– Лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви няколко от идеите на партията в областта на икономиката, които ще приложат на практика, ако спечелят изборите. Една от тях е създаването на фонд „Индустрия“ с 500 млн. лв., който да подпомага предприемачеството в малкия и средния бизнес. Как ще коментирате тази идея от гледна точка на икономическата логика?
– От гледна точка на политика идеята е супер – да похарчиш едни чужди пари, които не е ясно как ще бъдат събрани. От гледна точка на данъкоплатеца въпросът е защо някой трябва да ни харчи парите. Но това си е обичайно за българските политици – да харчат чужди пари. А какъв точно ще бъде ефектът, тези неща те обикновено те не ги свързват.
Що се отнася конкретно до този фонд, ако погледнем IT сектора, цялата дигитална индустрия се справя страхотно без бюрокрацията на държавата. Ако пък се въведе тази бюрокрация, това ще е сигурният начин за съсипване на бизнеса. Що се отнася до такива малки предприятия с по 5 души, това ще е съвсем сигурно – четирима от тях ще трябва да пишат документите, които изисква държавата.
– Според същата тази идея, която все пак е още в начален вариант, се предвижда такива започващи бизнес предприятия да бъдат освобождавани от данъци за две години. И тук възниква естественият въпрос – а няма ли да е масова практика отказването или пререгистрацията на такива предприятия след втората година?
– Най-вероятно такива предприятия ще съществуват само две години, след това ще измислят нещо друго, ще вземат нови субсидии, но това не пречи програмата да бъде представена като успешна. Впрочем тази практика я наблюдаваме и в Европейския съюз в по-големи мащаби. Дава се една торба пари за нещо, вижда се, че има добра усвояемост, прави се изводът, че всичко е много добре и се дават още пари, за да се продължи в същата посока.
– Нека все пак предположим, че някои от предприемачите успеят с бизнеса по тази програма. Със сигурност ще процъфтят нови посреднически фирми за връзка между предприемач и държава, което иначе е съвсем законен бизнес. Въпросът обаче е няма ли това да се превърне в поредната благоприятна среда за корупция на по-високи нива?
– Първо, тези 500 млн. лв. трябва да се администрират. Дори да приемем, че няма да има голяма корупция, но управлението, администрирането, отчитането, проверката, контролът на тези 500 млн. лв. ще изяде една голяма част от тези пари и към реалния сектор ще отидат едни примерно 400 млн. лв., ако не и по-малко. Това са загубени пари, за да намерим работа на държавната администрация. И става дума най-често за хора, които никога не са правели бизнес, никога не са се занимавали с бизнес, а ще определят правилата на бизнеса, ще го надзирават, контролират, проверяват и т.н. От това нищо добро не може да се случи.
Може да се види какъв е ефектът от всичките тези еврофондове за конкурентоспособност – никакъв, освен че едни пари се „усвояват“.
– Станало е вече клише, използва се често от политиците, но факт е, че този бизнес е гръбнакът на икономиката и така е във всички онези страни, на които искаме да приличаме. Въпросът е как?
– Има един начин – да не се пречи. Почне ли да се помага на бизнеса, от това вече не става бизнес. Защото бизнесът не е нещо, на което трябва да му се помага. Защото ако беше така, нямаше да се нарича бизнес, а помагачница. От тази гледна точка на бизнеса трябва да му се помага, като не му се пречи. Той вирее в стабилна среда, която да му позволява да работи по-бързо и по-добре.
Много по-ефективно и безплатно решение от раздаването на пари, е просто да се вдигне прагът по ДДС. Прагът да не е 50 хиляди, а примерно 100 000 лв.
Ще обясня защо – при малки бизнеси с по 5 души служители основната стойност, която се добавя, е трудът на тези служители. Ако към тази стойност добавите и 20% ДДС, продуктът от този бизнес, който се продава, става с 20% по-скъп. Ако дигнете прага на ДДС, една такава фирма няма да се налага да се регистрира по ДДС, тя освен че ще избегне плащане на този данък, ще се освободи от една огромна бумащина – издаване на фактури, кредитни известия и не знам какво още. Това ще помогне крайният й продукт да стане по-евтин с 20%. И разходите за такъв малък бизнес – примерно книжарница или аптека – като наем, осветление, отопление, заплащане на труд, административни разходи – върху тях няма да има ДДС, а те са около 30% от крайната цена. И като вдигнете прага, се получава от 20% на 14% от крайната цена, без да се налага да правите нищо друго. Да не говорим, че е по-ефективно, също е и по-лесно за администриране, плюс че няма да се нарушат приходите към бюджета. Друг ефект е, че държавната администрация също ще може да се намали, измамите с ДДС чувствително ще намалеят, защото числото на фирмите, които могат да бъдат наблюдавани, ще бъде чувствително по-малък.
– Как ще коментирате другото предложение на лидера на БСП г-жа Нинова – откриване на нови предприятия, стимулиране на българското производство?
– Синът на г-жа Нинова е един от най-добрите математици на България, в момента учи в САЩ. Само възхита изпитвам към такива деца. Но какво прави тя – съгласна е детето й да отиде да учи в Щатите, за да стане още по-добро, защото има такъв потенциал. А в България ще раздаваме пари, за да развиваме бизнес, ще купуваме машини и разни други неща. А кой ще работи на тези машини? Нещата трябва да бъдат добре подредени – първо е образованието. А ние пак се опитваме да правим нещата отзад напред.
– В новата политика на БСП е предвидено образованието да подготвя кадри за бизнеса.
– Да, само че първо са кадрите, а после се прави всичко останало. А като бъдат подготвени тези кадри, те сами могат да си направят бизнеса.
– А дали има достатъчно капацитет тук за обучаване на кадри в толкова динамични отрасли на икономиката като IT сектора?
– Като няма, ще си купим кадри. Значи имаме фонд за подпомагане на индустриализацията, а няма за учители, което е много по-важно, то е задължително и без него само ще се наливат пари. Имам предвид специалисти от чужбина, които да ни обучават.
– Всеки, който е започвал бизнес в България, се е сблъсквал с една тежка администрация, претрупани и дублиращи се изисквания, множество регулации, забранителни, разрешителни, и прочие утежнения за започване на бизнес. Какво трябва да се направи?
– Ами съвсем е просто, и то дори е казано – утежнения. Ами щом нещо е тежко, трябва да се маха, за да стане по-леко. Трябва да има по-малко регулации и по-лесно да се започва бизнес, по-лесно да се комуникира с държавната администрация и издаване на разрешителни. Аз съм имал следния случай – трябваше да си извадя удостоверение от община Х, което да послужи пред същата община Х, че не дължа данъци пред нея.
Това висене на опашка там ми коства три часа. Просто много от подобни административни абсурди трябва да отпаднат. Това технически е решено отдавна по цял свят, трябва да се реши политически и у нас. Ако наистина искаме да помогнем на бизнеса. А тук какво направиха? Министър-председателят отиде при IT бизнеса и каза, че ще прави електронно правителство и те му дадоха системата без пари. Но не съм забелязал нещо да се е променило. Нищо от тази идея не работи.