Българският народ нарича дните от Рождество Христово до Богоявление нечисти. Тогава, според народните поверия от подземния свят изкачат демони, караконджули и всякакви бесове, които върлуват, докато Йоан Предтеча, не стане Кръстител на Исус Христос. Тази година точно в предверието на „нечистите дни“ прокуратурата започна да повдига знакови обвинения…
Празничните призовки на министри през последните дни ме наведоха на отколешни спомени. Главният прокурор Никола Филчев въведе календарния подход при работата на прокуратурата. Навремето, през 2001 г., докато бях директор на Фонд „13 века България“, следовател от Столичната следствена служба ме призова на разпит точно на 1 юни – Деня на детето. Бяха взели пред вид че имам четири деца. Но точно тогава децата ме бяха заразили с дребна шарка и бях под карантина.
Когато секретарката ми уведомила следователя, че съм болен, той заплашил да изпрати полиция, която да ме заведе принудително на разпит. Секретарката отговорила, че ако следователят иска въдворените в Централния софийски затвор, надзирателите и следователите да пламнат от шарка, може да се разпореди. Столичното следствие се намираше в сградата на затвора на ул. „Майор Векилски“ № 2.
Шест месеца по-късно същият следовател влезе във вечерните новини на всички телевизии. Арестуваха го пред камерите как прибира пари от подследствен, на когото е повдигнал обвинение. Смениха ми следователя. След две години нови, ала спорадични разпити се позовах на законовото си право, прокуратурата или да прекрати следствието срещу мен, или да внесе обвинение в съда.
Насрочиха първото заседание по делото ми на 22 септемри 2004 г. Тогава Деня на независимостта не беше още обявен за официален празник. Медиите широко отразиха процеса срещу мен, като разбира се, пропуснаха да информират обществото, че законът ми даде основание, след като съм бил разпитван повече от две години, а прокуратурата бави обвинителния акт, да поискам внасянето му в съда. Медиите, разбира се, премълчаха, че в случая ОБВИНЯЕМИЯТ, а не ОБВИНЕНИЕТО е активната страна. А в съседната съдебна зала, по ирония на съдбата, започна наказателното дело срещу моя първи следовател, когото хванаха да взима пари от обвиняем.
Делото срещу мен продължи три години и приключи в края на 2007 г. Гледаха го три съдебни състава, тъй като първите двама съдии се издигнаха кариерно, единият от тях дори стана член на Централната избирателна комисия, та всеки път съдебното следствие трябваше да започва отново.
През това време аз оперирах и двете си тазобедрени стави, като ги смених с изкуствени, без да пропусна нито едно съдебно заседание по здравословни причини.
За щастие третият съдия не се оказа кариерист и довърши процеса. След като свидетелите по делото бяха разпитани три пъти, прокурорите по делото пледираха, че не съм виновен. Председателят на състава и съдебните заседатели се съгласиха с тях и така получих присъдата, че съдът ме признава за НЕВИНОВЕН. Медиите, които преди три години биха барабана как ме съдят, този път замълчаха най-усърдно.
За пръв път от шест години, през 2007 г. посрещнах Рождество Христово без да съм посъдим. В Рождественските дни, реших, че няма да съдя българската държава за понесеното от мен и семейството ми.
През цялото време, от 2001 до 2007 г., редица неправителствени организации получаваха щедри грантове, за да пишат доклади, отчети и публични доноси в електронните медии за мен крадливият директор. След решението на съда никой не си даде труда да потърси извинение. Накрая не ми остана нищо друго освен да си спомня една епиграма от баща ми:
Миналото се не връща,
миналото само се преглъща.
Добре, че Радой Ралин почина на 21 юли 2004 г., та му спестихме този медиен фарс.
