ГЕРБ пое курс за конституционни промени, за да отпадне давността за разследване на приватизацията, а вчера следобeд шефът на правната комисия Данаил Кирилов на извънредна пресконференция обяви, че работната група по заданието, спуснато от Бойко Борисов, е да бъде променен основният закон, за да бъдат разследвани най-скандалните приватизационни сделки. Юридическите капани пред поправките коментира сайтът De Fakto.
„Интензивно обсъдихме всички правни възможности, повече от 5 варианта, включително и за изменения в НК и Конституцията“, каза Кирилов. „Подробно анализирахме всички правно относими факти и обстоятелства във връзка с възможността за промяна в Конституцията“, каза той „Смятаме, че това е най-доброто правно решение“. По думите му престъпленията, свързани с приватизацията, имат специално значение за българското демократично развитие. ГЕРБ предлага в чл. 31 от Конституцията, където е записано, че няма давност за престъпленията срещу човечеството, да се добави , че давност не тече и за преследване на престъпленията, извършени с държавно или общинско имущество в периода на приватизацията 1992 г. – 2017 г.
Данаилов обясни, че предложението е да има „краен срок“ – 2017 г., в който да няма давност за приватизацията, е защото процесът практически почти е приключил, а за приватизация са останали най-вече дружества, които са в забранителния списък към Закона за приватизацията. И не се знаело дали и кога законодателят (Народното събрание – б.р.) би решил да промени списъка. Ставало дума за около 5200 сделки, от тях ще отпаднат онези, които по съдебен ред са били обявени за изрядни.
От ГЕРБ ще предложат на председателите на всички парламентарни групи подписка за иницииране на промени в основния закон, за да се види дали те наистина се борят с корупцията.
За промените са нужни подписи на поне 60 депутати, а за приемането трябва първоначално мнозинство от 180 „за“ или поне 160 „за“, за да се стигне до ново обсъждане на поправките.
Формално, макар и на ръба, идеята би могла да мине – и без 80-те депутати на БСП, ако не я подкрепят, ГЕРБ ще разполага точно със 160 гласа, нужни за поправките. Юридическите проблеми пред управляващите обаче не спират. Поправката се извършва през 2017 година и за да предизвика правни последици, трябва да й се придаде обратна сила.
Подобна промяна не може да разчита на благосклонност от КС, който вече е обявявал, че придаването на обратна сила на законите е противоконституционно. Управляващите трябва да държат сметка, че проектът за промени в Конституцията минава на ревизия пред КС и опасността да бъде отхвърлен е реална, смятат конституционалисти.
За опресняване на паметта напомняме съдбата на поправката на 43-то НС за премахване на давността в НК за преследване на тежки престъпления срещу личността, правата на гражданите и общоопасни престъпления, „извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции“.
Тогава с преходни разпоредби бе въведено обратно действие на закона. Промяната бе атакувана пред КС от главния прокурор и съдът я обяви за противоконституционна (Решение №12/2016 г.). Тогава КС посочи, че давността е период във времето, през който „държавата, в лицето на надлежните държавни органи, проявява пасивност по отношение на правото си да упражни наказателна репресия“. Сред множеството аргументи, бяха и тези, че законодателството не е символичен акт на закъсняла, поради което и непостижима справедливост.
Идеята за отпадане на давността за престъпления от времето на приватизацията нарушава принципите и на гражданското, и на наказателното право, заяви пред De Fakto проф. Огнян Герджиков, който е и председател на Консултативния съвет по законодателството към парламента.
В гражданското право не може с обратна сила да се отнемат придобити права, а е очевидно, че с приватизационни сделки са придобивани права, заяви проф. Герджиков. Ако е извършено престъпление, но междувременно са настъпили промени в режима на правилата, според нормите на наказателното право, се прилага по-благоприятния режим за дееца, тоест онзи който е действал към момента на извършването, категоричен е професорът, и добавя, че наказателният режим не може да има обратна сила.
Давността за определени престъпления може да отпада, но промените действат занапред и това няма да има никакъв ефект по отношение на вече извършени деяния, категорични са юристите с които De Fakto коментира намеренията на управляващите.
Идеята за конституционни промени, с които да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията, граничи с правната фантастика. За мен е недопустимо държавата да се опитва по такъв начин да компенсира собственото си бездействие в продължение на години. Това заяви пред БНР Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията: „Аз мисля, че подобна стъпка към промяна в Конституцията е наистина нещо, бих го нарекъл дори абсурдно в момента. Конституцията не е предизборна платформа, за да може да се хвърля наляво и надясно в политическото противоборство. Това е основата на държавността и ако всеки един политически конфликт рефлектира върху промяна в Конституцията, това не говори за правов ред в държавата. А докато се търси начин за справяне с пропуснатото време, тече давността по делото „КТБ“, напомни експертът. Той обвърза предложението на ГЕРБ и с готвения вот на недоверие.
Според други юристи, коментирали събитието пред De Faktо, ако желанието на управляващите не е пиар акция, да вземат и да свалят давността за всички престъпления, особено за тези срещу личността. Но като във Франция, да въведат колективна отговорност за юридическите лица и държавните органи, участвали в приватизацията. Повечето приватизационни сделки са по решение на колективни органи, а без конкретна вина не могат да търсят отговорност за никакви престъпления“, смятат и бивши конституционни съдии. Ако бъде въведена колективната отговорност и членовете на Министерски съвет, и тези от Агенцията по приватизация , и още много други, ще може да отговарят, ако са участвали в престъпна приватизация, коментират те.
Известно е, че Борисов възложи на правистите на ГЕРБ да намерят начин да „свалят” давността за престъпления по време на приватизацията. В този процес са откраднати над 30 млрд. лв., а тези престъпления не били разследвани и наказани. Защо не са разследвани, никой не казва. Никой не казва и как точно е определен размерът на щетата за държавата. Друг е въпросът, че гуруто на идеята бе главен секретар на МВР (2001 – 2005 г.), когато приватизацията също бе в активния си период, а от главсека се очаква активна реакция срещу престъпления, които години по-късно твърди, че са били извършвани.
На практика идеята му претърпя няколко метаморфози – първоначално шефът на правната комисия Данаил Кирилов обяви, че давността по НК за такива престъпления , ще отпадне наполовина. „Става дума за промени в Наказателния кодекс, с които да се запише, че за престъпления при приватизационни сделки давността не тече или тя да се възобнови. Кой от двата варианта ще предложим, е въпрос на законодателно решение и предстои окончателна преценка“. След като компетентни юристи обявиха това за абсурд, Кирилов обяви, че давността за приватизационни престъпления няма да се сваля на 100%, а ще бъде увеличена до максимума от 35 години. Когато им напомниха азбучното правило, че ако срокът за наказателно преследване бъде удължен, новият ще се прилага само занапред – от влизането на поправката в сила, както е във всички правови държави, тоест няма да засегне приватизацията, управляващите подхванаха Конституцията.
Засега поредната идея, обявена в понеделник, е последна.
Заглавието е на „Студия Трансмедия“