В края на миналата седмица протестът на миньорите от мини „Бобов дол“ бе прекратена и започнаха да изплащат заплатите им, забавени с месеци. Проблемът обаче си остава и е само въпрос на време да ескалира в нови протести. Под управлението на скандалния бизнесмен Христо Ковачки цели десет години мините произвеждаха само огромни дългове към работниците и държавата, недоволство, драстични нарушения на трудовото законодателство и никакви санкции.
Скандалите в мините обаче раждат основно политически битки и никакъв напън да се реши проблемът или поне да се постави неговата диагноза. За съжаление той е само симптом на заболяване на цялата държава, която започва да прилича на една фабрика за корупция.
Продължаваме разговора с независимия финансов експерт Мика Зайкова по темата. Ще продължим да питаме и други фактори за същинската причина, която непрекъснато произвежда проблеми като случая „Ковачки“.
– Случаят с протеста на миньорите изважда и проблема със законодателството или с неговото неприлагане?
– Ние непрекъснато вървим след проблемите. Трудовото законодателство е толкова остаряло, че вече е спънка както за синдикатите, така и за самите работници, които работят без трудови договори, без осигуровки и това се приема едва ли не за нормално. Значи е дошло време за нещо друго. Това „друго“ трябва да се отнася за всички българи. На база на квалификацията им, тоест на базов доход на квалификационни равнища, да получаваш една малка държавна пенсия. Ако искаш нещо повече – моля, има частни фондове, плащаш си и след това получавай по-голяма пенсия.
Но хората трябва да имат някаква минимална сигурност. А не човек като се разболее докторът да му казва – няма да те оперираме, защото ти трябват примерно пет хиляди лева, пък ти ги нямаш. Или като те съкратят, да не получаваш обезщетение, защото работодателят не ти го е платил.
Ние нямаме законодателство, адекватно на 21-ви век. Второ, нямаме институции, които да следят изпълнението на това калпаво, но все пак законодателство. Защото непрекъснато се правят някакви поправчици на закони, но те са просто лобистки поправки. Някой да вземе някое милионче и да се уреди. На мен ми е омръзнало да гледам едно и също. И какво, най-много да ме утрепят! Ама все някой трябва да им каже истината.
– Хората се чудят – какъв е този Ковачки, кой го крепи, за да може толкова години да разиграва и собствените си работници, и цялото общество?
– Този човек е работодател, има си собствена работодателска организация и трябва да преговаряш пак с него, той има политическа партия и политическо влияние. Знаем как стават тези неща – с пари или с много пари. Както казах – нямаме адекватно законодателство, нямаме контролни органи, нямаме съдебна система. Имаме корупция и тя е на най-високо ниво. Защото не може да има такава корупция и контрабанда без политически чадър. Корумпира се този, от когото нещо зависи – като се почне от обществените поръчки надолу, законите стават все по-лоши. Защото това са лобистки поправки. Ние държава в Европейския съюз ли сме или джигитайска територия?
Онзи ден ми разправят хора, които са били наблюдатели в една африканска държава. Страна, в която има и противоречия, и войни, и бедност, и т.н. Обаче във всяка секция имало по две камери, които да снимат и наблюдават целия процес – от пускането на бюлетините до попълването на протоколите. И тъй като камерите по най-примитивен начин ги държат хора, през два часа идват други да ги сменят. В една африканска държава с войни и противоречия!
А у нас какво се случва? Видяхме го всички! Кой се интересува от чувалите с бюлетините, от протоколите? Е, как да вярваш? Сега пък трябва да гласувам и задължително. Един човек, живял в чужбина през последните пет години, както е записано в закона, не може да се кандидатира за президент. Той може да е уважаван професионалист и с прекрасни лични качества – обаче не може! А Митьо Пищова може! Няма ценз за образование, няма психотест, няма свидетелство за съдимост. Всеки престъпник може да се кандидатира.
– Стига да не е в затвора по същото време… В социалните мрежи много се писа за една вероятна причина за недосегаемостта на Ковачки – неговата сестра оглави парламентарната група на Български демократичен център, но тя е и съпредседател на БДЦ заедно със Светлин Танчев от партия България без цензура (с бивш лидер Николай Бареков). Тази ПГ често подкрепя крехкото мнозинство в парламента и Ковачки може би ползва тази индулгенция. Как ви изглежда подобна разстановка на силите и не се ли нарича това точно политически чадър?
– Не знам, но хората говорят, че има политически чадър. Няма нужда да търсим сестра, кум, сват и брат. Ако се върнем на миньорския протест, самият факт, че тези хора гниеха под земята, спираха им вентилацията и им поставяха ултиматум, че щели да платят на всички, които не са протестирали, но на тях – не. Искат да ги уволняват дисциплинарно, да ги дават под съд „за пропуснати ползи и вреди“, но никой не взема отношение, говори за политически чадър. Къде е той, не знам, но по всичко личи, че такъв има.
