Илюстрация Терминал 3
След сериозния обществен натиск и ГЕРБ решиха да гласуват промени в текстовете на Изборния кодекс
Миналата седмица омбудсмана Мая Манолова се обърна с остра позиция към ЦИК заради антидемократични ограничение в правото за гласуване на българските граждани:
Към настоящия момент във Великобритания има подадени над 7000 заявления, като в 51 места подадените заявления надхвърлят изисквания минимум от 60 за образуване на отделна избирателна секция, пише Мая Манолова.
Докато за Великобритания съществуват сериозни и реални опасения, че броят на избирателните секции ще е недостатъчен за многобройните избиратели, в други държави ще бъдат служебно разкрити избирателни секции в дипломатически и консулски представителства при нито едно подадено заявление за гласуване и при отсъствието на български общности в тези места (Пхенян, Улан Батор, Рамалла, Триполи, Багдад, Адис Абеба и редица други).
От своя страна говорителят на ЦИК Цветозар Томов написа във фейсбук профила си:
Изумен съм от това, че в разгорялата се дискусия на тема „не подкрепям никого“ масово не се разбират елементарни неща. Най-напред да кажа, че наистина е напълно нелепо един глас да се брои за действителен, а при определянето на изборните резултати да се окаже недействителен. Той трябва еднозначно да се тълкува или като недействителен, или като действителен. Ако се тълкува като недействителен, изборните резултати ще се изчисляват както досега. А именно: сборът от гласовете, подадени за отделните кандидати, ще се приеме за 100%, а процентът за всеки отделен кандидат ще е неговия относителен дял от гласовете, подадени за всички кандидати. Така е било на всички произведени досега в България избори. Ще отбележа и това, че дали един глас се обявява за действителен или недействителен не оказва НИКАКВО влияние върху избирателната активност (в широко цитираната публикация във вестник „Сега“ е допусната груба грешка в това отношение, от неразбиране или умишлено – не знам). Това е така, защото избирателната активност се изчислява като отношение между броя на гласувалите (по какъвто и да е начин) и броя на хората, имащи право на глас. Т.е., при изчисляването й се вземат предвид, и то с еднаква тежест, и действителните, и недействителните гласове. Ако не беше така, нямаше как да знаем каква е активността в хода на изборния ден, когато урните още не са отворени и гласовете не са преброени.
Последици ще има, ако „не подкрепям никого“ се брои за действителен глас. Нека кажа ясно какви биха били тези последици:
ПРИ МАЖОРИТАРНИ ИЗБОРИ (президентски и кметски): колкото повече хора гласуват с „не подкрепям никого“, толкова повече нараства вероятността да се стигне балотаж. Това е така, защото спечелилият на първи тур кандидат, за да бъде избран още на първи тур, трябва да има повече гласове не само от всички други кандидати (както е сега), а от всички други кандидати плюс „не подкрепям никого“. На втори тур, обаче, „не подкрепям никого“ няма да има никакво въздействие, защото просто се избира кандидатът с повече гласове, подадени за него.
От своя страна депутатите от Реформаторския блок Гроздан Караджов и Петър Славов внесоха в деловодството на НС предложения за промяна на текстове от действащия Избирателен кодекс.
Снощи стана ясно, че на предизборна пресконференция в Търговище ГЕРБ са обявили, че на извънредното заседание на парламента, насрочено за 18. 10. ще „ремонтират“ кодекса. Бюлетините с „Не подкрепям никого“ ще се броят за валидни, ще се промени гласуването зад граница.
От своя страна днес се очаква омбудсманът Мая Манолова да сезира Конституционния съд за текста от Изборния кодекс, ограничаващ възможността за разкриване на определен брой секции в чужбина.
