухнята на балкона. От тази гледна точка се движим в общи позиции, общи каузи, запазвайки своята физиономия. И това е напълно достатъчно.
Важното, което трябва да се види, а то се вижда, е, че това, което се случва днес, е без напрежение, разправии и скандали помежду ни. Постепенно успяваме да изградим сътрудничество, доверие, партньорство, което е напълно достатъчно, за да функционира добре. И както казах, всяка от политическите сили може да запази своята политическа физиономия, специфичните си възможности да привлича избиратели със своите конкретни послания, за да поставим основите на една много по-голяма гражданска общност – опряна, но не съдържаща се в тези партии. Защото гражданската енергия е много по-голяма – партиите са само инфраструктура на нейното въздействие.
Тъй че когато говорим за обединение, ние трябва да разберем, че не става дума за някакви апаратни и организационни стъпки. Става дума за обща политика и общи действия. Това правим и в близките дни смятаме да надградим с една обща европейска експертна платформа, която ще презентираме в събота (18 ноември). Заедно ще излъчим европейски експерти, които да работят за съвършено различна визия за нашата роля и нашето място в Европа. Как България да се позиционира в променящия се Европейски съюз. Нещо, което сегашните управляващи нито имат намерение, нито капацитет да направят.
